Решение № 98 от 6.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4506/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агросервиз Комтрак-Тръстеник ЕООД, ЕИК 114073647, със седалище и адрес на управление: гр. Тръстеник, община Долна Митрополия, Индустриална зона, представлявано от П. С. А., чрез адв. А. Георгиев, срещу Решение 1164/24.03.2025 г., постановено по адм. дело 946/2024 г. по описа на Административен съд (АС) - Плевен. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска са неговата отмяна и постановяване на ново решение по същество, с което да се уважи жалбата на дружеството срещу Уведомително писмо (УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2019 г., изх. 02-150-2600/6379 от 22.05.2023 г. на Държавен фонд Земеделие, в частта му, в която е извършено намаление с 48 528,78 лв. на финансовото подпомагане по схема за плащане Зелени директни плащания по Общо заявление за плащане с УИН 15/220519/02999. Ответникът заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд (ДФ) Земеделие, представляван от гл. юрк. Л. Христова, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и при условията на евентуалност прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, във р. с чл. 144 от АПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид наведените касационни основания, становищата на страните и данните по делото, извърши проверка на оспореното съдебно решение съгласно чл. 218 от АПК, в резултат на която приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения. Предмет на разглеждане от първоинстанционния съд е УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2019 г., изх. 02-150-2600/6379 от 22.05.2023 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФ Земеделие, в частта му, с която е извършено намаление с 48 528,78 лв. на финансовото подпомагане на Агросервиз Комтрак-Тръстеник ЕООД по схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП). Писмото е издадено във връзка с влязло в сила решение 66/21.02.2022 г. по адм. дело 709/2021 г. по описа на АС-Плевен, потвърдено с Решение 10854/29.11.2022 г. по адм. дело 3181/2022 г. по описа на ВАС, с което е отменено предходно издаденото по заявлението за подпомагане на дружеството за 2019 г. УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., и преписката е върната за ново произнасяне от административния орган. За да постанови съдебното решение, предмет на разглеждане в настоящото касационно производство, АС-Плевен е приел, че процесното УП в оспорената му част е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и то съответства на материалния закон и на неговата цел. Съдът е изложил подробно фактите и обстоятелствата, които е приел за установени въз основа на събраните по делото доказателства, в това число и заключението по назначената и приета по делото съдебно-техническа експертиза с вещо лице агроном. Посочил е, че спорът между страните не е за факти, а относно тяхното правно значение и интерпретирането им с оглед на относимите разпоредби на съюзното и националното право досежно процесната схема за подпомагане ЗДП, по която е извършено оспорваното намаление на исканата сума. Въз основа на извършения анализ на приложимите норми от Регламент (ЕС) 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) 73/2009 на Съвета и от Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, издадена от министъра на земеделието и храните, съдът е установил, че доказаните констатации за липса на поникнали междинни култури (налични само единични растения от мека пшеница и рапица) в процесните парцели съставляват фактическото и правно основание за постановеното с обжалвания административен акт намаление на подпомагането. Съдът е приел, че наличието само на единични стръкове покълнали междинни култури във въпросните парцели не удовлетворява изискването за поникналост и гъстота на растенията при изпълнение на схема ЗДП, което изискване е обосновано от самото естество на заявената схема ЗДП. Съдът е анализирал въпроса и относно причината за липсата на поникнали междинни култури, като е изложил съображения за неустановяването в настоящия случай на форсмажорни обстоятелства, които да съставляват непреодолима сила или които да доказват по удовлетворителен начин, че стопанинът не носи отговорност за неспазването на поетите от него задължения, за които иска финансиране. По тези съображения съдът е приел за законосъобразно извършеното намаление на субсидията по заявената за подпомагане схема ЗДП за процесните площи, заявени като екологично насочени площи (ЕНП) площи с междинни култури, в размер на 48 528,78 лв., и е отхвърлил подадената от Агросервиз Комтрак-Тръстеник ЕООД жалба срещу УП в посочената му част. Решението на АС-Плевен е правилно. Правилно са очертани спорните по делото въпроси. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че те са били неправилно определени. Предложената от касатора формулировка на спорния въпрос по същество преповтаря и доразвива, с други думи, основното питане, което е от решаващо значение за спора, а именно: при така констатираното слабо развитие на растенията в процесните парцели налице ли е неизпълнение на изискванията с оглед естеството на самата схема и дължи ли се липсата на поникнали растения на причина, свързана с небрежност на стопанина или с форсмажорно обстоятелство, т. е. обстоятелство извън пряката отговорност на стопанина. Правилни са дадените от първоинстанционния съд отговори и на двата поставени въпроса. Подробно анализирана е приложимата нормативна уредба относно заявената схема за подпомагане, съдържаща се в Наредба 3 от 17.02.2015 г. и Регламент (ЕС) 1307/2013. Централен момент в анализа на съда заема изследването на целта, изпълнявана с тази схема. Отчетено е, че разяснения по този въпрос са изложени и в самото УП, в мотивите на което административният орган сочи, че отглеждането на междинни култури има основна екологична цел опазване на подземните води от замърсяване с остатъчен азот от земеделска дейност. Именно поради това за да се считат за площи с междинни култури, посевите следва да са добре изникнали и да са натрупали вегететивна маса. Тъкмо посредством растежа и натрупването на последната се извлича остатъчният азот в почвата и така се изпълнява екологичната цел на междинните култури, свързана с опазване на подземните води от замърсяване с остатъчен азот от земеделска дейност. В този смисъл са и обясненията на вещото лице, съдържащи се в т. 2 от констативно-съобразителната част на представеното от него заключение по назначената съдебно-техническа експертиза. Посочено е, че за да изпълнят своите задачи, междинните култури трябва, наред с други характеристики, да са бързорастящи и да образуват голям обем органична маса, т.е. характеризират се с бърз растеж и покриване на почвена повърхност, с което се потиска развитието на плевелна растителност. В светлината на тези пояснения логично и обосновано е да се приеме, че за да са налице подлежащи на подпомагане площи, заявени като ЕНП, следва растенията върху тях освен засети, също и да са поникнали с достатъчна гъстота, която да отговаря на изискванията и предназначението на междинните култури, дефинирани в чл. 12, ал. 2 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. като смески от житни култури и нежитни култури със слята повърхност, които се отглеждат между две основни култури след прибиране на предшестващата основна култура и преди сеитбата на следващата основна култура. Безспорен факт по делото е, че в проверените парцели, за които се отнася процесното намаление на субсидията, към момента на извършването на проверката (28.11.2019 г.) от Техническия инспекторат към ДФ земеделие - РА, са били налични само единични растения от мека пшеница и рапица, а в големи участъци изобщо липсват поникнали растения. Следва да се посочи, че съгласно чл. 12, ал. 4 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. проверката на междинните култури като засети или налични се осъществява в периода 1 септември 1 декември на годината на кандидатстване, т.е. това е периодът, в който следва да се извърши проверката на вече засети култури, и периодът на задържане на тези култури. След тази дата културите могат да се заорават. В настоящия случай това означава, че към датата на извършване на проверката (28.11.2019 г.) културите би следвало да са добре изникнали и да са натрупали гъста вегететивна маса, какъвто обаче не е бил констатираният резултат. По тези съображения правилно е становището на административния орган, посочено като фактическо и правно основание в оспореното УП, че при наличието само на единични стръкове покълнали междинни култури в процесните парцели не може да се приеме за удовлетворено изискването за поникналост и гъстота на растенията при изпълнението на схема ЗДП. На следващо място, настоящата инстанция споделя мотивите на административния съд и относно причините за неспазване на изискванията за подпомагане на ЕНП. Не се доказва наличието на непреодолима сила, която обективно да е довела до неспазване на задълженията на земеделския стопанин по гарантиране изпълнението на заявената за подпомагане схема. Правилно съдът сочи създадената за тази цел специална процедура съгласно Заповед РД-09-78/08.02.2018 г. на МЗХГ и приложените към нея указания. В случай че е било налице извънредно обстоятелство, свързано с настъпило неблагоприятно климатично събитие, възпрепятстващо изпълнението на задълженията по отношение на заявената схема, засегнатото лице е следвало да предприеме предвидените в тази процедура действия, като подаде заявление за извършване на наблюдение от експертна комисия на площите, заети със земеделски култури. В случая е безспорно, че Агросервиз Комтрак-Тръстеник ЕООД не е подавало заявление по установения надлежен ред за констатиране на нанесени щети от неблагоприятни климатични събития в периода 01.09.2019 г. 01.12.2019 г., т.е. недоказано е твърдението му за наличие на извънредно обстоятелство - период на продължително засушаване. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е оценил представената от жалбоподателя справка от НИМХ като недостатъчна, за да обоснове по удовлетворителен и убедителен начин извод за наличие на непреодолима сила (продължително засушаване), освобождаваща от отговорност земеделския стопанин. Както бе посочено по-горе, за доказването пред ДФ Земеделие на настъпили форсмажорни обстоятелства е предвидена специална процедура, която в случая не е била инициирана. В този контекст представената справка от НИМХ може да бъде ценена единствено като източник на статистически данни за падналия дъжд в конкретния период от време върху изследваната територия, но не и като категорично доказателство, че този дъжд е бил или не е бил достатъчен за развитието на процесните култури. От справката не може да се направи и извод за това, че тъкмо липсата на дъжд е единствената причина за непокълването на посевите. Жалбоподателят не твърди и не сочи доказателства за това какви действия е предприел с цел опазване на културите и осигуряване на необходимата влага за тях. От заключението на вещото лице също не може да се извлече обоснована и почиваща на конкретни данни информация за това кои са неблагоприятните агрометеорологични условия, които са повлияли негативно на растежа на засетите култури. Направеното в този смисъл твърдение на експерта агроном е бланкетно, доколкото същото не почива на непосредствено възприети факти от действителността, научно изследвани и доказани, а на логическото съждение (което в случая не може да бъде подкрепено), че след като земеделският стопанин е спазил технологичните изисквания при засяване на междинните култури и добрите земеделски практики, то причините за слабото развитие на културите са неблагоприятните агрометеорологични условия в процесния период, без обаче да се уточнява в какво точно се изразяват тези условия и какви мерки са предприети от стопанина в изпълнение на грижата му на добър стопанин с цел опазване на културите. При тези обстоятелства, правилно първоинстанционният съд не е дал пълен кредит на заключението на вещото лице, като е посочил че макар и изготвено от специалист с познания в областта, при оценката му наред с другите доказателства следва да се има предвид фактът, че изведените в него изводи за спазени агротехнологични изисквания и сеитбена норма почиват изцяло на извършена проверка по документи. Доказва се наличието на агротехника, годна да осъществи съответната подготовка на почвата за сеитба. Доказват се и действия, свързани със закупуването на съответните семена за посев в посочените норми според изискванията за междинни култури. Всичко това обаче не води автоматично, пряко и категорично до извода, че единствената причина за непокълването на засетите култури е липсата на достатъчно валежи, която жалбоподателят сочи като форсмажорно обстоятелства за настъпилия слаб растеж на културите. Доколкото такова обстоятелство не е било констатирано и признато по надлежния ред съгласно Заповед РД-09-78/08.02.2018 г. на МЗХГ, недоказано остава твърдението на жалбоподателя, че слабото развитие на посева е причинено от установени обективни извънредни обстоятелства. В тежест на земеделския стопанин е да успее да докаже, че неизпълнението на изискванията по заявената схема се дължи на форсмажорни обстоятелства. В настоящия случай се доказва единствено (и то по документи), че Агросервиз Комтрак-Тръстеник ЕООД е обработило почвата преди сеитбата и е засяло междинните култури мека пшеница и рапица. Липсват твърдения и доказателства за последващите действия на стопанина след засяването, насочени към опазване на засятата култура с цел изпълнение на изискванията, свързани с изпълнение на функциите на ЕНП, за което същите подлежат на подпомагане. Предвид изложеното, решението на АС-Плевен, с което е отхвърлена жалбата на Агросервиз Комтрак-Тръстеник ЕООД срещу процесното УП в оспорената му част, е постановено при правилно установяване на релевантните за спора факти и правилна преценка на доказателствата по делото. Съдът подробно е анализирал приложимите правни норми, обсъдил е и заключението на вещото лице, като е посочил причините, поради които не кредитира изведените в него изводи като даващи ясен и недвусмислен отговор на очертаните спорни моменти по делото. Мотивите на съда са подробно аргументирани, обосновани са от фактическа и правна страна, като при постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. По тези съображения не се доказват сочените в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. При извършената служебна проверка настоящата инстанция установи и липсата на пороци по чл. 209, т. 1 и т. 2 от АПК, поради което оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане, в полза на ДФ Земеделие следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 130 лв., определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,