Решение № 9770 от 11.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 761/2014 г.

Решение № 9770 от 11.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 761/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от АПК. Образувано е по касационната жалба на зам. министъра на културата, чрез пълномощника му юрк. Людмила Харизанова против Решение № 2377 от 10.04.2013 г., постановено по адм. дело № 1771/2013 г. от Административен съд София-град. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се разшаване на спора по същество и присъждане на понесените по делото разноски. Ответната страна - Ейдриън Уолс. Аманда Лойд, Аманда Бейкър, Андреа Алмейда, Антониа Сантанджело. Анисия Дюмон, Блеър Дрейк, Бритъни Уилър и Брануин Грейс Нии не вземат становище, не се явяват в открито съдебно заседание и не се представляват. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил, по жалба на Ейдриън Уолс, Аманда Лойд, Аманда Бейкър, Андреа Алмейда, Антониа Сантанджело, Анисия Дюмон, Блеър Дрейк, Бритъни Уильр и Брануин Грейс Нии, представлявани от адв. Свилен Овчаров, писмо изх. № 92-00-0488 от 06.12.2011 г. на зам. министъра на културата и е върнал делото във вид на преписка на административния орган за продължаване на действията по подадените заявления вх. № 94-00-2223; 94-00-2224; 94-00-2226: 94-00-2227; 94-00-2228; 94-00-2229; 94-00-2230; 94-00-2231; 94-00-2232 от дата 21.11.2011 г. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че предмет на оспорването е писмо изх. № 92-00-0488 от 06.12.2011 г. на зам. министър на културата, по силата на заповед за делегиране на правомощия № РД-09-0640 от 30.11.2011 г., с което на заявителите Ейдриън Уолс, Аманда Лойд, Аманда Бейкър, Андреа Алмейда, Антониа Сантанджело. Анисия Дюмон, Блеър Дрейк, Бритъни Уилър и Брануин Грейс Нии се отказва вписване в регистъра по чл. 6, ал. 2, т. 2 от Закона за меценатството (ЗМ). Приел е още, че макар и във формата на писмо, оспореният акт има характер на отказ да се извърши вписване в посочения регистър, поради което подлежи на съдебен контрол за законосъобразност и оспорващите имат правен интерес от оспорването. Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, от фактическа страна съдът е приел, че на 21.11.2011 г. в Министерство на културата са постъпили 9 бр. заявления за вписване в регистъра по чл. 6, ал. 2, т. 2 от Закона за меценатството. Установил е също, че договорите за безвъзмездна помощ са сключени през 2009 г., а би следвало да бъдат сключени през календарната година, в която се подава заявлението за вписване в регистъра, т. е. през 2011 г. При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че отказът е постановен без правно основание, тъй като нито в Закона за меценатството, нито в Наредба № 1 от 22.05.2006 г. за реда за водене и пъддържане на регистрите по Закона за меценатството съществува основание за отказ за вписване в регистъра, каквото е изложено в оспорвания отказ. Това е основание за отмяна на обжалваното писмо като постановено при неправилно приложение на материалния закон и връщане на делото във вид на преписка на административния орган за продължаване на действията по подадените заявления. Решението е неправилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил грешни правни изводи, които не се споделят от настоящия съдебен състав. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за меценатството меценат е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя безвъзмездна помощ за създаване, съхранение или популяризиране на произведения на културата при условията и по реда на този закон и следва да се регистрира по ЗМ. Съгласно чл. 10 от закона лицата придобиват качеството на меценати след вписването им в регистъра на меценатите. Едно от изискванията при подаване на заявленията за вписване в регистъра по чл. 6, ал. 2, т. 2 от ЗМ е меценатите да прилагат към заявлението и заверено копие от договора, сключен между тях и получателя на безвъзмездната помощ. В договора следва да се определят страните, видът и стойността на безвъзмездната помощ, целта на предоставянето й, начинът и сроковете на предоставянето и използването й. Министърът на културата се произнася по искането за вписване в 7-дневен срок от датата на подаване на заявлението и издава удостоверения за регистрация по образец съгласно приложения № 2 и 3 или прави мотивиран отказ за регистрация, като уведомява писмено лицето в същия срок, по арг. от чл. 13, ал. 1 от ЗМ. В случая съдът от първата инстанция правилно е преценил, че се касае за изричен отказ да бъдат вписани като меценати в регистъра па чл. 6, ал. 2, т. 2 от ЗМ физическите лица едрин Уолс, Аманда Лойд, Аманда Бейкър, Андреа Алмейда, Антониа Сантанджело, Анисия Дюмон, Блеър Дрейк, Бритъни Уильр и Брануин Грейс Нии, обективиран в оспорваното писмо. Неправилно обаче е приел, че нормативните актове - ЗМ и Наредба № 1 не предвиждат ограничения във времето за вписване на физическите лица в този регистър. Действително в случая отказът е мотивиран с това, че приложените към заявленията "меценатски договори", сключени между заявителите и получателите на безвъзмездна помощ, са със срок две години преди подаване на заявленията - сключени са през м. декември 2009 г. и срокът за предоставянето на безвъзмездната помощ е края на същата година, т. е. 31.12.2009 г. (т. 2.2-л. 24; т. 2.2-л. 28; т. 2.2-л. 32; т. 2.2-л. 34; т. 2.2-л. 40; т. 2.2-л. 44; т. 2.2-л. 48; т. 2.2-л. 52 и т. 2.2-л. 57). От една страна не става ясно по каква причина не е подадено заявление за вписване в регистъра след сключването на договорите, през същата тази 2009 г., а едва през м. ноември 2011 г. От друга страна подпомагането е следвало да се извърши, съгласно чл. 2 от договорите, чрез дарения в пари (посочени са и конкретните суми), в "необходими материали и труд", свързани с целта на договора, а именно опазване на българското археологическо наследство и крайният срок за предоставянето на помощта е "не по-късно от края на 2009 г. ". С изтичането на този срок договорът губи своето правно действие, освен "ако не е уговорено друго", а няма доказателства за "уговорено друго". Следователно, към момента на подаване на заявленията не е изпълнено едно от изискванията на чл. 11 от ЗМ, а именно към заявленията да са приложени заверени копия от актуални договори за меценатство, сключени между заявителите - физически лица и получателя на безвъзмездната помощ. При това положение отказът на административният орган е законосъобразен. При постановяването му не е допуснато нарушение на материалния закон, нито на процесуалните правила, поради което оспорването е неоснователно и като такова е следвало да бъде отхвърлено. При този изход на правния спор претенцията за присъждане на разноски е основателна, но не може да бъде уважена, тъй като страната не е представила списък на разноските, които претендира. Съгласно нормата на чл. 80, предл. първо от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски представя на съда списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, което в случая не е направено. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение