Решение № 10300 от 15.11.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Директорът на Териториална дирекция (ТД) митница Пловдив, чрез гл. юрк. З. Бояджиева обжалва решение 1860/15.10.2021 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело 1901/2020 г., с което е отменено решение РТД-3000-1729/32-200684/13.07.2020 г. на директора на ТД Тракийска при Агенция Митници. В касационната жалба е посочено касационно основание по чл. 209, т.3 АПК - нарушение на материалния закон. Касаторът оспорва като неправилни изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на атакуваното митническо решение поради съществени нарушения на процесуалните правила, на материалния закон и целта на закона. Излага подробни съображения, че митническия орган е обосновал съмненията относно декларираната митническа стойност на внесените стоки чрез разликата в "справедливите цени" по смисъла на § 1, т. 40 от ДР на ЗМ и законосъобразно е определил нова митническа стойност съгласно чл. 74, § 2, б. "б" и чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Твърди, че при издаването на акта е извършен анализ на "сходни стоки" относно декларираните стоки 1 и 3 по данните от "Система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи - МИС3А". Позовава се на решение на Съда на ЕС по дело С-291/15. Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Фитони 1" ЕООД, град Пловдив, чрез адв. К. Бончева оспорва касационната жалба, по съображения изложени в представено по делото писмено становище. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните: Предмет на оспорване пред Административен съд - Пловдив е било решение РТД-3000-1729/32-200684/13.07.2020 г. на директора на ТД Тракийска при Агенция Митници (понастоящем ТД митница Пловдив), с което по MRN 20BG003009057129R3 от 18.02.2020 г. е определена нова митническа стойност на стока 1 "домашни чехли с външни ходила от каучук и горна част от изкуствена кожа: мъжки 902 чифта, дамски 660 чифта", с код по ТАРИК 6402995000, произход Турция, стока 2 "гумени чехли: мъжки 240 чифта, дамски - 680 чифта" с код по ТАРИК 6402991000, с произход Турция и стока 3 "домашни чехли с външни ходила от каучук и горна част от текстилни материали: дамски 1 626 чифта, детски 72 чифта", с код по ТАРИК 6404191000, произход Турция, променени са данните в митническата декларация и са установени допълнителни задължения за ДДС в размер на 895.67 лева. По данни публикувани в ТЕЗЕЙ митническият орган е приел, че справедливите цени на стоките при внос в ЕС с държава на произход Турция са със стойности, които значително надвишават декларираната от Фитони 1 ЕООД митническа стойност на стоките. За стока 1 с код по ТАРИК 6402995000 е посочил справедлива цена от 16.23 лева/кг, при декларираната митническа стойност 5.42 лева/кг; за стока 2 с код по ТАРИК 6402991000 - справедлива цена 24.64 лева/кг, при декларирана митническа стойност от 6.92 лева/кг и за стока 3 - справедлива цена от 13.22 лева/кг, при декларирана митническа стойност от 5.72 лева. След уведомяване на дружеството, е издадено оспореното митническо решение, с което е извършено изменение на декларираната митническата стойност на стоките по метода на договорната стойност за сходни стоки, предвиден в чл. 74, §2, буква б) от МКС за стока 1 в размер на 3.17 лева/чифт или 9.51 лева/кг на база стойността по митническа декларация с MRN 20BG003012005047R5/27.01.2020 г. за внос на чехли с ходила от полиуретан с горна част от изкуствена кожа с код по ТАРИК 64029939 и за стока 3 в размер на 2.21 лева/чифт или 6.83 лева/кг на база митническа декларация с MRN 20BG002002026838R4/18.03.2020 г. за внос на "домашни чехли с горна част от текстил и ходила от пластмаса" , а за стока 2 в размер на 3.15 лева/чифт, съответстваща на 13.85 лева/кг, на основание чл. 74, § 3 от МКС на база митническа декларация с MRN 19BG005803000458R5/25.01.2019 г. За да отмени оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения, неспазване на предвидената от закона форма, в противоречие с материалноправни разпоредби и целта на закона. Според съда спорът по делото е относно това дали митническите органи са обосновали наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и спазена ли е процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка с чл. 74, § 2, буква б) от МКС за определяне на митническата стойност на стоките, предмет на внос, съобразно договорната стойност на сходни, респективно спазени ли са правилата на чл. 74, § 3 от МКС. В мотивите си е посочил, че използваните от органите по приходите статистически данни за обосноваване съмненията в декларираната митническа стойност на стоките се отнасят за килограм стока, без информация за съответстващ брой чифтове, което прави невъзможна проверката за съпоставимост спрямо конкретния внос. Като сравнение са използвани статически данни за периода август 2015 г. - октомври 2019 г., които не са актуални за търговски отношения в условията на глобална пандемия. Според съда използването на различна мерна единица и данни, неактуални към глобалната търговска обстановка, само по себе си води до необоснованост на извода за занижена митническа стойност. Съдът е посочил приложимите разпоредби на чл. 70, § 1 и 2, чл. 74, § 1 и чл. 74, § 3 от МКС за определяне на митническата стойност на стоките и изискванията на чл. 140 и чл. 141 от Регламента за изпълнение за нейното коригиране и е установил, че не е спазено изискването на чл. 22, § 6 и 7 от МКС за мотивиране на митническото решение, което е неблагоприятно за заявителя. Според съда макар формално дружеството да е уведомено на основание чл. 22 § 6 от МКС за предстоящото издаване на решение за определяне на нов размер на задълженията по MRN 19BG003009057129R3 от 18.02.2020 г., правото му защита не е осигурено, тъй като митническият орган не е посочил данните, въз основа на които възнамерява да определи новата митническа стойност. Подаденото от дружеството възражение е пренебрегнато, което е довело до издаването на административен акт при неизяснена фактическа обстановка. По реда на чл. 188 от Регламента за изпълнение (ЕС) органът е дължал извършване на допълнителна проверка и излагане на конкретни фактически съображения по прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност. При издаването на оспорения административен акт не е извършен анализ съобразно изискванията на чл. 141 от Регламента за изпълнение и не е обоснова приложената договорна стойност по внос от трети лица. Цените са изчислени съобразно количеството и стойността на различни митнически декларации, но не е извършен анализ на условията на доставките съгласно Incoterms 2010 и как тези условия се отразяват на цената на стоките за износ, на договорените от вносителите срокове и начини на плащане, количества, търговска марка и качество на стоките съгласно § 1, т.14 от Регламента за изпълнение. В конкретния случай при определяне на новата митническа стойност на спорните стоки е използвана информация за "сходни стоки", внос от Турция, както с идентичен код по ТАРИК, така и с различен код по ТАРИК. От мотивите на акта не става ясно, защо митническият орган за стока 1 е приложил митническата стойност на "чехли с ходила от полиуретан и горна част от пластмаса или изкуствена кожа" предмет на внос по MRN 20BG003012005047R5/27.01.2020 г. с код по ТАРИК 64029939 и цена от 9.51 лева/кг, пред тази на "дамски чехли с горна част от изкуствена кожа", с идентичен код по ТАРИК 64029950 и по-ниска цена от 9.05 лева/кг по MRN 20BG005807047614R4/29.01.2020 г. Не е ясно и защо митническият орган не е ценил данните по MRN 20BG003009059504R5/06.03.2020 г. за внос на "домашни чехли с външни ходила от каучук и горна част от изкуствена кожа" с идентичен код по ТАРИК на цена 4.73 лева/кг и внос на "чехли с горна част от пластмаса" с код по ТАРИК 64029939 и цена от 6.81 лева/кг. Според съда обстоятелството, че посочената митническа декларация е на вносителя, не е основание да бъде дерогирана. Същата декларация е коментирана и при подбора на сравнителните данни. Такъв необоснован подход съдът е установил и по отношение на стока 3, където органът по приходите е ценил данните по MRN 20BG002002026838R4/18.03.2020 г. за внос на "домашни чехли с горна част от текстил и ходила от пластмаса" с идентичен код по ТАРИК при цена от 6.83 лева/кг, а не митническата стойност на същите стоки по MRN 20BG002002026757R7/16.03.2020 г. и цена от 6.81 лева/кг. При определяне митническата стойност на стока 3, съдът е приел, че подходът на администрацията е непоследователен, доколкото в митнически декларации с MRN 20BG002002026838R4/27.01.2020 г. и MRN 20BG002002026757R7/16.03.2020 г. се съдържат данни за внос на гумени обувки, с код по ТАРИК 64019900, произход Турция при цена 2.95 лева/кг и 2.92 лева/кг. При определяне митническата стойност на стока 1, органът е приел за сходни, стоки с различен код по ТАРИК, а за стока 2 е приел, че не са налице данни за внос на сходни стоки. Според съда посочените митнически декларации съдържат за сходни по кодификация стоки, които са произведени в същата държава, и които, въпреки, че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и еднакъв съставен материал, което налага експертна оценка по възможността им да изпълняват същите функции и за бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение с процесните гумени чехли. Такъв анализ от митническата администрация не е направен. При определяне на митническата стойност на стока 2, митническият орган не е посочил, кои данни от MRN 19BG005803000458R5/25.01.2019 г. е възприел като релевантни, за да приеме, че стойност от 13.85 лева/кг се явява определена по разумни способи, съответстващи на принципите по чл. 74, § 3 МКС. Не е извършена и дължимата корекция, породена от значителните разлики в разходите и таксите за внос от Китай и Турция, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт (франко борд - морски транспорт и франко превозвача - сухопътен транспорт). Посочените в оспорения акт номера на митнически декларации на други вносители и цени на килограм, не са достатъчни за извършване на сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при внос на сравними/сходни стоки по смисъла на цитираното решение на Съда на ЕС по дело С-291/15. Актът не съдържа какъвто и да било анализ на стоките, въз основа на които е приложен вторичният метод по чл. 74, § 2, буква б) и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Липсата на мотиви по това обстоятелство, съдът е определил като съществено нарушение на изискванията за форма и самостоятелно основание за незаконосъобразност на акта. Сходството на стоките по процесната декларация и тези, по посочените от митническия орган митнически декларации не е доказано, тъй като качеството, репутацията, наличието на търговска марка и търговско равнище на доставките не е обсъдено и преценено. Взетите при контрола мостри не са анализирани, включително чрез експертиза, която да обоснове наличие или липса на сравнителни данни за идентични стоки и едва след това да се изследва, по какъв начин разликите в показателите със "сходните стоки" се отразяват върху митническата стойност на сравняваните продукти. При установените по делото факти и с оглед липсата на мотиви, съдът е приел, че митническият орган не е изпълнил доказателствената си тежест в процеса и не е установил фактическите основания и изпълнението на изискванията за издаване на оспорения акт. При липсата на анализ на характеристиките, определящи сравняваните стоки като сходни, съдът е обосновал краен извод новата митническа стойност на стоките е определена в нарушение на материалния закон. Приел е, че оспореният акт е в противоречие с правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване, която цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности (решение от 19 март 2009 година, Mitsui & Co. Deutshland, C-256/07, EU:C:2008:580, т.20 и решение от 15 юли 2010 година, Gaston Schul, C-354/09 EU:C:2010:439) Решението е правилно постановено. Първоинстанционният съд е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение за определяне на нова митническа стойност на декларираните от Фитони 1 ЕООД стоки 1, 2 и 3, внос от Турция по MRN 20BG003009057129R3 от 18.02.2020 г. Съдът е установил релевантните за спора факти в съответствие доказателствата по делото и е приложил правилно материалния закон. Законосъобразна е преценката му, че оспореният административен акт не е мотивиран. Липсват конкретни мотиви както по отношение наличието на основателни съмнения в декларираната митническа стойност на процесните стоки по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, така и относно приложените методи за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2, б. "б" и чл. 74, § 3 от Митническия кодекс на Съюза (МКС). В акта не се съдържат каквито и да било конкретни данни във връзка с посочените справедливи цени в ЕС за процесните стоки. Обстоятелството, че справедливите цени се предоставят на разположение на държавите членки в ЕС, чрез системата THESEUS на Съвместния изследователски център на Европейската комисия, не освобождава митническия орган от задължението му предвидено в чл. 22 § 7 от Регламент (ЕС) 952/2013 да мотивира решенията си. Изпълнението на това задължение е гаранция за правото на защита на засегнатото лице от неблагоприятно за него решение и позволява осъществяването на съдебния контрол за наличие на предвидените в закона основания за изменение на декларираната митническа стойност. Поради това неоснователно касаторът се позовава на решението на Съда на ЕС по дело С-291/15. Не е налице посоченотов жалбата касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон. Изложените от първоинстанционния съд съображения по приложението на чл. 70 и чл. 74 от МКС се споделят напълно от настоящия касационен състав. По силата на чл. 70, § 1 от Митническия кодекс на Съюза /МКС/ основният метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а) до г) от параграф 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В конкретния случай митническата стойност на стоки 1 и 3 е определена по метода на договорната стойност на сходни стоки, посочен в чл. 74, § 2, буква б) от МКС, а митническата стойност на стока 2 - по метода, предвиден в чл. 74, § 3 от МКС. Правилно съдът е приел, че използването на посочените методи не е обосновано с конкретни факти и обстоятелства. По прилагането на метода по чл. 74, § 3 от МКС за стока 2 митническият орган е цитирал съдържанието на тази норма и бланкетно е посочил, че стойността в размер на 13.85 лева се определя на база митническа декларация MRN 19BG005803000458R5/25.01.2019 г. Правилно съдът е приел, че липсват мотиви кои конкретни данни от посочената митническа декларация и кои разумни способи, съответстващи на Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията, член VІІ Общото споразумение за митата и търговията и дял ІІ, глава трета "Стойност на стоките за митнически цели" от МКС, са използвани при прилагането на този метод. Допуснатото нарушение препятства не само правото на защита на засегнатото лице, но и преценката на съда по материалната законосъобразност на така определената митническа стойност. Прилагането на вторичния метод по чл. 74, §2, буква б) от МКС за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност на сходни стоки изисква анализ на стоките съобразно характеристиките за сходство, посочени в легалната дефиниция на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Тази норма предвижда, че "сходни стоки" са произведените в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, притежават подобни характеристики и подобни съставни материали, даващи им възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Преценката за квалифициране на стоките като "сходни" е въз основа на тяхното качество, репутацията им и съществуването на търговската марка. Доказателствената тежест е на митническия орган и в случая не е изпълнена, както правилно е приел и първоинстанционният съд. В оспореното митническо решение, липсва анализ на посочените характеристики. Правилно съдът е приел, че не става ясно от мотивите на акта, въз основа на какви критерии митническият орган е приложил стойността по определена митническа декларация, при положение, че за всяка от стоките 1 и 3 е посочил няколко митнически декларации. Като е приел, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на изискванията за форма и в противоречие с материалния закон и целите на митническото остойностяване, според тълкуването, дадено в решенията на Съда на ЕС по дело С-256/07 и дело С-354/09, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски се дължат на ответника по касация, но предвид липсата на искане и доказателства за направени разноски в касационното производство, такива не следва да се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,