Решение № 13810 от 15.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13558/2016 г.

Решение № 13810 от 15.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13558/2016 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 1687 от 19.09.2016 г. по адм. дело № 2934/2015 г., в производство по реда на дял III, Глава Х, Раздел I от АПК, Административен съд П., I състав, ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за 2014 г. изх. № 02-160-6500/13830 от 27.09.2015 г. на Зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" С., с което на Н. С. Т. е оторизирана сума за изплащане в размер на 1532,45 лв. по СЕПП и 708,36 лв. по СПП, като цялата оторизирана сума е прихваната. С втори диспозитив съдът ОСЪЖДА Д. фонд "Земеделие", гр. С., бул. "Ц. Б. III" № 136, да заплати на Н. С. Т. от гр. А. сумата от 400,00 лв., представляващи извършени от последната разноски. С трети диспозитив съдът ОСЪЖДА Н. С. Т. от гр. А., ж. к. "Изток" № 12, вх. ..., ет. ..., ап. ..., да заплати по сметка на Административен съд П., сумата от 89,63 лв., представляваща дължима държавна такса за съдебното производство. Срещу така постановеното съдебно решение са постъпили две касационни жалби: Първа по дата с вх. № 16739/18.10.2016 г. в регистратурата на Административен съд - П. е жалбата на Зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "Ц. Б. III" № 136, подадена чрез процесуален представител ст. юрк. К. Н.. В жалбата се твърди, че решението е необосновано и неправилно поради което се моли да бъде отменено. Развити са подробни аргументи за това, че административният акт е постановен в съответствие с материалноправните норми, относими за конкретния случай и че е налице основание за извършеното с този процесен акт прихващане на оторизираните суми. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Втора по дата с вх. № 16746/19.10.2016 г. в регистратурата на Административен съд - П. е жалбата на Н. С. Т. от гр. А., подадена чрез адв. Г. Т. от АК - П.. Жалбоподателката счита, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила в частта, в която е осъдена да заплати дължимата държавна такса за съдебното производство в размер на 89,63 лева. Позовава се на чл. 143 от АПК, че при отмяна на обжалвания адм. акт, държавните такси и разноските се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт, а не от жалбоподателя. Моли в тази част съдебното решение да бъде отменено. Претендира разноски за производството пред ВАС. Ответник по делото няма. Предвид факта, че са подадени две касационни жалби, всеки касационен жалбоподател е ответник по другата касационна жалба. О. Н. С. Т. е постъпил Писмен отговор на касационната жалба на ДФ "Земеделие". В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът на Н. С. Т. поддържа изцяло жалбата срещу разноските и оспорва жалбата на Д. фонд "Земеделие". Моли решението в частта, в която е отменен административния акт да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, а да бъде отменено в частта, с която Н. С. Т. е осъдена да заплати разноски в размер на 89 лева. Д. фонд "Земеделие" не е изразил нито писмено, нито устно становище по касационната жалба на физическото лице Н. С. Т.. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационните жалби са в срок, подадени от надлежни страни в производството и са процесуално допустими. По същество касационната жалба на Заместник- изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е неоснователна. Не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отменено процесното уведомително писмо е правилно и законосъобразно. Касационната жалба на Н. С. Т. е основателна и следва да бъде уважена. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК държавната такса за съдебното производство следва да бъде възложена на ДФ "Земеделие". Настоящият състав на ВАС - Четвърто отделение констатира, че касационната жалба на Зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението, което е станало на датата 04.10.2016 г. видно от приложената разписка, подписана е от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. С оглед датата на пощенското клеймо - 17.Х. 16., и касационната жалба на Н. С. Т. се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението, което, видно от приложената разписка е станало на датата 03.10.2016 г., и като подписана от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която съдебното решение в обжалваната му част е неблагоприятно, е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба на Заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", гр. С., е неоснователна. За да постанови описания в началото на решението резултат за отмяна на Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за 2014 г. с изх. № 02-160-6500/13830 от 27.09.2015 г. на Зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че писмото е издадено от компетентен орган, снабден с необходимите за това правомощия, в предвидената от закона писмена форма. Констатирал е обаче, че в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният орган не е посочил фактическото и правното основание за издаване на заповедта (има се предвид уведомителното писмо) в частта, в която се прихваща оторизираната сума, т. е. при издаването на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установил е, че под таблица № 2, която е неразделна част от процесното уведомително писмо са посочени три хипотези, а именно - санкции от предходни периоди, недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФ "Земеделие", но не е посочено относимото за случая основание за прихващането - нито правно, нито фактическо такова. Позовал се е на Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, както и на Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по дело № ТР-4/2002 г. Съдът е констатирал, че едва в съдебно заседание от 21.12.2015 г. процесуалният представител на административния орган е посочил, че сумите са удържани поради наличие на задължение на жалбоподателката по мярка 112, създаване на стопанства на млади фермери по програма 2007 - 2014 г. (верният период на Програмата за развитие на селските райони е 2007 - 2013 г.). Приел е, че представената от ответника Заповед № 03-160-РД/61 от 18.02.2013 г., от която всъщност ДФ "Земеделие" черпи възможността за прихващане, не дава яснота дали действително са налице основанията за прихващане, още повече, че посочената в нея сума е различна от прихванатата с оспорваното уведомително писмо. Констатирал е, че в Софийски районен съд е висящо гр. дело № 24692/2013 г. със страни: Н. С. Т. - ищец и Д. фонд "Земеделие" - ответник, с предмет на производството два обективно, кумулативно съединени осъдителни иска с правно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Като краен извод от всичко изложено съдът е приел, че административният орган не е събрал, посочил и преценил всички относими за разрешаване на въпроса факти, поради което е нарушен основен принцип на административното производство, установен в чл. 12, ал. 1 от АПК за осигуряване на откритост, достоверност и пълнота на информацията в производството, както и изискването на чл. 35 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, което съответно представлява съществено нарушение на административно-производствените правила - отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Съдът е посочил, че след като отмени уведомителното писмо, преписката трябва да се върне на органа, който да се произнесе с мотивирано решение по отношение заявлението за подпомагане за 2014 г., подадено от Н. С. Т. съобразно мотивите на настоящото решение, като при новото произнасяне ясно следва да бъдат посочени както правните, така и фактическите основания за издаване на акта. Така постановеното съдебно решение е правилно. Допуснати са редица неточности (някои от които посочени по-горе), които обаче не се отразяват на законосъобразността му, а нарушенията не са съществени. П. А. съд - П. е обжалвано Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., с изх. № 02-160-6500/13830 от 27.09.2015 г., издадено от Зам. изпълнителния директор на ДФ (Д. фонд) "Земеделие" Ж. Ж.. Не съответства на действителната фактическа обстановка посоченото от съда, че по делото няма данни кога оспорения административен акт е съобщен на адресата. Напротив, на лист 11 от адм. дело № 2934/2015 г. е приложено писмо от Пощенска станция-Асеновград Ц, че пратка № .... от Д. фонд "Земеделие" за Н. С. Т. кв. И. ..... е получена в ПС Асеновград на 16 октомври 2015 г. и доставена на чл. от семейството /К. Т./ на адреса на 16 октомври 2015 г. На лист 36 е приложено "известие за доставяне", от което се установява, че пратката е получена от К. Т. - баба, на датата 16.10.2015 г. Жалбата на Н. С. Т. срещу уведомителното писмо е написана на 28.10.2015 г. и изпратена по пощата на 29.Х.15., видно от клеймото на намиращия се на лист 22 от делото пощенски плик. Следователно жалбата е допустима не защото няма данни за съобщаването на акта, а защото, макар и вх...дирана на 02.11.2015 г. действително е подадена в законоустановения 14-дневен срок. По въпроса за наличието на правен интерес няма никакъв спор. С посоченото по-горе писмо адресатът Н. С. Т. от гр. А., ж. к. "Изток" № 12, вх. ..., ет. ..., ап. ..., УРН: 374599 се уведомява за оторизирана и изплатена субсидия по отношение на подадено Заявление за подпомагане с УИН: 16/070514/40679 за кампания 2014, както следва: П. С. за единно плащане на площ (СЕПП) - за декларираните в заявлението за подпомагане площи и след прилагане на процедурата по чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30 ноември 2009 г. е оторизирана сумата от 1532.45 лева. По схемата Плащания по схемата за преразпределително плащане (СПП - която е нова схема за кампания 2014 и е във връзка с плащане по СЕПП до 30 ха), за заявената Схема и декларираните в заявлението площи по СЕПП и след прилагане на процедурата по чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30 ноември 2009 г. и във връзка с чл. 15г, ал. 2 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в схемите за национални доплащания и за специфично подпомагане, за първите допустими по СЕПП до 30 хектари е оторизирана сума в размер на 708.36 лева. Видно от ТАБЛИЦА № 2 - ИЗВЪРШЕНИ ПЛАЩАНИЯ (В ЛЕВА), която е неразделна част от уведомителното писмо, оторизираните суми по двете схеми не са изплатени, а са прихванати. Под таблицата е пояснено, че колона "Прихваната сума" отразява приспаднати от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. Вижда се, че са посочени три хипотези, но не е конкретизирано точно коя е приложима за конкретния случай. Нещо по-вече, не е посочено и правното основание за извършеното прихващане. Както е констатирал първоинстанционният съд, в открито съдебно заседание пълномощникът на ответника - административния орган, издал обжалвания акт е посочил причината за удържане на сумите. Това обаче не може да се прави едва в съдебната фаза на административното производство било като изявление на административния орган чрез негов представител, било това да се установява от заключение на вещо лице. По принцип напълно е допустимо мотивите на административен акт да се съдържат в отделен документ подготвящ неговото издаване или дори, но най-късно в съпроводителното писмо, с което жалбата се изпраща за разглеждане в съда - Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд. Целта на мотивите е да се разкрият съображенията, по които е издаден административния акт, което от една страна дава възможност на съда да упражни ефективен съдебен контрол върху законосъобразността на акта, а от друга осигурява на страните - адресати или заинтересовани своевременно да организират защитата си. За пълнота - по въпроса за мотивите на административните актове могат да се посочат още и т. 7 от Постановление на Пленума на Върховния съд (ППВС) № 4 от 22.09.1976 г., както и т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд по тълкувателно дело № 4/2002 г. Правилно оспореното уведомително писмо е било отменено поради липсата на мотиви. Въпреки, че в своите мотиви съдът е посочил, че следва да върне преписката на органа за да се произнесе с мотивирано решение, на практика няма диспозитив за връщане на преписката, който диспозитив може да се допълни. Правилно съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, но неточно е цитирал като заповед за делегиране на правомощия тази, приложена на лист 70 от делото - № ОЗ-РД /323/ от 11.06.2015 г. Компетентността на Зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" произтича от т. 1 от Заповед № ОЗ-РД /323/11.03.2015 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" Р. П. (приложена на лист 23), с която се делегират правомощия на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" Ж. Т. Ж. да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, съгласно чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, която заповед е допълнена с цитираната от съда заповед № ОЗ-РД /323/11.06.2015 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" Р. П., с която на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" Ж. Т. Ж. са дадени допълнителни правомощия. Не съответства на действителната фактическа обстановка отразеното от съда в протокола от съдебното заседание, проведено на 14.03.2016 г. с начален час 14.09 ч. и краен час на заседанието 14.17 часа, че от страна на ответния административен орган няма формулирани доказателствени искания. Напротив, на 14.03.2016 г. в 9.57 часа в регистратурата на Административен съд - П. е вх...дирана МОЛБА от процесуалния представител на ДФ "Земеделие" ст. юрк. К. Н. - Г., в която е поискала да й се даде възможност да представи за следващото съдебно заседание по делото извлечение от задължение по партидата на жалбоподателката Н. Т.. Без да се произнесе по това искане, съдът е приключил съдебното дирене и е дал ход на делото по същество. Не е налице обаче съществено нарушение на съдопроизводствените правила защото исканото за представяне доказателство не е относимо към спора. Какви задължения има земеделският производител Н. С. Т. е без правно значение за делото, след като уведомителното писмо не е мотивирано с конкретни причини за извършеното прихващане, а мотиви допълнително е недопустимо да бъдат излагани в хода на съдебното производство. Не представлява съществено нарушение пропускът на съда да посочи в решението си името на секретаря, каквото е изискването на чл. 172а, ал. 1, т. 2 от АПК, както и несъобразяването от страна на съда на строежа на нормативните актове, регламентиран в Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, тъй като в началото на своето решение съдът е посочил, че производството е по реда на Дял III, Глава Х от АПК, а според чл. 28, ал. 3 от цитирания указ, дяловете и главите се обозначават с думи, а не с римски цифри, както е за разделите. С оглед изложеното, оплакванията в касационната жалба на Зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" се преценяват като неоснователни и обжалваната пред ВАС част от съдебното решение на Административен съд - П. следва да бъде оставена в сила на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, включително и за присъдените на Н. С. Т. разноски в размер на 400 лева. Разгледана по същество, касационната жалба на Н. С. Т. от гр. А., е основателна. За да постанови описания в началото на решението резултат за осъждане на Н. С. Т. да заплати по сметка на Административен съд П., сумата от 89,63 лв., представляваща дължима държавна такса за съдебното производство, първоинстанционният съд е констатирал, че по делото няма доказателства за внесена държавна такса и в тази връзка е счел, че трябва да съобрази разпоредбата на чл. 27, ал. 6 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, съобразно която - при оспорването на индивидуалните административни актове държавните такси, които се събират за съдебните производства, са пропорционални и се определят като процент върху материалния интерес. С., според чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК) - по искова молба, насрещна искова молба и молба на трето лице със самостоятелни права се събира такса 4 на сто върху цената на иска, но не по-малко от 50 лева. При това положение, доколкото в случая материалният интерес е в размер на 2240,81 лв., съдът е определил, че дължимата държавна такса е в размер на 89,63 лева. Така постановеното съдебно решение в тази си част е незаконосъобразно. Първоинстанционният съд не е определил правилно характера на образуваното пред него производство. Оспорено е уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., които дела са по Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), както всъщност е разпределено видно от протокола за избор на съдия-докладчик, а не са по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). По аргумент от § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕСИФ (във всичките редакции - първоначалната обн. в ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г.; изм. в ДВ, бр. 58 от 18.07.2017 г.; изм. в ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г.), ЗУСЕСИФ е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. В случая процедурата по Заявлението за подпомагане 2014 - Форма за физически лица от Н. С. Т., приложено по адм. дело № 2934/2015 г. по описа на Административен съд - П., е проведена по ЗПЗП и относимите за случая издадени въз основа на закона наредби и по-конкретно, на основание чл. 32, ал. 5 от ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ е издадена и цитираната в обжалваното уведомително писмо Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, а също и цитираната Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане, издадена на основание чл. 44, ал. 2 и § 35, ал. 1 от ЗПЗП. Делата по ЗПЗП не са с материален интерес, защото при тях се преценява законосъобразността на административния акт, а не се извършва преценка на стойностното изражение на претендираната и одобрената, респективно отказаната субсидия. В конкретния случай се извършва проверка на законосъобразността на извършеното от административния орган прихващане по двете схеми - СЕПП и СПП, за които Н. С. Т. е кандидатствала, видно от Заявление за подпомагане 2014 - Форма за физически лица. Нещо повече - в открито съдебно заседание, проведено на 28.01.2016 г., пълномощникът на жалбоподателката изрично е заявил пред съда, че не оспорва размера на сумите, а на какво основание са прихванати и въз основа на кой нормативен акт. След като по този вид дела за схеми и мерки за директни плащания, посочени в ЗПЗП и по-конкретно процесните: в чл. 38а, ал. 1, т. 1 - Схема за единно плащане на площ (СЕПП) и в чл. 38а, ал. 1, т. 2 - Схема за преразпределително плащане (СПП), е неотносим размерът на претендираната субсидия и е без значение каква част от исканата сума е уважена, оторизирана, отказана, прихваната, санкционирана, редуцирана, намалена, задържана и както още да е наречена, но не е изплатена реално, то спорът е административноправен, без конкретен материален интерес. Д. аргумент за това, че делото не е с материален интерес се извлича и от последното изменение и допълнение на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обн. в ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 г., според което в чл. 8, ал. 2, т. 7 изрично като без определен материален интерес са посочени административните дела по Закона за подпомагане на земеделските производители, с минимален размер на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие - 500 лева. При това положение, държавната такса се определя на основание действащата ТАРИФА № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от Министерството на правосъдието, в която тарифа в Раздел А. "Такси, събирани от съдилищата", в точка 2б е регламентирано, че "По жалби срещу административни актове се събира проста такса, както следва: а) от юридическите лица с нестопанска цел и от физическите лица, които не са търговци - 10 лв.; б) от юридически лица, без посочените в буква "а", и от физическите лица - търговци по смисъла на Търговския закон - 50 лв.; в) за касационни жалби таксите се събират в половин размер". Относима за случая е буква "а" и жалбоподателката Н. С. Т. е дължала държавна такса в размер на 10 лева за жалбата си срещу уведомителното писмо с изх. № 02-160-6500/13830 от 27.09.2015 г. на Зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", което писмо, макар и да е наречено "уведомително", не само уведомява, но и засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на земеделския производител - кандидат за подпомагане, поради което безспорно носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 АПК. В конкретния случай обаче в началото на съдебното производство пред Административен съд - П. не е събрана никаква държавна такса. При този резултат от делото за отмяна на оспорения от Н. С. Т. административен акт, в противоречие с разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, че "Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ", жалбоподателката е осъдена да плати държавната такса. Освен това, както се каза вече по-горе, ЗУСЕСИФ и по-конкретно разпоредбата на чл. 27, ал. 6 (независимо в коя редакция - първоначалната, на която се е позовал съдът; изменението в ДВ, бр. 74 от 20.09.2016 г., или допълнението в ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г.), не намира приложение, след като производството е по ЗПЗП. В тази част обжалваното съдебно решение ще трябва да бъде отменено. В случая обаче няма логика да се осъжда Н. С. Т. да заплати дължимата се държавна такса за първоинстанцинното производство едва в касационното производство, защото при този изход на делото пред Административен съд - П. и правилността на решението в тази му част, няма процедура, по която тя да си възстанови направените разноски от издателя на административния акт. Затова след отмяната на първоинстанционното решение в тази му част, делото следва да се реши по същество на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, като дължимата се от Н. С. Т. държавна такса в размер на 10 лева следва да бъде възложена за заплащане направо от Д. фонд "Земеделие". При този изход на спора пред касационната инстанция, на първия касационен жалбоподател - Зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" не се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, въпреки че са поискани своевременно. Н. Н. С. Т., която се явява в две процесуални качества - ответник по касационната жалба на Зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" и касационен жалбоподател срещу решението на Административен съд - П. в частта за разноските, които е осъдена да заплати като държавна такса, следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение, които видно от приложените на лист 13 и лист 26 по делото Договори за правна защита и съдействие от 17.10.2016 г. за 400 лв. и от 03.11.2017 г. за 100 лв., възлизат в общ размер на 500 лева. Договорените суми са и изплатени в брой, което е в съответствие с точка 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС), според която, ако плащането е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Воден от горното, Върховният административен съд - Четвърто отделение,