Решение № 9422 от 2.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1835/2016 г.

Решение № 9422 от 2.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1835/2016 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби подадени от И. О. Л. и Р. С. Т. - Й., чрез процесуалния им представител, срещу решение № 7611 от 7.12.2015 г. постановено по адм. дело № 3765 по описа за 2013 г. на Административен съд С.-град (АССГ). Касационните жалбоподатели считат, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат, че с решението неправилно е прието, че оспореният административен акт не е мотивиран. Съдът не се е съобразил с факта, че с акта си Факултетният съвет е възприел изцяло съображенията на научното жури. По делото са представени четири писмени становища на доценти и три рецензии на професори - членове на научното жури. Решението е подробно мотивирано и обяснено със становището на всеки чл. по предварително обявените показатели - научна и преподавателска активност, учебна натовареност, специализанти, докторанти, публикации (общо и след доцентурата), участие във форуми (общо и след доцентурата), научни проекти, монографии, учебници, цитирания, импакт фактор (общ и след доцентурата), самостоятелен и първи автор, владеене на езици, публикации на чужд език и други критерии - чл. 27, ал. 4 от Закона за развитието на академичния състав в Р. Б. (ЗРАСРБ). Посоченият ред, правила и критерии са подробно разписани в чл. 29 - чл. 29в от ЗРАСРБ, чл. 60 - чл. 62 от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Р. Б. (ППЗРАСРБ). Да се счита, че изказването на чл. на научното жури, относно импакт фактора, е основен мотив за решението на Факултетния съвет, не отговаря на представените доказателства и посочените критерии. Импакт факторът е един от многото предварително обявени показатели, допълнителен критерий в Правилника за условията и реда за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности в Медицински университет - С. (Правилника/Правилника на МУ) и се прилага при равни други критерии и условия. От становищата на научното жури, възприети в решението на Факултетния съвет, става ясно, че със своята рецензия единствен проф. Б. Б. е класирал участниците в конкурса, в последователност Б., Л., Т.. Останалите шест рецензии и становища завършват с положително заключение за избор по чл. 26, ал. 2 от ЗРАСРБ за Л., Т. и Б.. Не споделят направения в решението извод за наличието на частен интерес, поради председателстването на заседанието на Катедрения съвет проведено на 10.09.2012 г. от доц. Л.. Сочат, че предложението за състав на научното жури за две професорски места е съобразено с изискването на чл. 25 от ЗРАСРБ - най-малко трима членове да са външни за Медицинския университет (МУ), най-малко трима да са професори, както и да има представител от всяка специалност, от която са кандидатите. Предложения за членове на научното жури са правени от всички членове на Катедрения съвет, включително от доц. Б., която се е противопоставила на кандидатурата на проф. Б.. По предложение на доц. Ж., на негово място е избран проф. М.. Направени са още осем предложения. Възприето е предложението на доц. Б. за тайно и поименно гласуване, което изключва възможността за контрол и влияние. Съдът е посочил, че не подлага на обсъждане кореспонденцията по мейл-адреси, представени от пълномощника на жалбоподателката, но тези, както и други оспорени по делото доказателства, са ползвани от вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза (СТЕ) при изготвяне на заключението му. Без уважение е оставено искането, след представяне на доказателства в оригинал, приемане и оспорване, да се укаже на експерт П. да коригира своето заключение. По делото са назначени тройна и след това при оспорване - единична експертиза. Вещото лице подписало трайната експертиза с особено мнение е заявило, че само в едно изчисление се разминава с мнението на мнозинството. Независимо от това съдът е допуснал повторна СТЕ. Посоченият в чл. 27, ал. 1 от ЗРАСРБ срок е инструктивен и в периода доц. Б. е внасяла жалби и възражения по процедурата. Предвид изложеното правят искане решението да бъде отменено. Претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - А. Х. Б., чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационните жалби по съображения, подробно изложени в депозиран по делото отговор. Сочи, че съдът правилно е установил, че е налице нарушение на изискването за надлежно мотивиране на акта. Твърдението, че Факултетният съвет е възприел мотивите на научното жури не подменя изискването за мотивиране на собствения му акт. Използването на техниката за препращане към няколко самостоятелни документа - рецензии и становища води до затруднение да се разбере коя е приетата от Факултетния съвет фактическа обстановка. Съдът правилно е приел, че е нарушено законовото изискване на чл. 4, ал. 4 от ЗРАСРБ, за членове на научното жури да не бъдат избирани лица, които имат частен интерес. К. Л., така и Т. имат съвместни публикации с членове на научното жури. Журито е било подредено под вещото ръководство на И. Л., в качеството му на ръководител на първичното научно звено - ръководител на катедрата, която дава предложение за назначаване на жури. Твърденията за неспазването на процесуалните правила по събирането на доказателствата от първоинстанционния съд са неоснователни. От представената справка от Агенция "Национален център за информация и документация", както и от експертното заключение на вещото лице П., се установява, че показателят "импакт фактор" не е приложен правилно. Нарушението на чл. 27, ал. 1 от ЗРАСРБ представлява тежък порок на процедурата. Предвиденият в разпоредбата срок е с императивен характер. Срокът има за цел да гарантира прозрачността в конкурса и да позволи на участниците и на всяко заинтересовано лице да изразят отношение към представените елементи за оценка, към рецензиите и към становищата на членовете на научното жури. Прави искане решението да бъде потвърдено. Претендира присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са е процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211 от АПК, от надлежни страни, имащи право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледани по същество касационните жалби са основателни. С обжалваното решение съдът, по жалба на А. Х. Б., е отменил решение по т. 10 и т. 11 от Протокол № 11 от 25 01.2013 г. на Факултетния съвет (ФС) на Медицинския факултет (МФ) в Медицинския университет (МУ) - С. за избор на професор към Катедрата по педиатрия, обявен в ДВ, бр. 46 от 19.06.2012 г. и е върнал делото, като преписка, за ново произнасяне, при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, като процедурата започне от етапа на първото незаконосъобразно действие, послужило като основание за отмяната на акта - излагането на фактически основания, след което въз основа на тях да се извърши преценка на изискванията за допустимост за участие в конкурса спрямо всеки един от тримата кандидати, съобразно изискванията на чл. 135, ал. 2 и чл. 134 от Правилника за условията и реда за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности в Медицински университет - С. и Приложения 3 и 4 към същия правилник, вкл. и за наличието на минимален брой публикации, в списание с IF, чуждестранно списание и цитати. За да постанови решението си, съдът е приел за установено от фактическа страна, че с решение на Академичния съвет (АС), по предложение на ФС на МУ - С., е обявен конкурс за заемане на академична длъжност "професор" по професионално направление 7.1 "Медицина" и научна специалност "Педиатрия" за нуждите на Катедра по педиатрия: един - за база УМБАЛ "А.", и двама - за база СБАЛДБ "Проф. Ив. М.", на който са участвали страните по делото. Обявата е била публикувана в ДВ, бр. 46/2012 г. Със заповед № РК36-1446 от 23.08.2012 г. на ректора на МУ е назначена Комисия по допускане на кандидати до участие в конкурса за професор. С протоколно решение от 27.08.2012 г., Комисията е разгледала документите на кандидатите в конкурса и без да изложи мотиви е дала заключение, че и тримата кандидати отговарят на изискванията на чл. 135, ал. 2 и чл. 134 от Правилника на МУ, както и на изискванията на Приложения 3 и 4 към същия правилник. От протоколи № 31 от 10.09.2012 г. и № 32 от 14.11.2012 г. на Катедрения съвет (КС) и показанията на разпитания по делото свидетел, в производството по чл. 193, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, по оспорване верността на протокол № 32, като непълен, съдът е установил, че заседанията са ръководени от единия от тримата кандидати в конкурса - доц. Л., в качеството на председател на КС. Т. е предложил и състава на научното жури (НЖ). След направени други предложения от присъстващите, с тайно гласуване е определен състава на НЖ, като 6-ма от 7-те членове са тези, предложени от доц. Л.. Във втория протокол е записано изказване по т 2.1 на доц. Л., че "всички възражения на доц. Б. във връзка с процедурата по провеждане на конкурса за две професорски места за нуждите на СБАЛДБ "Проф. Ив. М." са отхвърлени, с изключение на едно, касаещо избора на доц. М. като чл. на НЖ, поради което нейния избор е прегласуван и тя отново е избрана. Избраното НЖ, в състав: доц. д-р М. М., доц. д-р К. К., проф. Д. Т., проф. д-р П. М., проф. д-р Б. Б., проф. д-р И. И. и доц. д-р В. И. и резервен чл. проф д-р Л. П., е назначено със заповед на ректора на МУ - С.. За председател на НЖ е била избрана проф. М.. От списъците с публикации, приложени от участниците в конкурса, съдът е установил, че доц. д-р Р. Т. има съвместни публикации през 2012 г. с проф. д-р Д. Т., а доц. Л. има съвместни публикации с трима от членовете на журито. Съдът е установил, че рецензиите и становищата за кандидатите в конкурса са изпратени за обявяване на интернет страницата на МУ на 20.12.2012 г., като няма данни кога е реално е станало обявяването. След общи разисквания, две от които са, че най-голямо значение има импакт-фактора, видно от протокола от 27.12.2012 г., НЖ класирало кандидатите, като предложило доц. Л. и доц. Т. да заемат академичната длъжност "професор". Предвид съдържанието на протокола, съдът е достигнал до извод, че липсва мотивирано предложение за двамата кандидати, предложени за избор от ФС. К. е, че не са спазени предвидените срокове за протичане на конкурсната процедура. НЖ било назначено на 26.11.2012 г., докато предвид чл. 26, ал. 2 от ЗРАСРБ, чл. 27, ал. 3 от ППЗРАСРБ и чл. 137, ал. 3 от Правилника на МУ, същото трябвало да бъде назначено и да проведе своето първо заседание в срок 14 дни от изтичане на срока за подаване на кандидатури в конкурса, т. е. не по-късно от 3.09.2012 г. Не е спазено и изискването, рецензиите и становищата на членовете на НЖ да бъдат публикувани в интернет страницата на висшето училище не по-късно от един месец преди провеждането на заключителното заседание за оценка на кандидатите, съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗРАСРБ и чл. 138, ал. 1 от Правилника на МУ. По делото е допуснато извършването на СТЕ (в тричленен и в последствие в единичен състав), за изчисляване на личния импакт фактор на тримата кандидати. Съдът не е кредитирал заключението по тричленната СТЕ, от вещи лица, със специалност медицина (подписано с особено мнение от вещото лице д-р М.), поради съмнение за пристрастност на вещото лице проф. д-р Б., за която от приложения от доц. Л. списък на публикации съдът е установил, че има 4 съвместни публикации с този кандидат, както и поради необоснованост на направените изводи. Изложил е, че импакт-факторът е числов показател за рейтинга на научни списания и за изчисляването му не са необходими специални знания от областта на медицината. Поради това е назначил за извършване на повторната СТЕ, в единичен състав, вещото лице П. П. П. - доктор по Изобретателско, авторско и патентно право, преподавател по Защита на интелектуалната собственост в Университет по библиотекознание и информационни технологии. Заключението на вещото лице е изготвено след справка, извършена в базата данни Web of Knowledge /J. C. R./, достъпна в УниБИТ, относно импакт факторите /Impact factor-IF/ на съответните периодични научни издания спрямо съответната година на публикация. Въз основа на заключението, което съдът е кредитирал, с изключение на частта му, в която са включени публикации на кандидатите преди придобиването на научното звание "доцент" от съответния кандидат (по арг. от чл. 138, ал. 1 от Правилника на МУ), в частта по т. 6 за доц. Б. и в частта за публикацията под № 11 за доц. Т., след прилагане на механизма за изчисляване по заключението, съдът е приел, че личният импакт фактор на кандидатите, без публикациите до доцентурата, е както следва: 0.5091 - за доц. Б.; 0.4808 - за доц. Л. и 0.6146 - за доц. Т.. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че оспореното решение е постановено от компетентен орган - факултетен съвет (чл. 27а, ал. 2, вр. с чл. 29в от ЗРАСРБ), но в нарушение на установената форма, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с целта на закона. По отношение на решението на назначената от ректора Комисия по допускане на кандидати до участие в конкурса за професор, съдът е приел, че не може да постави жалбоподателя Б. в положение на процесуална изненада и да преценява благоприятен за нея акт, който тя не оспорва. Приел е, че мотивите на акта на ФС, който е възприел становището на НЖ, следва да се съдържат в предложението на този орган. Изследвайки съдържанието на изказванията на заседанието на НЖ по същество, съдът е посочил, че те са общи и неконкретни, поради което е достигнал до извод, че не изпълняват изискването на закона за мотивиране на акта, а други мотиви към предложението няма. Приел е, че липсата на мотиви или тяхната недостатъчност водят до невъзможност за правилно упражняване на съдебния контрол върху оспорения административен акт. Счел е, че е налице допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неспазването на едномесечния срок по чл. 27, ал. 1 от ЗРАСРБ, тъй като публикацията изискуема съгласно разпоредбата е извършена най-рано след 20.12.2012 г., а заключителното заседание на журито за оценка на кандидатите е било на 27.12.2012 г. Приел е, че установеното наличие на съвместни публикации на доц. Л. и доц. Т. с членове на НЖ, е достатъчно да обоснове частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на работата на тези членове. Това обстоятелство, ценено във връзка с факта, че един от участниците в конкурса е председателствал заседанието по избор на НЖ и е предложил неговия състав, като шест от седемте избрани членове са именно предложените от този участник лица, според съда обуславя извод, че в процедурата са били нарушени установените в чл. 1, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗРАСРБ принципи на обективност при оценяването, както и на защитения обществен интерес. К. аргумент в подкрепа на направените изводи, съдът е посочил установените несъответствия във връзка с определянето на личния импакт фактор на кандидатите в процедурата, както и съобразяването с публикации, които не са реални, защото не са били отпечатани към момента на класирането или на които участниците не са били съавтори, а само сътрудници. За пълнота е посочил, че останалите твърдени с жалбата нарушения на установената форма и административнопроизводствените правила не са съществени и не обуславят незаконосъобразност на акта. Решението е неправилно. Редът и условията за заемане на академична длъжност "професор" са регламентирани изчерпателно в чл. 29 - чл. 29в на Г. трета, Раздел IV вр. с раздел III от ЗРАСРБ, чл. 60 - чл. 62 на Г. трета, Раздел IV от ППЗРАСРБ, чл. 135 - чл. 140 на Раздел IV от Правилника на МУ и приложения № 3 и 4 от него. Правилно първоинстанционният съд е установил, че решението по т. 10 и т. 11 от Протокол № 11 от 25.01.2013 г. на ФС е постановено от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, съгласно чл. 27а, ал. 2, приложим на основание чл. 29в от ЗРАСРБ. Неправилни са обаче изводите на съда, че то не е мотивирано, както и, че при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Безспорно е, както е посочено и в обжалваното решение, всеки административен акт, трябва да бъде мотивиран. Мотивите са фактическите и правни основания за издаване на един акт по смисъла на чл. 59, ал. 1 и 2, т. 4 от АПК. Без органът да е изложил преценката си за фактите и правото нито съдът може да извърши контрол за законосъобразност на акта, нито засегнатите от акта лица могат да упражнят ефикасно конституционното си право на съдебна защита. Практиката обаче мотивите да съществуват в документ, съставен от друг орган преди издаването на обжалвания индивидуален административен акт се прилага постоянно, не противоречи на закона и е в съответствие с ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. С позоваването на предхождащи акта други актове и документи те се приобщават към административната преписка, а изложените в тях мотиви, приети от издателя, стават мотиви и на самия акт. В настоящия случай, от събраните доказателства се установява, че назначените със заповед на ректора на МУ - С. членове на научното жури са изготвили рецензии и становища. В тях членовете на научното жури са извършили преценка на количествените и качествените изисквания за заемане на академичната длъжност на кандидатите по критериите в чл. 29 и чл. 29б от ЗРАСРБ. На своето заседание журито се запознало с рецензиите и становищата на членовете си - факт, който е посочен в изготвения за заседанието протокол № 2 от 27.12.2012 г., където е отбелязано изрично, че те са прочетени. Вярно е, че в протокола от заседанието на научното жури не са изложени допълнителни подробни мотиви за взетото решение. Но изложеното в представените на заседанието рецензии и становища напълно съответства на резултата от гласуването, поради което именно изложените в рецензиите и становищата мотиви на членовете на научното жури са мотиви на неговото решение. Не е необходимо научното жури да включва в протокола съдържанието на рецензиите и становищата. Те са неразделна част от неговата дейност и мотиви на неговото решение. Факултетният съвет на МФ също не е изложил мотиви към решението си за избор на Л. и Т., но проведеното от Факултетния съвет гласуване еднозначно показва, че органът приел предложението на научното жури и го е обективирал в решението си. По този начин изложените от мнозинството на научното жури (чрез неговите рецензии и становища) мотиви за избора на Л. и Т. станали мотиви и на решението на Факултетния съвет. Настоящият състав не споделя и изложените в обжалваното решение изводи, за допуснати в процедурата по издаването на акта съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят до неговата отмяна. Обстоятелството, че един от участниците в конкурса (доц. Л.) е председателствал заседанието по избор на научното жури проведено на 10.09.2012 г. е в следствие на нормативно определените му правомощия като ръководител Катедрата по педиатрия в МФ към МУ и орган на управление на Катедрения съвет (чл. 26д, ал. 2 от Закона за висшето образование). На посоченото заседание на Катедрения съвет са присъствали и останалите участници в конкурса (доц. Т. и доц. Б.), като същите не са били ограничени да предлагат членове за включване в състава на научното жури, включително и относно техния брой. Предложения от доц. Т. и доц. Б. също са направени. На заседанието са присъствали 33 членове на Катедрата, а гласуването на състава на научното жури е било тайно. Поради това, противно на направения в обжалваното решение извод, от факта, че заседанието е било председателствано от доц. Л., който е направил предложения за членове на състава на научното жури, не може да се направи извод за възможната заинтересованост на тези членове. Неоснователен е изводът, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, предвид неспазването на едномесечния срок по чл. 27, ал. 1 от ЗРАСРБ. Този срок е инструктивен (в този смисъл напр. решение № 2573 от 21.02.2013 г. постановено по адм. дело № 12587 по описа за 2012 г. на ВАС). Неспазването на срока безспорно представлява нарушение на административнопроизводствените правила, но то не е от категорията на съществените, тъй като не би могло да повлияе върху съдържанието на крайния акт и да доведе до други фактически и правни констатации на административния орган. Законът не предписва някакви правнорегламентирани действия, които участниците в конкурса следва да предприемат след публикуването по чл. 27, ал. 1 от ЗРАСРБ до заключителното заседание на научното жури. Предвидената в чл. 30, ал. 2 от ЗРАСРБ възможност на заинтересованите страни, да отправят сигнал до Министъра на образованието, не е ограничена със срок до заключителното заседание на научното жури, тъй като към момента на провеждането му процедурата все още не е приключила. Поради това с неспазването на срока не се прегражда правото на защита на заинтересованите лица и не се ограничава възможността те адекватно да я организират. Противно на изложеното в обжалваното решение, настоящият състав намира, че единствено от факта, че част от членовете на научното жури имат съвместни публикации с двама от кандидатите, не може да се направи извод за наличие на основателни съмнения в тяхната безпристрастност и обективност. Действително, налице е забрана по чл. 4, ал. 4 от ЗРАСРБ за членове на научното жури да бъдат избирани лица, които са свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗРАСРБ, с кандидат за придобиване на научна степен или заемане на академична длъжност, както и лица, които имат частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на работата им като членове на журито. В § 1, т. 3 от ДР на ЗРАСРБ е дадено легално определение на понятието "частен интерес", като такъв е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за чл. на жури или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение. Облага от материален или нематериален характер или поето задължение за членовете на научното жури, имащи съвместни публикации с кандидатите, не е установена. Не е установено и наличието на икономически или политически зависимости, които да водят до свързаност по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗРАСРБ между членове на научното жури и кандидатите. Поради това не е установена облага от нематериален характер, за двамата кандидати, участници в конкурса, а оттам - и частен интерес на членовете на научното жури, имащи съвместни публикации с тях. Като аргумент за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е посочил установените несъответствия във връзка с определянето на личния импакт фактор на кандидатите в процедурата. Действително импакт факторът, макар да е числов показател за рейтинга на научни списания и би следвало да е константно число, е изчисляван по различен начин от членове на научното жури и от вещите лица по изслушаната тройна, а в последствие и единична СТЕ. Изчисленият от първоинстанционният съд личен импакт фактор на всеки от кандидатите, след прилагане на механизма за изчисляване по заключението на кредитираната от съда експертиза, е с близки стойности ( 0.5091 - за доц. Б.; 0.4808 - за доц. Л. и 0.6146 - за доц. Т.). Импакт факторът на всеки от кандидатите обаче е само един от множеството преценявани от научното жури показатели и противно на посоченото в решението, не е приет за основен критерий при извършваната от тях оценка на кандидатите. Видно от съдържанието на представените в хода на процедурата рецензии и становища, кандидатите са оценявани по предварително обявените количествени и качествени показатели посочени в чл. 29 и чл. 29б от ЗРАСРБ. Преценявани са тяхната преподавателска и учебна дейност, публикации в специализирани научни издания, научноизследователската им дейност и множество други показатели, съгласно Правилника на МУ и Приложения № 3 и 4 към него. Предвид изложените пространни доводи и съображения от всеки от членовете на научното жури, по различните количествени и качествени критерии, не може да се приеме, че различен от приетият от част от тях личен импакт фактор на кандидатите би ги мотивирал да извършат класиране, различно от вече извършеното. Правилността на оценката на качествата на трудовете на кандидатите от научното жури и на решението на ФС на МФ в МУ - С. за избор на кандидати, предвид предоставената на органа оперативна самостоятелност, не могат да бъдат предмет на проверка от страна на съда. Според последната съдебна практика на ВАС (напр. решение № 7464 от 21.06.2016 г. постановено по адм. дело № 5317 по описа за 2016 г. на ВАС), решението на Комисията по допускане на кандидати до участие в конкурса, подлежи на самостоятелен и отделен контрол, от крайния акт, с който приключва самата процедура, а в случая, като необжалвано, посоченото решение е влязло в сила. Поради това доводите за немотивираност на посоченото решение не могат да доведат до извод за незаконосъобразност на крайния акт за избор на професор. Предвид изложените съображения настоящият състав намира, че оспореното в първоинстанционното производство решение е мотивирано, а в хода на административната процедура не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е законосъобразен административен акт и като такъв не подлежи на отмяна. Като достигнал до различни правни изводи, първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон и то следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и след отмяната на съдебния акт, при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да бъде постановено ново решение, по съществото на спора, с което жалбата на А. Х. Б. срещу решението на ФС на МФ в МУ - С. следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. При този изход на спора заявеното от касационните жалбоподатели искане за присъждане на направените разноски се явява основателно и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, съдът следва да осъди ответника А. Х. Б. да заплати на И. О. Л. сумата от 605, 00 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 5, 00 лв. - държавна такса за касационното производство и 600, 00 лв. за адвокатско възнаграждение, а на Р. С. Т. - Й., сумата от 655, 00 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 5, 00 лв. - държавна такса за касационното производство и 650, 00 лв. за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение