Решение № 5964 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 250/2010 г.

Решение № 5964 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 250/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на образованието, младежта и науката чрез неговия процесуален представител срещу решение № 14157/24.11.2009 г. по адм. д. № 5650/2009 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Счита обжалваното решение за недопустимо като постановено по недопустима жалба. Ответникът по касационната жалба Мария Дякова Данданова не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана с оглед наведеното основание за отмяна и съгласно вменената на касационната инстанция служебна проверка и по отношение на валидността и законосъобразността на атакувания съдебен акт според чл. 218, ал. 2 АПК, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Мария Дякова Данданова срещу мълчалив отказ на министъра на образованието и науката- да предостави на жалбоподателя достъп до обществена информация, поискан със заявление вх. № 94-ММ-445/17.03.2009 г. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения отказ и е върнал преписката на административния орган за произнасяне. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Предвид разпоредбата на чл. 39 ЗДОИ, която задължава субектите по чл. 3 да се произнасят с мотивирано решение и в случаите на отказ да бъде предоставена исканата информация, министърът на образованието, младежта и науката- е бил длъжен да се произнесе с изричен акт в законоустановения срок, по подаденото до него заявление за достъп до обществена информация. Такъв акт следва да бъде издаден и в случаите по чл. 33 ЗДОИ, както и когато са налице основания да бъде отказано предоставяне на достъп до обществена информация, поради наличието на предпоставките за това по чл. 13, ал. 2 и чл. 37 от същия закон. Така постановеното решение е допустимо. Дали претендираната за предоставяне информация е обществена, е въпрос на уважаване или отказ от страна на административния орган, а не въпрос на допустимост на искането, и оттам и на последвалата жалба. По принцип мълчалив отказ е налице винаги, когато искането до административния орган се отнася до издаване на индивидуален административен акт, т. е. когато органът има задължение да се произнесе по направеното искане, съобразно нормативно предвиденото му правомощие. Такъв е и настоящият казус и ако претендираната информация може да бъде отказана на основанието по чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ, то това е въпрос по съществото на спора досежно законосъобразността на евентуалния отказ. Настоящата инстанция намира обжалваното решение за неправилно като противоречащо на материалния закон при следните съображения: По начало когато в предвидените от закона срокове административният орган не се произнесе изрично по едно искане, мълчаливият му отказ има значението и последиците на акт, с който е направен изричен отказ. При обжалването на такъв акт съдът е длъжен е да произнесе по законосъобразността на отказа, като изхожда от съществото на искането и от предполагаемите съображения, които са могли да мотивират административният орган да не го уважи. Изискването за изрично мотивирано произнасяне от компетентния орган е с оглед осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност и само при невъзможност за такава преценка мълчаливият отказ подлежи на отмяна с цел изрично произнасяне. В конкретния казус такова е последвало, като с писмо изх. № 904 ММ-445/21.04.2009 г. на жалбоподателката е отказ искания достъп на основание чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ. Изричният отказ е последвал след жалбата, като се е съдържал в изпратената преписка до съда. При това положение и съобразно т. 8 ППВС № 4/1976 г. ако е била подадена жалба срещу мълчалив отказ, тя трябва да се приеме и като жалба срещу последвалия изричен такъв. Именно този изричен отказ, материализиран в цитираното писмо, е следвало да подложи на контрол за валидността и законосъобразността му първоинстанционният съд, а не мълчаливият отказ. Липсата на такова произнасяне сочи на грешно приложение на материалния закон. Следва решението като незаконосъобразно да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав