Решение № 13363 от 28.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 107/2020 г.

Решение № 13363 от 28.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 107/2020 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), срещу решение № 6697/08.11.2019 г., постановено по адм. дело № 7945/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, с което съдът е уважил изцяло предявените от "Електроразпределение Север" АД (с предишно наименование "Енерго - Про Мрежи" АД) искове с правно основание чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ, като е осъдил КЕВР да заплати сумата от 1356, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № НП-475 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се в направените от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по НАХД № 1455/2015 г. по описа на Районен съд – Габрово и сумата от 1356, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинените от незаконосъобразно наказателно постановление, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с касационното производство по обжалването му по КНАХД № 150/2016 г. по описа на Административен съд - Габрово, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 13.06.2016 г. (датата на влизане в сила на съдебното решение, с което НП е отменено) до окончателното и изплащане. С оспореното решение също така КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД разноски за първоинстанционното производство в размер на 842, 00 (осемстотин четиридесет и два) лв. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че ищецът разполага с юрисконсулти, за които не е съществувала пречка да осъществят правна защита на дружеството. Развиват се съображения, че направените от ищеца разходи за адвокатски възнаграждения за процесуално представителство във връзка с оспорването на наказателното постановление не могат да се разглеждат като пряка и непосредствена последица от засягащия правната сфера на дружеството административен акт. Сочи се, че провеждането на защита на дружеството срещу наказателното постановление не е обусловена от подписването на договори за правна помощ с адвокат, при положение, че "Електроразпределение Север" АД има сключени трудови договори с лица с правно образование, в чиито задължения по длъжност се включва и представителството на дружеството пред съдилищата. Развиват се съображения, че неправилно е присъдено да бъде възстановена на ищеца и сумата за заплатения данък добавена стойност (ДДС), тъй като се касае за доставка на услуга по смисъла на ЗДДС, а платеният ДДС представлява част от резултата за конкретния данъчен период и подлежи на приспадане от получателя на услугата. Сочи за неправилно присъденото възстановяване в двоен размер на заплатената държавна такса, както и за присъдените адвокатски възнаграждения в производството пред АССГ. Счита, че по този начин се получава неприемливия ефект да бъде възнаградено дружеството за недобросъвестното разделяне на дела, основанието на които е един и същ правопораждащ факт, което от своя страна е довело до последващото им обединяване. Иска се отмяна на обжалваното решение, а в случай, че исковете бъдат уважени да бъде присъден един адвокатски хонорар. Представя писмени бележки и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Електроразпределение Север" АД, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна и сочи подробни съображения за правилност на обжалваното решение. Прилага договор за правна защита и съдействие и списък на разноските, които претендира по делото. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Счита, че съдът при определяне на размера на обезщетението не е съобразил чл. 36, ал. 2 ат Закона за адвокатурата и фактическата и правна сложност на делото. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество на жалбата ВАС приема следното: С обжалваното решение Административният съд София-град е уважил иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предявен от "Електроразпределение Север" АД срещу КЕВР за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от отменено наказателно постановление, представляващи разноски за процесуално представителство на дружеството пред РС и пред АС, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на отмяна на наказателното постановление до окончателното изплащане на сумите. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че председателят на КЕВР (тогава ДКЕВР) издал наказателно постановление срещу дружеството ищец, с което на дружеството е била наложена имуществена санкция. Установено е, че с влязло в сила съдебно решение НП е отменено. Установено е, че дружеството е упълномощило адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори" да оказва правна защита и процесуално представителство по образувани съдебни производства пред съответния съд. Въз основа на пълномощното е извършено преупълномощаване. Установено е, че е сключен договор за правна защита и съдействие за процесуалното представителство на дружеството, като размерът на уговореното адвокатско възнаграждение е от 1356 лева за всяка от инстанциите. Съдът е установил, че размерът на уговореното възнаграждение е платен по банков път преди приключването на съответното дело. При тези констатации решаващият съд е приел за безспорно, че ищецът е бил представляван от надлежно упълномощен адвокат по дело от административнонаказателен характер, приключило с отмяна на наказателно постановление, за което представителство същият е направил разноски пред въззивна и касационна инстанции. В горецитираните договори за правна защита и съдействие е договорено възнаграждение в размер на 1130, 00 лв. (1356, 00 с вкл. ДДС) пред районния съд и в размер на 1130, 00 лв. (1356, 00 с вкл. ДДС) пред касационната инстанция, което възнаграждение е реално заплатено. От правна страна, съдът е приел, че фактическият състав на чл. 1 ЗОДОВ е осъществен, тъй като е налице незаконосъобразен акт, вреда и причинна връзка между тях. По отношение размера на исковете първоинстанционният съд приел, че уговорените и заплатени за всяка от съдебните инстанции възнаграждения, в минималния предвиден в действащата към момента разпоредба на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е справедлив, като е приел, че страните са съобразили особеностите на производствата: многобройните дела, ниската фактическа и правна сложност и еднотипност на правните спорове и въпреки високия материален интерес уговорили минималното съобразено с него възнаграждение. По искането за присъждане на разноски от ищеца, съдът е преценил възражението на ответника за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар за неоснователно. Посочил е, че адвокатският хонорар е определен в размер близък до минималния по чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. и е съизмерим с фактическата и правна сложност на делото. Съдът като съобразил, че предявените искове са уважени в пълен размер, присъдил ответникът да заплати на ищеца всички направени разноски от 842 лева - адвокатско възнаграждение в общ размер на 792 лева (по 396 лева за всеки от исковете) и държавна такса в общ размер на 50 лева (по 25 лева за всеки от исковете). Обжалваното решение на административния съд е валидно, допустимо и частично неправилно. Основателността на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Липсата дори на един от елементите на фактическия състав препятства реализирането на отговорност на държавата или общините, по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред, което предполага отхвърляне на предявения на това основание иск. По безспорен начин в производството пред първоинстанционния съд посочените предпоставки са установени. В производството по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ доказателствената тежест за доказване по безспорен и категоричен начин на наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти пада върху ищеца. В съдебното производство по административнонаказателното дело, пред въззивната и касационна инстанции са представени доказателства за осъщественото процесуално представителство. Безспорно от събраните доказателства в хода на развилото се пред Административен съд – София-град производство се установява, че дружеството ищец е претърпяло вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като са налице доказателства за възмездност по отношение на осъщественото процесуално представителство. Връзката между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - дружеството не би потърсило адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. В Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на I и II колегия на ВАС се приема безспорно, че потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар в производствата по обжалване на наказателното постановление е пряка и непосредствена последица, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В производствата по ЗАНН субсидиарно са приложими правилата по НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на разноски за правна помощ и съдействие. В закона (към момента на приключване на съдебното производство по обжалване на НП) не е бил предвиден ред за присъждане на направените в тези производства разноски, извършените разходи за адвокатски хонорар, представляват имуществена вреда, по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която не е възстановена и за която ответникът дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, с който са отхвърлени доводите на ответника относно факта, че дружеството ищец е разполагало с достатъчно специалисти – юрисконсулти, които биха могли да осъществят защитата му срещу наказателното постановление, поради което ползването на адвокатски услуги не било необходимо. Правилно първоинстанционният съд е приел, че преценката на ищеца дали да ползва адвокатска защита или да използва назначените юрисконсулти е въпрос на целесъобразност, който не подлежи на съдебен контрол. Съдът правилно е приел за неоснователно искането на ответника на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за редуциране размера на претендираното обезщетение, като е счел, че в случая съобразно нормата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, този размер не бива да е по-малък от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Към мотивите на първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав следва да добави и категоричното му становище, че при уважаване на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът не може да го намали под минимума, предвиден в едноименната наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Този определен минимум в Наредбата е именно гаранцията срещу произволен субективизъм при преценка и уважаване на възражения за прекомерност, направени от една или от всички страни по дадено дело. По отношение на направеното възражение от страна на КЕВР за това, че начисленото върху адвокатските възнаграждения ДДС не представлява вреда, с оглед възможността на дружеството ищец да приспадне същото, съдът намира, че следва да го остави без разглеждане, тъй като е направено едва с касационната жалба. Това обстоятелство не е въведено като спорно от ответника в първоинстанционното производство, поради което недопустимо е в касационното производство да се разширява спорът. Предвид изложеното настоящият състав счита за правилна преценката на първоинстанционния съд за изпълнен сложния фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Неправилно първоинстанционният съд е присъдил в полза на ищеца разноските в исковото производство по реда на ЗОДОВ в общ размер на 842 лева, от които 792 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение - съответно по 396 лева за всеки един от исковете. Разпоредбата, която регламентира разноските е чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и нормата е категорична, че се заплаща възнаграждение за един адвокат. Безспорно е, че се касае за две искови претенции, следствие на обективно съединени искове, но производството е едно и следващото се възнаграждение е именно за едно съдебно производство. По тези съображения присъдените разноски в размер на 842 лева следва да бъдат намалени до размера от 446 лева, представляващи сторените разноски за едно адвокатско възнаграждение и заплатените държавни такси в първоинстанционното производство. При този изход на касационното производство на касатора разноски не се дължат, а на ответника по касацията се следват такива, но в размера на 396 лева, като за едно съдебно производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията Румяна Лилова: Подписвам настоящото решение с особено мнение, тъй като не съм съгласна с извода на мнозинството от съдебния състав за неправилност на обжалваното решение в частта, с която на "Електроразпределение Север" АД са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство за сумата над 396, 00 лв. до претендираната такава от 792, 00 лв. Намирам, че правилно първоинстанционният съд е присъдил на "Електроразпределение Север" АД изцяло претендираната сума за сторените разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред Административен съд София - град, а именно такава в размер на 792, 00 лв. В случая са предявени, разгледани и уважени два обективно съединени иска за обезщетение с цена от по 1356, 00 лв., а фактът на разглеждането им в едно съдебно производство не променя горния извод, както и не води до такъв за недължимост на адвокатското възнаграждение при уважаване на исковете от загубилата делото страна и по втория от тях. Предвид изхода на спора в настоящото производство и по изложените по - горе съображения намирам, че на "Електроразпределение Север" АД се следват и разноски за касационното производство в претендирания размер за адвокатско възнаграждение, поради което КЕВР следва да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 792, 00 лв. съобразно представените доказателства за извършването им, а не както приема мнозинството от състава - в размер на 396, 00 лв. По така изложените съображения, подписвам решението с особено мнение. Мотивирал особеното мнение съдия: /Румяна Лилова/