Решение № 13796 от 16.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6440/2019 г.

Решение № 13796 от 16.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6440/2019 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от М. Вулова, подадена чрез процесуалният й представител срещу Решение № 226/22.02.2019 г. постановено по адм. д. № 1096/2017 г. по описа на Административен съд София област, с което е отхвърлена жалбата на касаторката срещу Заповед № 0 А-286/30.10.2017 г. на Областния управител на Софийска област. В касационната жалба се развиват оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, необоснованост и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се че съдът в противоречие със събраните доказателства е приел че имота се държи от жалбоподателката без правно основание. Наличието на решение на ПК Ботевград за възстановяване собствеността върху имота в реални граници следва да бъде отчетено като годно правно основание. Претендира се отмяна на обжалваното решение, след което да са постанови ново с което обжалваната заповед на Областния управител на Софийска област да бъде отменена. В с. з. касационният жалбоподател се явява лично и заедно с процесуалният си представител, който поддържа изцяло жалбата. В дадения от съда срок за представяне на писмени бележки такива не са представени. Ответната страна чрез процесуалния си представител оспорва изцяло основателността на жалбата. Твърди, че заповедта на Областния управител на Софийска област е издадена в пълно съответствие с материалния закон, както и при спазване на административно-производствените правила. Иска решението на АССГ да бъде оставено в сила. Представителят на ВАП дава мотивирано становище за правилност на обжалваното съдебно решение. Сочи, че по отношение на съдебния акт не са налице основанията на чл. 209, ал. 3 АПК, поради което същия следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение АССО е отхвърлил като неоснователна жалбите на М. Вулова и К. Вулев срещу Заповед № 0 А-286/30.10.2017 г. на Областния управител на Софийска област, с която на осн. чл. 80, ал. 1 Закона за държавната собственост /ЗДС/ и чл. 32, ал. 1 от Закона за администрацията /ЗА/ се изземва владението на имот –частна държавна собственост, представляващ поземлен имот с идентификатор № 05815.307.343 с площ от 867 кв. м. по кадастралната карта на вилна зона "Зелин", за който имот има съставен Акт за държавна собственост от лицата М. Вулова и К. Вулев, поради това че го държат без правно основание. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспорения пред него административен акт е издаден от материално компетентен орган и в рамките на регламентираните му правомощия, както и че същия е постановен в предвидената законова форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Приел че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и че същата е постановена в съответствие със закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правнорелевантните факти са установени правилно и въз основа на подробен анализ на всички събрани по делото доказателства. Обсъдени са всички твърдения и възражения на страните. Мотивите на решаващия съд се споделят изцяло от касационната инстанция. Предмет на контрол от АССГ по жалбите на М. Вулова и К. Вулев е била Заповед № 0 А-286/30.10.2017 на Областен управител на Софийска област издадена на осн. чл. 80, ал. 1 ЗДС. Съгласно сочената разпоредба има три хипотези при които имот-държавна собственост се изземва въз основа на заповед на областния управител, а именно 1. ако се владее или държи без основание 2. ако се ползва не по предназначение и 3. ако е отпаднала нуждата от него. В случая оспорената заповед е издадена при приложението на първата хипотеза. За упражняване на законово уреденото правомощие на областния управител е необходимо кумулативното наличие на всички предпоставки. В това производство административния орган действа при условията на обвързана компетентност-когато са налице изброените в хипотезата на посочената правна норма предпоставки, за последния възниква задължението да издаде заповед за изземване. По делото Държавата се легитимира като собственик с Акт за частна държавна собственост № 5095/16.05.2016 г. издаден на осн. чл. 71, ал. 1 ЗДС. Съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗДС държавата удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за държавна собственост, представляващ официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма определени в закона. Според нормата на чл. 114, ал. 1 ППЗДС обстоятелствата констатирани в акта имат обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, при което правилно първоинстанционния съд е зачел материалната му доказателствена сила., тъй като такова оборване по делото не е проведено. Видно от отметката върху АЧДС същия е вписан в Службата по вписвания, с което е оповестено вещноправното положение на имота. Правилен е извода на съда и за наличието на втората предпоставка на разпоредбата на чл. 80, ал. 1 ЗДС, а именно че процесния имот се ползва от жалбоподателите без правно основание. По делото не се спори, че имота описан в заповедта на Областния управител на Софийска област, който е и предмет на Акта за частна държавна собственост се ползва от жалбоподателите. Спорния въпрос е относно наличието на правно основание въз основа на което жалбоподателите упражняват фактическа власт върху имота към момента на издаване на заповедта. Същите се позовават на Решение № 9366/22.07.94 г. на ПК Ботевград. Останалите твърдения касаещи владение въз основа на отстъпено право на строеж върху процесния имот, както и по силата на сключен договор от 1955 г. за покупко-продажба на недвижим имот не се подържат. Правилно и обосновано първоинстанционния съд е приел че в тежест на жалбоподателите е да докажат съществуването на годно правно основание, което да им дава право да владеят или държат имота, както и че представеното решение на ПК-Ботевград не е такова. Приложеното като доказателство по делото решение № 9366/22.07.94 г. на ПК-Ботевград за възстановяване правото на собственост на жалбоподателите не е достатъчно основание за индивидуализиране правото на собственост. То е издадено на осн. чл. 18ж ал. 1 ППЗСПЗЗ, чиято разпоредба изисква прилагането на скица на имота, заверена от поземлената комисия и от техническата служба на общината за имоти в строителните граници на населеното място, както е в случая. Поради липсата на такава скица задължителната процедура по възстановяване на собствеността съгласно ЗСПЗЗ не е завършила, поради което няма как жалбоподателите да владея или държат имота на правно основание. Нещо повече както първоначалната, така и допълнителната съдебно –техническа експертиза не могат да установят пълна идентичност на имота по решението на ПК-Ботевград и този който се държи от жалбоподателите. С оглед на изложеното и установеното от първата инстанция че са налице предпоставките на чл. 80, ал. 1 ЗДС, а именно държане на държавен имот без основани, то извода на съда че оспорената пред него заповед на областния управител е законосъобразна е направен в пълно съответствие със закона. Неснователни са оплакванията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Това е така защото в мотивите на съдебния акт са обсъдени всички представени по делото доказателства, както и доводите на страните Решението на АССО като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение