Решение № 845 от 20.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10714/2008 г.
ВАСII отделение20.01.2009 г.докладчик Захаринка Тодорова
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА Решение № 35/10.07.2008 год., постановено от Административен съд - Русе, по адм. дело № 225/2008 год., с което е отхвърлено оспорването на Паун Атанасов Илиев от гр. Русе, срещу заповед № ДК-02-РС-02/13.02.2008 год. на Началника на РДНСК - Русе, с основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, за премахване на незаконен строеж - "масивна едноетажна постройка", находящ се в уличното пространство пред ПИ 3103, кв. 26 по плана на гр. Русе, ул. "Антим I"-26. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 845 от 20.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10714/2008 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Паун Атанасов Илиев от гр. Русе, против решение № 35/10.07.2008 год., постановено от Административен съд - Русе, по адм. дело № 225/2008 год., с което е отхвърлено оспорването му срещу Заповед № ДК-02-РС-02/13.02.2008 год. на Началника на РДНСК - Русе, с основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, за премахване на незаконен строеж - "масивна едноетажна постройка", находящ се в уличното пространство пред ПИ 3103, кв. 26 по плана на гр. Русе, ул. "Антим I" - 26. Решението се счита неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила, настоява се за отмяната му. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответната в касацията страна - Началник на РДНСК - Русе, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна. По делото не е установен безспорно извършителят на незаконната сграда. Съдът е кредитирал писмените обяснения на заинтересован свидетел, без други доказателства да са събирани в тази насока, при положение, че касаторът оспорва тези показания. Не е изследвана собствеността на незаконната сграда, а ако приемем извода на съда, че същата, след като попада в имот - публична общинска собственост - улица, съгласно чл. 2, ал. 1 ЗОС, представлява собственост на община Русе, следва извода, че общината като собственик трябва да премахне незаконния строеж. С оглед изложеното, се счита, че е допуснато съществено нарушение на процесуални правила по чл. 35 и чл. 36 АПК, довели до нарушение на материалния закон - чл. 225, ал. 6 ЗУТ. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е основателна, но по различни от изложените в нея съображения. Първоинстанционният административен съд подробно е изследвал фактическата обстановка, изложил е съображения по съществото на спора, приемайки законосъобразност на процесния административен акт, с оглед които е приел цитирания правен резултат. Решението е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение на производствените правила, с оглед неправилното конституиране на страните и участие на ненадлежна страна в процеса. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК, страни по делото са оспорващият, органът издал административния акт, както и всички заинтересовани лица, като съдът конституира страните служебно, с оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 АПК. За наличието на това изискване се следи служебно от съдилищата, включително и в касационното производство - т. е. съдът е длъжен да прогласи порока, дори и да не е посочен от страните. В конкретния случай органът издал акта, е Началникът на РДНСК - Русе. Чрез него е била подадена жалбата, той я е комплектовал и отправил в съда, но съгласно разпореждане от 8.04.2008 год. неправилно не е бил конституиран като ответна страна, а цялото производство е протекло по отношение на ДНСК-София, на която Дирекция е било съобщено и решението по делото. Процесуален представител в процеса е бил упълномощен и е участвал по делото от името и за ДНСК. При така описаните процесуални действия на съда, осъществени при нарушено право на участие на надлежната за спора ответна страна, решението следва да бъде обезсилено, като недопустимо. Със Заповед № РД-13-182/ 29.05.2007 г., цитирана в акта и приобщена към доказателствата с административната преписка, Н-кът на ДНСК е предоставил на началниците на РДНСК, правомощията си да издават заповеди, с оглед чл. 222, ал. 1 ЗУТ, за премахване на незаконни строежи, т. е. предоставил е определен обем от правата си на н-ците на дирекциите по места. При делегирането на права, органът, на когото те са делегирани, издава от свое име съответния административен акт, поради което той е страна по оспорването, неприложима е разпоредбата на чл. 215, ал. 4, второ изречение ЗУТ. С оглед това, в конкретния случай, административният съд е допуснал събирането на доказателствата и приключването на съдебното дирене при участието на ненадлежна страна, което съставлява съществено процесуално нарушение. Налице са основанията за обезсилване на решението, съгласно чл. 209, т. 2 АПК, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състава същия съд, с ответник по оспорването - РДНСК - гр. Русе. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 3 АПК,