Решение № 4873 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12455/2019 г.

Решение № 4873 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12455/2019 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу решение № 4940 от 15.07.2019 г. по административно дело № 2856/2019 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е отменена негова заповед № 58/22.02.2018 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона и необосновано се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата против нея бъде отхвърлена, като претендира и заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – Ц. Стойчев, чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна, като му присъди и направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него. За да отмени обжалваната пред него заповед, с която е прекратено служебното правоотношение на Стойчев за заеманата от него длъжност "главен експерт" в отдел "Договориране на частни мерки", сектор "Инвестиции в земеделски стопанства", дирекция "Договориране по прилагане на мерки за развитие на селските райони" в ДФЗ поради съкращаване на длъжността първоинстанционният съд въз основа на представените по делото доказателства и изрично разпределена с определение от 19.03.2019 г. доказателствена тежест на страните, че в случая не е установено по безспорен начин съкращаване на длъжността заемана от Стойчев. Правилно въз основа на доказателствата съдът приема, че от събраните по делото доказателства не се установява наличие на фактическите и правни основания, посочени в заповедта. Настоящият състав напълно споделя изводите на съда, че въпреки утвърденото със заповед № 03-92/793/22.02.2019 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ длъжностно разписание, в което броят на заемащите длъжност в отдел "Договориране на частни мерки", сектор "Инвестиции в земеделски стопанства", дирекция "Договориране по прилагане на мерки за развитие на селските райони" в ДФЗ е намален от 22 на 21 щатни бройки в сравнение с длъжностното разписание, утвърдено със заповед № 03-РД/1/02.01.2019 г. на органа по назначението не е налице реално съкращение на заеманата от жалбодателя длъжност. Този извод правилно е обоснован с факта, че промяната е направена въз основа на доклад на заместник – изпълнителния директор на ДФЗ, в който е предложено една щатна бройка за длъжността "Главен експерт" в посочените отдел и сектор да бъде преместена в отдел "Методология и контрол" и същата да бъде трансформирана в длъжност "старши експерт", но по делото не са представени доказателства – утвърдена длъжностна характеристика за новосъздадената длъжност, след тази трансформация. При това в случая не е могло да бъде извършена проверка дали действително длъжността, заемана от Стойчев е само преместена или след преместването е трансформирана в длъжност, за която са предвидени различни функции, задължения и изисквания в надлежно утвърдена длъжностна характеристика. Ето защо обосновано и правилно в обжалваното решение е прието, че по делото не е установено наличие на реално съкращение на длъжността, заемана от Стойчев. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото администрацията при касационния жалбодател следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 1400 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение