Решение № 3037 от 1.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6789/2010 г.

ВАСV отделение01.03.2011 г.докладчик Мариета Милева

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Девинци" ООД, гр. Плевен против решение № 108 от 15.04.2010 г. на министъра на околната среда и водите. ОСЪЖДА "Девинци" ООД, гр. Плевен, ул. "Българска авиация" № 55 да заплати на Министерство на околната среда и водите, гр. София, бул. "Княгиня Мария Луиза" № 22 сумата 150.00 (сто и петдесет) лева възнаграждение за юрисконсулт. Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Мотиви

Решение № 3037 от 1.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6789/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Девинци" ООД, гр. Плевен против решение № 108/15.04.2010 г. на министъра на околната среда и водите, с което е отменено решение № ПН - 80-ПР/12.08.2009 г. по оценка на въздействието върху околната среда, издадено от директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Плевен и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Жалбоподателят поддържа, че решението на министъра е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при противоречие с материалноправни норми и с целта на закона. Моли решението да бъде отменено. Ответникът - министърът на околната среда и водите излага доводи за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна кмета на кметство гр. Койнаре не изразява становище. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Производството пред административния орган е образувано по жалба на кмета на кметство гр. Койнаре против решение № ПН -80-ПР/ 12.08.2009 г. на директора на РИОСВ - Плевен, с което е преценено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение "Изземване на наносни отложения от воден обект р. Искър" в землището на гр. Койнаре, община Червен бряг, с възложител "Девинци" ООД, гр. Плевен. Въз основа на изложеното в жалбата министърът на околната среда и водите, в качеството на горестоящ административен орган приема, че решението на директора на РИОСВ - Плевен е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като производството е образувано по искане на лице, което няма качеството на възложител по смисъла на § 1, т. 20 от ПР на Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и без да са събрани доказателства, изясняващи това качество на подателя на инвестиционното предложение и при непълнота на представената от възложителя информация. Изложените в решението мотиви са бланкетни и формални и не могат да обосноват извода на органа, че оценка на въздействието върху околната среда не следва да се извършва. Прието е също, че решението е постановено в противоречие с материалноправни разпоредби, тъй като инвестиционното предложение не е направено от възложител по смисъла на закона, не е отчетен кумулативния ефект на предложението с други инвестиционни предложения в района и такива в процес на одобряване, както и обстоятелството, че територията, на която ще се осъществява инвестиционното предложение попада в защитена зона "Река Искър", не са разгледани алтернативи на инвестиционното предложение и не са изложени съображения за предпочетения от органа вариант. По тези съображения министърът постановява решението, предмет на оспорване в настоящото производство, с което отменя акта на директора на РИОСВ - Плевен и връща преписката на долустоящия административен орган за ново произнасяне съобразно дадените указания. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е допустима. Същата е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок за оспорване и от лице, за което административният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Обжалваното решение е постановено от компетентния орган, в предвидената от закона форма, с подробни съображения във връзка с направените изводи и при съблюдаване на административнопроизводствените правила - производството пред министъра на околната среда и водите е инициирано в предвидения срок, от лице, чиито права и законни интереси са засегнати от решението на директора на РИОСВ - Плевен. При постановяване на административния акт са спазени и материалноправните изисквания на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредбата за ОС), Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС), а изводът на министъра на околната среда и водите за незаконосъобразност на постановеното от директора на РИОСВ - Плевен решение е в съответствие с посочените нормативни актове. Правилно горестоящият административен орган приема, че независимо, че е издадено на основание чл. 93, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 от ЗООС, чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от НУРИОВОС, чл. 31, ал. 4 и ал. 6 от ЗБР и чл. 40, ал. 4 от Наредбата за ОС, решението на директора на РИОСВ - Плевен не съответства на изискванията на посочените разпоредби. Разглежданото инвестиционно предложение "изземване на наносни отложения от река Искър" попада в обхвата на Приложение № 2 към ЗООС и подлежи на преценка за необходимостта от извършване на оценка за въздействието върху околната среда, която следва да се извърши съгласно изброените в чл. 93, ал. 4 от ЗООС критерии, а тъй като инвестиционното предложение попада в границите на защитена зона "Река Искър" следва да се съобразят и специалните изисквания на Наредбата за ОС. В случая правилно е преценено, че решението на директора на РИОСВ - Плевен е издадено в нарушение на посочените изисквания. В противоречие с нормата на чл. 93, ал. 4, т. 1 от ЗООС не е изследвана взаимовръзката на инвестиционното предложение с други предложения в района и евентуалното кумулативно въздействие, което тези предложения могат да имат. В решението на директора на РИОСВ - Плевен този фактор е игнориран изцяло. По този начин са нарушени и изискванията на чл. 7, ал. 1, т. 2 от НУРИОВОС, както и нормата на чл. 16, т. 1 във връзка с чл. 40, ал. 4 във връзка с ал. 3 от Наредбата за ОС, която предвижда, че вероятната степен на въздействие на инвестиционното предложение се извършва въз основа на кумулативното въздействие с други планове, програми и проекти. Пренебрегването на посочения критерий опорочава заключението на директора на РИОСВ - Плевен, че оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционното предложение не следва да се извършва, както и извода, че инвестиционното намерение няма да окаже значително отрицателно въздействие върху предмета и целите на защитените зони и потвърждава възприетото от горестоящия административен орган становище за незаконосъобразност на оспорения пред него акт. Изводът за допуснати нарушения във формата на постановения от директора на РИОСВ - Плевен административен акт, които обосновават неговата отмяна, също е в съответствие с нормативната уредба. Съгласно нормата на чл. 8, ал. 1, т. 5 от НУРИОВОС решението за преценяване необходимостта от оценка на въздействието върху околната среда съдържа подробни мотиви, основани на преценяването по чл. 7 от наредбата, което включва критериите по чл. 93, ал. 4 от ЗООС. В случая изложените от административния орган мотиви са общи и декларативни и не предлагат анализ на конкретните характеристики на инвестиционното предложение, както и обосновка на изводите на административния орган за това, че от осъществяването му няма да настъпят последици, които да се отразят негативно на компонентите на околната среда. Констатациите на административния орган за липса на отрицателно въздействие върху околната среда са направени при отсъствие на конкретни фактически съображения, свързани с вида и характера на инвестиционното предложение, начина на неговото осъществяване и очаквания ефект от реализирането му. Посочените пороци на акта на директора на РИОСВ - Плевен са достатъчно основание за отмяната му и респ. за обосноваване на законосъобразността на акта на министъра на околната среда и водите. Останалите съображения на горестоящия административния орган за отмяна на акта, свързани с допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, с оглед необходимостта от представяне на допълнителни становища от областния управител и от директора на съответната басейнова дирекция, не могат да бъда споделени. Тези документи, с оглед актуалната към датата на постановяване на решението правна уредба, имат отношение към издаването на разрешително за ползване на воден обект, но не и към решението за това дали да се извърши оценка на въздействие на инвестиционното предложение върху околната среда. С този акт се преценява единствено необходимостта от оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение и възможния негативен ефект от неговото реализиране, съобразно критериите по чл. 93, ал. 4 от ЗООС, а именно: характеристиката на дейността и нейния обем, ползването на природни ресурси, произвеждането на отпадъци, създаването на замърсяване и дискомфорт на околната среда, местоположението, качеството и възможността на възстановяване на природните ресурси в района, способността за асимилация на екосистемата в естествената околна среда, характеристиките на потенциалните въздействия и обществения интерес. Постановеното от министъра на околната среда и водите решение е насочено към провеждане на качествен контрол върху дейностите с потенциален негативен ефект върху околната среда, опазване на околната среда и защита здравето на хората, съхраняване на биологичното разнообразие и недопускане на отрицателно въздействие на инвестиционни намерения върху околната среда. По този начин са осъществени и целите на ЗООС, свързани с опазване на околната среда от замърсяване, грижа за здравето на хората, контрол и ограничаване на вредните въздействия върху отделните компоненти на околната среда. Поради изложеното съдът приема, че оспореното решение на министъра на околната среда и водите е законосъобразно и не са налице, посочените от жалбоподателя основания за неговата отмяна. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Съобразно изхода на спора и направеното искане жалбоподателят следва да заплати на Министерство на околната среда и водите сумата 150.00 лв. възнаграждение, с оглед осъщественото от юрисконсулт процесуално представителство. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

3