Решение № 8229 от 21.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5021/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационни жалби на директора на дирекция „Обжалване и данъчно -осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП и „А Логистикс“ ЕООД - гр. София срещу решение № 6384/17.02.2026 г., постановено по адм. дело № 7582/2022 г. по описа на Административен съд – София град. Директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП, чрез юриск. Р. Кръстева обжалва решението в частта, в която е отменен ревизионен акт (РА) № Р – 22221420006304 – 091 – 001/02.02.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София за допълнително установен ДДС за данъчни периоди на 2017 г., 2018 г., 2019г. и 2020 г. в размер на 11 584,67 лв. и лихви – 3 501 лв. и за корпоративен данък в размер на 4 156,18 лв., ведно с лихвата или общ материален интерес 19 241,85 лв. Поради непосочване на конкретни отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК, касационната инстанция установи от обстоятелствената част на жалбата, че може да се направи извод за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила предвид оплакването, че неправилно съдът в тази част е приел, че ревизираното лице е изпълнило доказателствената си задача по доказване реалността на доставките. Настоящата касационна инстанция ще извърши и проверката, която го задължава разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК за съответствието на съдебното решение в обжалваната част с материалния закон. В касационната жалба в обем от 17 стр. подробно са описани установените по делото факти и обстоятелства. По доставките IT – услуги и транспортни услуги, от „Ай Ти Стаф“ ЕООД, от „Си Ес Си Транс Ем“ ЕООД, „Делоджистик“ ЕООД, „Винчи Транс“ ЕООД, „АКБ Транс Ем“ ЕООД, „Борела Транс“ ООД и „Стоичков Транспорт“ ЕООД, в касационната жалба са изложени редица оплаквания, свързани с отказа на първоинстанционния съд да открие производство по оспорване на частни документи, представени от „А Логистикс“ ЕООД, включително и в съдебното производство. Възразява се и по приемането от съда на доказателства на „А Логистикс“ ЕООД, които не са на български език, като в тази връзка сочи нарушение от съда на разпоредбата на чл. 55 ДОПК. По тези доставки, по които издателите на фактурите не са начислили ДДС на основание чл. 86 ЗДДС, касаторът възразява, че по този начин би довело до прекъсване на веригата на многофазовото начисляване на ДДС и тези доставчици никога няма да внесат дължимия данък. Възразява се и по отношение на непредставяне на фактури за някои от доставчиците, поради което неправилно съдът е признал реалност на доставките. За доставките на и на IT услугите, а също и за транспортните услуги, се твърди от касационния жалбоподател, че доставчиците им нямат трудова обезпеченост и неправилно съдът е приел, че доставките са реални. Предвид констатациите в частта по ЗДДС за липса на реално извършени стопански операции, според касатора следва да се приеме, че се касае за фиктивно фактуриране без насрещна престация. Осчетоводените разходи по издадените фактури касаторът твърди, че не отразяват вярно стопанската операция в нарушение на изискването по чл. 10, ал.1 ЗКПО, поради което ревизиращите органи законосъобразно са увеличили финансовия резултат по ЗКПО за 2018 г. и 2019 г. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията на този касатор, се съдържат в касационната му жалба, с която се иска отмяна на решението на първоинстанционния съд в обжалваното му част, както и за отмяна на решението и в частта за разноските, тъй като изрично в писмените бележки било посочено, че е поискано юрискосултско възнаграждение не само на основание чл. 161, ал.1, но и на чл. 161, ал. 3 ДОПК, тъй като жалбоподателят пред съда е представил множество нови документи, които ако са съществували, не е имало пречка да се представят при ревизията и при административното обжалване на акта. В представената по делото молба – становище, имаща характер на списък по чл. 80 ГПК се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл. 161, чл. 3 ДОПК за касационната инстанция, както и за заплатена държавна такса в размер на 97,73 евро. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Дечева Ответникът по тази касационна жалба „А Логистикс“ ЕООД – София, чрез адв. Л. Чакалов в депозиран по делото на 24.04.2026 г. писмен отговор, я оспорва. „А Логистикс“ ЕООД – гр. София, чрез адв. Л. Чакалов обжалва решението в отхвърлената част на жалбата срещу цитирания по – горе РА за отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди на месец октомври 2018 г. и месец януари 2019 г., както и частично за корпоративен данък за 2019 г. Релевират се конкретни оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно поради неспазване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател неправилни са изводите на съда, че не е доказано отписаните поради изтичане на 1 – годишна давност вземания да са подчинени на Конвенция CMR (Конвенцията), като се сочи, че подробно са описани в таблица 10 от ревизионния доклад (РД) и те са такива за превозни възнаграждения (навла) по договори за международен превоз на стоки. Сочи се, че в съдебно заседание на 19.09.2023 г. е представил всички относими документи за превозите – двустранно подписани заявки – договори, ЧМР товарителници и фактури за извършения превоз, като за тези доставки твърди, че не се спори за реалността на им, а спорът бил концентриран върху давностния срок и правилността на отписването. Тези доказателства касаторът сочи, че ги представя и в касацията, за улеснение на съда. Твърди, че с тях доказва касационното основание – неправилно прилагане от съда на материалния закон, а именно, че вземанията правилно са отписани поради изтичане на 1 – годишната давност по чл. 32, § 1 от Конвенцията. Позовава се и на чл. 378, ал.1 от Търговския закон (ТЗ). За съществени процесуални нарушения, допуснати от съда, касаторът счита, че още с определение за насрочване на делото, съдът не му е дал указания, че носи доказателствената тежест да докаже погасяването по давност на вземанията по фактурите, подробно описани в таблица 10 от РД, респ., че носи тежестта да докаже, че вземанията са такива за вътрешен и международен превоз на стоки. В тази връзка твърди, че съдът е допуснал съществено нарушение на задължението си по чл. 170 АПК, вследствие на което е постановено необосновано решение. В нарушение на чл. 163, ал. 3 и на чл.171, ал. 5 АПК се твърди, че съдът не е указал на всяка една от страните кои са подлежащите на доказване факти, както и да укаже за кои от тях не сочи доказателства, като поради неизпълнение на посочените разпоредби съдът е не е съобразил и трайната съдебна практика. Касаторът излага довод и за наличие на хипотезата на чл. 37, ал.1, т.5 ЗКПО и оспорва пропуска на съда да обсъди доводите на жалбоподателя по посочената разпоредба, както и за приетия от съда размер на отписаните вземания. За неправилното прилагане от съда на материалния закон, в касационната жалба на дружеството се твърди, че при извършване на гореописаните съществени процесуални нарушения от съда, неправилно е приложил и материалния закон, както и процесното решение е необосновано. В тази връзка в настоящето касационно производство се сочи, че на основание чл. 219, ал.1 АПК са представени писмени доказателства – фактура за превоз за възлагане на такъв на ревизираното дружество, но не са обсъдени от съда. Пояснява се от касатора, че доставката по фактурата към Е. Т. е към данъчно незадължено физическо лице и договорът за международен превоз е сключен с нея и затова ДДС не се дължи. В тази част счита, че решението на съда е немотивирано и необосновано, а изводите, че получателят на превозната услуга е данъчнозадължено лице по ЗДДС, които съдът е мотивирал единствено с количеството на превозената стока. Касационният жалбоподател е изложил оплаквания, че съдът не е обсъдил подробно изложените в жалбата и в писмената защита доводи в горния смисъл и по този начин е допуснал съществено процесуално нарушение. Същото нарушение твърди, че е допуснато и относно доставката по фактурата към В. Р., който също е данъчно незадължено физическо лице. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваната от този касационен жалбоподател част. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Л. Чакалов, който е представил и списък за разноските по чл. 80 ГПК. Ответникът по тази касационна жалба, чрез процесуалния си представител юриск. Дечева, а оспорва. Представителят на Върховна касационна прокуратура в представено писмено заключение и в съдебно заседание счита съдебното решение за неправилно и предлага същото да бъде отменено. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и са процесуално допустими и разгледани по същество са основателни поради следните съображения: По възражението на „А Логистикс“ ЕООД за нищожност на РА, съдът е анализирал наличното по делото удостоверение за квалифицирани електронни подписи (КЕП) на издателите на РД и на РА и от него е направил извод, че то не е спирано, отменяно и прекратявано и е валидно до 17.10.2024 г. Сочи се от съда, че сертификати и КЕП са издавани, както за В. В., така и за Р. Б., подписала ЗВР и РА, а също и за С. П., подписала РД. Установено било според съда, че от „Борика“ АД са им издадени валидни удостоверения за КЕП.Съдът е установил, че в ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като въз основа на изложеното е направен извод че РА е валиден и всякакви твърдения за неговата нищожност съдът е приел, че са неоснователни и недоказани. По съществото на спора първоинстанционният съд по доставките за IT услуги от „Ай Ти Стаф“ ЕООД е приел, че управителят на дружеството – доставчик М. Д. е поддържал компютрите. Според съда компютрите, сървърите и лаптопа са лесно преносими, както и лесно се поддържат и не изискват специален превоз. Тези изводи съдът е направил въз основа на представените по делото доказателства и свидетелски показания, като изрично е приел, че е нормално такива заявки да се извършват по телефон, а и от заключението на вещото лице Г. Бакърджиев по съдебно – счетоводната експертиза било установено, че посочените активи са налични. Съдът е кредитирал представените сертификати на Д. и е приел, че същият има квалификация за осъществяване на процесните услуги. За представения в съдебното производство договор за управление от 01.01.2017 г. В съдебното решение е посочено, че този договор е оспорен от ответника с молба от 11.09.2023 г., но същият като частен свидетелстващ документ не е установено, че е изготвен с оглед на процеса, а преценката за автентичност се прави по отношение на позицията му към останалия доказателствен материал. Изводът, който е направен от съда за тези доставки е че именно доставчикът „Ай Ти Стаф“ ЕООД е осъществил фактурираните услуги и разполага с протоколи за приемане и предаване, направено е плащане по тях и доставчикът разполага с кадрови и технически капацитет. Въз основа на посоченото по – горе съдът е приел за незаконосъобразен извода в РА в частта за отказаното право на данъчен кредит по доставки от „Ай Ти Стаф“ ЕООД. За останалите доставки за транспортни услуги от „Си Ес Си Транс“ ЕООД, „Делоджистик“ ЕООД, „Винчи Транс“ ЕООД, „АКБ ТрансЕм“ ЕООД, „Борела Транс“ ЕООД и „Стоичков Транспорт“ ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че в съдебното производство са представени нови доказателства касателно тези доставки (молба от жалбоподателя на лист 367 от делото) – хронологичен опис от доставчика „Винчи Транс“ ЕООД, към фактурата от „Стоичков транспорт“ ЕООД ЧМР, платежно нареждане по същата фактура, както и доказателства от „Борела Транс“ ООД, който е превъзложил превоза на „Авто Лукс“ ЕООД. Съдът изцяло е споделил констатациите на вещото лице В. Петрова по изготвената от нея съдебно – счетоводна експертиза, която е проследила всяка една от доставките на посочените доставчици, вкл. и в митническата система, предвид даденото на вещото лице удостоверение за достъп до нея.. Въз основа на доказателствата и експертизите по делото, съдът е направил извод, че тези доставки са реално осъществени. Относно оспорването от ответника на новопредставени от жалбоподателя пред първоинстанционния съд частни документи, съдът е приел същото за неоснователно с изключение изводите направени по съдебно – графологическата експертиза по фактура № 0…968/04.01.2018 г. за неположения подпис от Х. Д. върху нея. По искането за оспорването по чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, съдът е изложил мотиви, че се касае за частни документи, които нямат материална доказателствена сила и те се ценят наред с останалите документи по делото. Според съда целта на оспорването по чл. 193 ГПК е да се премахне тази материална доказателствена сила на официалния удостоверителен документ, който обвързва съда да я зачете, а представените заявки, ЧМР и договори не са официални удостоверителни документи. В контекста на изложеното по – горе, съдът е приел, че кредитира тези документи и това изрично било изразено в съдебното заседание на 07.10.2025 г. Документите, касаещи доставчика „Си Си Транс“ ЕООД, съдът е приел, че ги кредитира, въпреки непълнотите в някои ЧМР, както и че дори фактурата от 04.01.2018 г. с ДДС в размер на 1 453,16 лв., посочена по – горе да няма подпис на Х. Д., а на друго лице, като и върху представения пътен лист и митническа декларация, съдът е приел, че доставката е осъществена. За да направи този извод, съдът е кредитирал представените в съдебното производство доказателства за този превозвач и изводите на вещото лице В.- Петрова. За реално извършена е приета от съда и доставката по фактура № 10…516/10.08.2018 г. с превозвач „Винс Транс“ ЕООД и с ДДС 547,60 лв. Според съда неосчетоводяването на фактурата при доставчика, вкл. фактура със същия номер и дата при доставчика, издадена на друг клиент, а също и липсата на техническа обезпеченост, както и наличието на някои несъответствия в ЧМР е посочено в съдебния акт, че не се доказва нереалност на доставката и са подкрепени изводите на вещото лице В. Петрова, доколкото е установено, че има заявка, договор, фактура, осчетоводяване при ревизираното лице и плащане. За фактура № 00…617/01.06.2020 г., по която е отказано право на данъчен кредит в размер на 104,14 лв. според съда жалбоподателят е представил множество доказателства, че е налице превъзлагане на доставката на „Авто Лукс“ ЕООД, както и че фактурата е осчетоводена от подизпълнителя, а също е и платена. Направен е извод въз основа на доказателствата по делото, че е налице реален превоз, като заявката за него е направена от „Борела Транс“ ЕООД към подизпълнителя от служебния имейл на дружеството. Посочено е в решението на съда, че вещото лице В. Петрова е обсъдила заявката, ЧМР, митническия контрол на представената от ревизираното лице митническа декларация, поради което е прието, че правото на данъчен кредит незаконосъобразно е отказано с РА. По фактурата от „Делоджистик“ ЕООД за отказано право на данъчен кредит в размер на 60 лв., съдът е установил, че ревизиращите органи са отказали това право поради липса на фактура, която е представена в съдебното производство, вкл. и в оригинал. Според съда има ЧМР за превоза, която също е представена пред съда, както и заявка за превоза Чехия – България по заявка № 20/09/0012/0959 от 02.09.2020 г. Непълнотите в ЧМР и неподписването на заявката съдът се е мотивирал, че не водят до извод, че няма реална стопанска операция, както и че тази доставка е била предмет на изследване от вещото лице В. Петрова, поради което изводите за нереалност на доставката не са споделени от решаващия съд. В заключение съдът е направил извод, че за правото на данъчен кредит по издадените фактури от процесните доставчици, данъчната тежест лежи върху жалбоподателя, който претендира възникването на благоприятни правни последици под формата на представените нови доказателства. В този смисъл според съда ревизираното лице е изпълнило доказателствената си тежест по доказване реалността на доставките, респ. основателността на претенцията си за ползване на право на данъчен креди в общ размер от 11 584,57 лв., поради което РА в частта за отказаното право на данъчен кредит по описаните доставки, съдът е приел, че е незаконосъобразен. Съдът е отхвърлил жалбата на „А Логистикс“ ЕООД в частта по доставките от ревизираното лице към Е. Т. и В. Р. и е споделил изводите на ответника за правилни и ги е потвърдил. Според съда касае се за данъчно задължени лица по чл. 3, ал. 1 и 2 ЗДДС, тъй като и двамата осъществяват независима икономическа дейност по занятие, като единият е внесъл трактор, а другият търговско количество продукти. Направен е извод, че посочените вносители са данъчно задължени лица с място на изпълнение на услугите в България на основание чл. 22, ал.1 във връзка с чл. 21, ал. 2 ЗДДС, поради което ревизираното лице е следвало да начисли ДДС по тези две доставки по фактурите, издадени от него. В частта по ЗКПО съдът е приел, че РА е частично незаконосъобразен. Мотивите на решаващия съд за тази незаконосъобразност са във връзка с мотивирането в съдебния акт на частта по ЗДДС, по които съдът е приел за незаконосъобразен отказът на приходните органи на правото на данъчен кредит по доставките от „Ай Ти Стаф“ ЕООД, Си Ес Си Транс“ ЕООД, „Делоджистик“ ЕООД, „Винчи Транс“ ЕООД, „АКБ Транс Ем“ ЕООД, „Борела Транс“ ЕООД и „Стоичков Транспорт“ ЕООД Тези изводи съдът е приел, че са относими към облагането. В останалата част по ЗКПО, съдът е отхвърлил жалбата на „А Логистикс“ ЕООД, като е установил, че дружеството е отчело за 2018 г. и 2019 г. разход по сметка 609 „Други разходи“ вземания по 15 бр. фактури общо за 2018 г. в размер на 596,53 лв. и за 2019 г. – 25 27780 лв. За тях съдът е приел, че са отчетени от жалбоподателя като погасени с 1 – годишна давност на основание чл. 32, § 1 от Конвенцията за ЧМР. И приходните органи, а впоследствие и съда не са възприели този подход на жалбоподателя, тъй като за тях по чл. 37, ал.1, т.1 ЗКПО (неправилно в решението на съда е посочен ЗДДС, а не ЗКПО) давността е 5 години, освен ако не е доказано друго. Съдът е отчел, че жалбоподателят по време на ревизията не е представил кореспонденция, фактури, договори, а само хронологични справки и обяснения, поради което към тези разходи, които не са признати от органите по приходите, е добавена и стойността на отписания разход от 1 179,50 лв. (посочен като отписано търговско вземане без изтекла давност), а също така е увеличен данъчния финансов резултат на ревизирания субект с разходите за доставки, които не са признати за извършени по транспортните услуги от „Винчи Транс“ ЕООД, „ Си Си Транс“ ЕООД, „АКБ Транс“ ЕООД, а също и доставките от „Ай Ти Стаф“ ЕООД. Съдът е посочил, че при изчисляване на счетоводния финансов резултат за 2018 г. неправилно с РА не са признати за 2018 г. разходи в общ размер от 10 724,91 лв. на посочените по – горе доставчици на основание чл. 26, т. 1 и 2 ЗКПО, тъй като е установено в съдебното производство, че са налице реално извършени доставки в различни периоди на 2018 г. за транспортни услуги от „СиСи Транс“ ЕООД, „Винчи Транс“ ЕООД за 7 491,57 лв. и „ Ай Ти Стаф“ ЕООД за 2 783,57 лв. Съдът е мотивирал в тази част решението си с оглед реалността на тези доставки, приемайки че не е доказан необоснован разход по чл. 26, т.1 и 2 ЗКПО. За правилно съдът е приел и добавените от ревизиращите органи и 596,53 лв. отписани от ревизираното лице вземания поради непогасени с 1 – годишна давност, поради това, че тя не е 1 година, посочени като такива в графата по чл. 34, ал.1 ЗКПО. Изводът на съда е, че за 2018 г. има увеличение на финансовия резултат с 24 461,10 лв., както и 593,53 лв. или общо 25 057,63 лв. При намаление на финансовия резултат съдът е посочил, че е установена загуба от 57 196,67 лв. за 20198 г., вместо декларираната от дружеството загуба 57 793,20 лв. Обжалваното решение е изцяло неправилно. Правилно съдът е приел, че РА не е нищожен по повод направеното от жалбоподателя „А Логистикс“ ЕООД възражение. Съдът е разгледал и преценил относимите доказателства за валидността на РА. Установено е по делото, че са издадени като електронни документи ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА, подписани са от техните издатели с валиден квалифициран електронен подпис (КЕП) по смисъла на чл. 13, ал. 3 от Закона електронните документи и електронните удостоверителни услуги (ЗУДЕУУ) и чл. 13, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014. При тези данни правилно съдът е приел, че оспореният РА е валиден документ, като издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, при спазване на регламентираните в ДОПК срокове. Според съда по своята форма и съдържание РА отговаря на изискванията на чл. 120 ДОПК, както и не се установи при ревизията да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както е прието и от решаващия съд По материалната законосъобразност на РА съдът е допуснал нарушенията, посочени и в двете касационни жалби, които правилно страните са ги квалифицирали като съществени нарушения на съдопроизводствените правила по чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК. Видно от данните по делото с определение № 284/11.01.2023 г. първоинстанционният съд е открил производство по оспорване на заявки за транспорт ЧМР и платежно нареждане на основание чл.193, ал. 2 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК. Съдът е указал на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест. В няколко поредни съдебни заседания от процесуалния представител на ответника в първоинстанционното производство са правени редица оспорвания на представени от жалбоподателя нови документи, по които няма данни съдът да е открил производство по оспорването им. Едва в съдебното решение съдът е развил доводи, че откритото производство по оспорване на подписите на превозвачите в ЧМР и на фактури към тях, като за някои от документите производството по оспорване е по отношение на подписите, а и на съдържанието на частните документи. Посочено е от съда, че са назначени и съдебно – счетоводни експертизи, като при всяко оспорване на тези експертизи, съдът е назначавал нови вещи лица. Според съда целта на оспорване по чл. 193 ГПК е да се премахне материалната доказателствена сила на официални удостоверителни документи. Този мотив на съда е неясен, тъй като по делото от процесуалния представител на ответника е правено оспорване само на частни документи, поради което е безпредметно да се обсъжда оспорване на официални документи, както е сторено от съда. Правилно се сочи от съда, че както ЧМР, така и заявките за превоз и договорите не са официални документи, а и не са удостоверителни, но неправилно е счетено, че е недопустимо тяхното оспорване по реда на чл. 193, ал. 3 ГПК. От една страна съдът е открил с изрично определение от 13.01.2023 г. производство по оспорване по чл. 193 ГПК на частни документи, посочени в определението на съда от 11.01.2023 г., а в съдебното му решение е направил извод, че е недопустимо тяхното оспорване. Тези действия на съда по откриване на производство по чл. 193 ГПК, а впоследствие мотивиране в крайния му акт, че е недопустимо да се оспорват, водят до допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което опорочава и съдебния му акт, в който са направени и съответните правни изводи. От проведените 14 съдебни заседания жалбоподателят чрез процесуалния си представител непрекъснато е представял доказателства, съотв. ответникът чрез защитника си ги е оспорвал по реда на чл. 193 ГПК, но други производства по оспорване не са открити от съда, което само по себе си е съществено нарушение на процесуалните правила. Настоящият съдебен състав счита за необходимо да изложи мотиви, че не само официалните, но и частните документи е допустимо да се оспорват по реда на чл. 193 ГПК. Частните документи, които могат да бъдат свидетелстващи и удостоверителни според правната теория и съдебната практика са категорични, че не се ползват с материална доказателствена сила, а само с формална. Това не означава, че е недопустимо тяхното оспорване за автентичност, каквото е правено неколкократно в съдебния процес от ответната страна, но без успех, поради допуснати нарушения на съда. Назначавани са и експертизи от различни вещи лица – икономисти, но техните констатации са обсъждани общо, както и преценката на доказателствата – частни документи също са обсъждани общо. Например, за представените ЧМР се сочи от съда, че макар те да имат някои несъответствия и непълноти в отделните клетки, това не водело до извод, че няма доставка. За какви несъответствия и непълноти в процесните ЧМР, в съдебното решение липсва каквато и да е конкретизация. За доставката от „Делоджистик“ ЕООД отново съдът само е посочил, че в ЧМР има непълноти, без да изясни какви са те, за да се приеме, че те не дават отражение върху годността на тези доказателства. Посочено, че е налице превоз Чехия – България по заявка от 02.09.2020 г., която не е подписана, както и не е представена при ревизията фактурата. По същество съдът само се е позовал на заключението на вещото лице, не е обсъдил и преценил установени факти и обстоятелства по делото, като например, че в хода на ревизията е установено от обяснения на доставчика, че процесната фактура е архивирана, като има само фактура към клиент на жалбоподателя – „Д Дистрибушън“ ЕООД, но съдът не е направил никакви фактически установявания по делото, а с формални мотиви без конкретизация е приел за установена реалността по доставката по същия начин съдът е мотивирал за законосъобразно според него и приспадането от ревизираното дружество на данъчен кредит. Относно фактурите за транспортни услуги от доставчиците „АКБ Транс Ем“ ЕООД, „Винчи Транс“ ЕООД, „Си Си Транс“ ЕООД, „Стоичков Транспорт“ ЕООД и „Борела Транс“ ЕООД, съдът също формално е разгледал тези доставки и е направил изводи за реалност на доставките, като се е мотивирал със заключението на вещото лице В. Петрова по изготвената от нея съдебно – счетоводна експертиза, в която според съда е направен анализ на доказателствата по процесните доставки. Задължение на съда е съобразно изискването, регламентирано от законодателя в чл. 160, ал.1 ДОПК, да се произнесе по съществото на спора, което включва не само изброяването на доказателствата, но и техния анализ и преценка по предмета на спора. Вещите лица в съдебния процес имат спомагателна функция, като неизлагането от съда на мотиви по съществото на спора по всяка една от доставките с преценка и анализ на относимите за тях доказателства, води до постановяване на неправилно решение при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В настоящия случай съдът и по доставките на услуги по транспортиране на трактор от Франция до България с получател В. Р. и на хранителни продукти от Австрия до България с получател Е. Т., съдът отново е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неизяснявайки фактите по спора, като е приел безкритично констатациите в РА. Съдът не е обърнал внимание и на твърденията на жалбоподателя в първоинстанционното производство, че тракторът от Франция Р. е закупил с цел обработване на земеделските си земи, като съдът не е изследвал обема на тази дейност. Липсата на мотиви прави и в тази част решението постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, като не е мотивирал решението си в тази част каква икономическа дейност са осъществявали посочените физически лица, като е приел безмотивно, че са данъчно задължени лица по чл. 3 ЗДДС, макар да не са регистрирани по ЗДДС. Преписването на констатациите на приходните органи от РА, не прави собствени мотивите на решаващия съд по тези доставки. Пак по повод на касационната жалба на „А Логистикс“ ЕООД следва да се отбележи, че с нея в касационното производство са приложени доказателства относно спорът по отписаните вземания, за които този касаторът твърди, че ги представя отново, въпреки че те съществуват по делото, но не са обсъдени от съда. Тези доказателства са отделни фактури, ЧМР - товарителници, имейл – кореспонденции, покана за рекламация и заявки по договори с „Акри“ ЕООД, „Еф Ел Си“ ЕООД, „Еmenapfarma S.A.L – Ливан, „Алвиза“ ЕООД, „Бонев Трансс“ ЕООД, „Кънстракшън Груп“ ЕООД, „ Ла Дива“ ООД, „Сикотерм Индъстрис“ ООД, „ТК Рувитекс Индъстри“ ЕООД, „VIT Logistika“. Както се посочи по – горе за тези доказателства се твърди от посочения касатор, че съществуват по първоинстанционното дело, защото са представени в съдебно заседание на 19.09.2023 г., но не са приети по делото, нито са обсъдени и преценени от съда по повод на отписаните от „А Логистикс“ ЕООД вземания, не са направени фактически установявания по тях, а оттам и правните изводи са незаконосъобразни, поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът не се е произнесъл и по направеното оспорване на тези доказателства от ответната страна в съдебното заседание на 19.09.2023 г. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно на посочените в касационните жалби на страните по делото отменителни основания, като при необсъждане в цялост на събрания по делото доказателствен материал в конкретика по отделните доставки, съдът е допуснал нарушение, което е съществено. С недопускането на оспорване по чл. 193 ГПК по искане на ответника пред първоинстанционния съд на голяма част от доказателствата по делото – частни документи, съдът е допуснал неизясняване на делото. За част от доказателствата, представени от дружеството на чужд език, съдът неправилно не е дал указания да се преведат, каквото изискване е регламентирано в чл. 55 ДОПК, които също представляват съществени нарушения, допуснати от съда. Съдът освен, че е допуснал посочените нарушения, не е приложил и правилно материалния закон и решението му е и необосновано, а това прави невъзможна проверката на настоящия съдебен състав по съществото на спора. Затова обжалваното решение изцяло е неправилно и на основание чл. 221, ал. 2, предл.2 АПК подлежи на отмяна. На основание чл. 221, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне на Административен съд - София град за ново разглеждане от друг съдебен състав при спазване указанията, дадени в настоящото решение. Решението е неправилно и в частта за разноските и подлежи на отмяна. Предвид изхода на делото и на основание чл. 226, ал. 3 АПК съдът не се произнася по разноските, а това следва да стори новият съдебен състав, който в зависимост от изхода на правния спор, се произнесе и по разноските, направени пред Върховния административен съд, Първо отделение. Водим от горното Върховният административен, Първо отделение