Решение № 1198 от 1.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7161/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Началник отдел Оперативни дейности Пловдив в Главна дирекция (ГД) Фискален контрол при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Зафирова срещу решение 1071 от 08.06.2023 г., постановено по адм. дело 200 по описа на Административен съд гр.Пловдив за 2023 т. С оспореното решение по жалба на ПЕН СИЛУЕТ ООД е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) ФК-414-0121713 от 14.12.2022 г., издадена от същия административен орган. Според касатора решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът не е обсъдил в тяхната пълнота всички събрани писмени доказателства и изложените от административния орган в заповедта за налагане на мярката доводи. Твърди, че по безспорен начин е установено, че е осъществен фактическият състав, визиран от чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС. Счита, че дадените показания от доведените от дружеството в с. з. свидетели, не е следвало да се кредитират с доверие, доколкото последните са заинтересовани от изхода на спора. Свидетелката Брънзова твърди в дадените показания, че никога не се е случвало да не издава касов бон, но видно от представеното влязло в сила НП 618074-Р637075/10.12.2021 г., именно тя е приела плащане в брой за продажба на тениска, без да издаде ФКБ. От събраните по делото доказателства се установява, че процесното нарушение е извършено при условията на повторност по смисъла на § 1, т. 35 от ДР на ЗДДС. Процесното нарушение е извършено в едногодишен срок от влизането в сила НП 618074- F637075 от 10.12.2021 г., влязло в сила на 25.03.2022 г., с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение. За същото нарушение на лицето е издадена и ЗПАМ ФК-377-0068644 от 22.11.2021 г., влязла в сила на 04.05.2022 г. Административният орган е изложил подробни мотиви, както относно необходимостта от налагането на ПАМ, така и във връзка с продължителността на срока на приложението й. Иска решението да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството срещу ЗПАМ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, както и разноски за платена държавна такса. Ответникът ПЕН СИЛУЕТ ООД, чрез адв. Константинова в приложени по делото отговор по касационната жалба и в проведеното открито съдебно заседание оспорва същата. По съществото й изразява становище за нейната неоснователност. Намира постановеното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила. Върховната административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение, че касационна жалба е процесуално допустима и основателна. Предлага решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество на спора, с което жалбата срещу наложената принудителна административна мярка бъде отхвърлена. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, като съобрази становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е била ЗПАМ ФК-414-0121713 от 14.12.2022 г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности - Пловдив при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - запечатване на търговски обект - магазин ПЕН СИЛУЕТ , находящ се в гр. Пловдив, [улица] забрана достъп до него за срок от 30 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а и чл. 186, ал. 3 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС). В мотивите на заповедта изрично е посочено, че нарушението е повторно. По делото е установено, че на 14.11.2022 г., в 15:30 часа, органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив извършили оперативна проверка в търговски обект - магазин ПЕН СИЛУЕТ , находящ се в гр. Пловдив, [улица], стопанисван от ПЕН СИЛУЕТ ООД, при която били съставени два протокола за извършените действия с 0119399 от 14.11.2022 г. и с 0121713 от 18.11.2022 г. В първия протокол е отразена фактическата обстановка установена при проверката на място. Посочено е, че е извършена контролна покупка и е издаден касов бон, не е установена разлика в касавата наличносст или други нарушения. Вторият протокол е съставен за извършена проверка по документи и в него е отразено, че по подаден сигнал от Д. Хаджиатанасова от 18.11.2022 г. Според описаното в протокола на 15.10.2022 г., в 15:19 часа лицето е извършило покупка на 1 брой блуза на стойност 20.40 лв., платени в брой и не му е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство, нито от кочан с ръчни касови бележки, в момента на извършване на плащането, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Нарушението е доказано с разпечатка от контролна лента на електронен носител (КЛЕН) от функциониращото в обекта фискално устройство за периода от 15.10.2022 г. (11:00 ч до 15.10.2022 г. 16:24:59 часа, видно от която на 15.10.2022 г. в 15:19 часа няма маркирана ФКБ за извършената покупка от клиент на 1 бр. блуза на стойност 20.40 лв. В подкрепа на това обстоятелство към протокола е приложено писмено обяснение от клиента Д. Хаджиатанасова, която е подала сигнала за извършване на проверката. По делото не е било спорно, че Д. Хаджиатанасова работи в Главна дирекция Фискален контрол към НАП, в отделът, който е проверявал сигнала, но не участвала в проверката по друг начин, освен като сигналоподател. Покупката, която е извършила не е била контролна покупка, а за лични нужди. Не е било спорно и обстоятелството, че сигналът е подаден 10 дни след извършване на покупката. Пред първоинстанционния съд са разпитани като свидетели Д. Хаджиатанасова - лицето подало сигнала до ТД на НАП, както и Д. Брънзова и М. Аврамова - продавач - консултанти в магазин ПЕН СИЛУЕТ . Първоинстанционният съд е приел, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, в предписаната писмена форма, но в нарушение на материалния закон. За да бъде отменена заповедта е прието, че от представените по делото доказателства и от текста на оспорената заповед не се установява извършването на твърдяното нарушение. За да достигне до този извод, съдът е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства и показанията на разпитаните свидетели и въз основа на тях е приел, че на 15.10.2022 г., 15:18:45 ч. има издадена фискален касов бон от фискалното устройство в обекта за продажба, извършена от свидетеля Аврамова. Съдът не е кредитирал показанията на Хаджиатанасова, тъй като същата отрича получаването на този документ за продажбата, но същевременно твърди че е заплатила стоката няколко секунди преди 15:19 часа и преди нея не е имало продажба за друг клиент. Съдът е приел, че тази позиция всъщност потвърждава показанията на Аврамова, че касовата бележка е издадена именни за покупката, извършена от Хаджиатанасова. Както Аврамова, така и Хаджиатанасова са единодушни по факта на извършената покупко - продажба относно: време (между 15:18 часа и 15:19 часа), място (процесния обект) и вид на стоката (блуза - тип лакоста с ръкав). Според съда Акт за установяване на административно нарушение, също не позволяват еднозначно да се установи каква е била по вид, цена и качеството стоката, за която се твърди, че не е издадена касова бележка. Клиентът, заплатил стоката, не е съхранил етикет, от който да се установява марка, вид и цена. Направен е извод, че в случая е мислима единствено хипотезата на нарушение относно начина за издаване на съответен документ за продажба, но фактически установявания и мотиви в тази насока не са изложени нито от контролните органи, нито от административния орган, наложил мярката. Въз основа на изложеното съдът е приел, че не се установява извършването на нарушението и е посочил, че налагането на принудителни административния мерки въз основа на предположения е недопустимо. По изложените съображения съдът е отменил процесната заповед. Първоинстанционното решение е правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Процесната заповед за налагане на ПАМ запечатване на търговски обект за срок от 30 дни е издадена във връзка с подаден сигнал, въз основа на който е извършена проверка на обекта на 14.11.2022 г., при която не е констатирано извършване на нарушение и при осъществената контролна покупка е издаден документ за плащането, което е отразено в ПИП 0119399 от 14.11.2022 г. Мярката е приложена заради това, че на 15.10.2022 г., в 15:19 часа е извършена покупка на 1 брой блуза на стойност 20.40 лв., платени в брой от клиент и не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство, нито от кочан с ръчни касови бележки, в момента на извършване на плащането. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционният съд, че от представените по делото писменни и гласни доказателства се установява, че на 15.10.2022 г. в 15:18:45 часа за продадената трикотажна блуза е издадена касова бележка, приложена на л. 73 от делото за сума от 10.20 лв. От показанията на разпитаната продавачка Брънзова става ясно, че спорната блузата е била намалена поради дефект, поради което е продадена на цена 10.20 лв, вместо на редовната й цена 20.40 лв. Тези показания правилно са кредитирани от първоинстанционния съд, тъй като кореспондират на приложения касов бон, както и с показанията на подателката на сигнала Хаджиатанасова, че в магазина нямало други лица, които да пазаруват непосредствено преди нея и покупката е приключила в 15:19 часа, когато свидетелката излязла от магазина. Настоящият състав споделя извода на административния съд, че от показанията на подателката на сигнала и от Акт за установяване на административно нарушение не може да се установи каква е била по вид, цена и качеството стоката, за която се твърди, че не е издадена касова бележка. В тази насока Хаджиатанасова е посочила, че блузата за момиче, най-вероятно е била с дълъг ръкав, но същата не е съхранила етикета. В доказателствена тежест на проверяващите и издателя на ЗПАМ е да установи всеки от елементите от ФС на нарушението. Основавайки се на констатациите и доказателствата по административната преписка и събраните по делото гластни доказателства, първоинстанционният съд правилно е приел, че не е доказано извършването на нарушението. Настоящият състав намира, че е недопустимо ЗПАМ да се основава единствено на сигнал, подаден от служител в приходната администрация, който освен, че е подаден десет дни след извършване на покупката, тъй като лицето твърди, че е било заето, не е подкрепен с никакви надлежни доказателства. Подателката на сигнала е разпитана в съдебно заседание и от дадените показания не може да се установи по никакъв начин вида на закупената стока. В допълнение на изложените мотиви от първоинстанционния съд следва да бъде отбелязано и следното: както бе посочено по-горе чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, но нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели. В случая, нарушението по чл. 118, ал.1 ЗДДС за което е приложена ПАМ е осъществено на 15.10.2022 г., сигналът за него е подаден на 25.10.2022 г., а е установено от органите по приходите с протокол на 18.11.2022 г., поради което не би могло да се приеме, че налагането на ПАМ цял месеца по-късно би могло да постигне регламентираните в чл. 22 ЗАНН. При липса на констатирано нарушение от проверката извършена в обекта на 14.11.2022 г., при липса на доказателства за нарушение извършено на 15.10.2022 г., освен сигнала, който е възпроизведен в ПИП 0121713 от 18.11.2022 г. и липса на констатации да са произлезли конкретно определени вредни последици за фиска, налагането на ПАМ за срок от 30 дни не би могло да се определи като съразмерно. То засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава, което е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. В този смисъл е и Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21. Според цитираното решение, член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. В случая, от приложеното Наказателно постановление 699753/ 13.04.2023 г. е видно, че за същото деяние е ангажирана и административнонаказателната отговорност на търговеца. Така, въз основа на един и същи факт, са наложени две мерки в отделни самостоятелни производства по ЗАНН и по АПК. Макар, че държавната принуда при издаването на наказателно постановление и налагането на ПАМ е насочена към различни цели, като принципно при ПАМ се прилага диспозицията на правната норма, а при административното наказание - санкцията на правната норма, то като краен резултат се е достигнало до кумулиране на двете мерки с наказателноправен характер. СЕС в т. 56 от решението си посочва, че принципът на пропорционалност изисква кумулирането на процедури за търсене на отговорност и санкции да не превишава границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от приложимата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели. В случая в хода на настоящето производство не е доказано спазване на принципа на съразмерност, което е основание за отмяна на акта. По горните съображения решението на Административен съд гр. Пловдив е правилно и при извършената му проверка не се констатираха пороци, които да обосновават неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ПЕН СИЛУЕТ ООД се дължи присъждане на разноски за касационната инстанция. В проведеното открито съдебно заседание пред ВАС на 24.01.2024 г. от процесуалния представител на търговеца е приложен списък на разноските по чл.80 ГПК, като посочената в него сума е 2650 лв. От тях 1500 лв. за процесуално представителство пред ВАС, адвокатско възнаграждение 1000 лв. за процесуално представителство пред АС гр. Пловдив, заплатена държавна такса 50 лв. и транспортни разноски в размер на 100 лв. Видно от диспозитива на първоинстанционното решение, в полза на ПЕН СИЛУЕТ ООД вече са присъдени 50 лв. заплатена държавна такса и 1000 лв. за адвокатско възнаграждение /както е посочено и в списъка по чл.80 ГПК/. Разноски за транспорт в размер на 100 лв. не следва да се присъждат, тъй като от приложената фактура за заредено гориво не се доказва, че същите са във връзка с настоящото производство, а съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК на страната се присъждат заплатените от нея такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв. Транспортните разходи на пълномощника не попадат сред изброените в чл. 78, ал. 1 ГПК разноски. При подаване на касационната жалба не са направени възражения за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, поради което, настоящият състав намира, че искането за разноски следва да бъде уважено само за сумата от 1500 лв. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение