Решение № 9654 от 27.9.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5476/2021 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ Ямбол против решение 68 от 09.04.2021г. по адм. дело 47/2021 г. на Административен съд Ямбол. В касационната жалба се излагат се твърдения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон- отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. По подробно изложени съображения в жалбата се иска отмяна на същото и отхвърляне оспорването срещу административния акт. Ответникът К. Кръстев от гр. Ямбол с писмен отговор /именован жалба/ оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения в това число и относно срока на подаване на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото и при извършената служебна проверка на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд Ямбол е отменил по жалбата на К. Кръстев Решение 2153-28-23/11.02.2021 г. на Директора на ТП на НОИ Ямбол и потвърденото с него разпореждане 1/прот. N01469/17.12.2020г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ, Ямбол, с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО и изпратил преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при Териториално поделение на НОИ Ямбол, за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. Ц2215-28-99/19.11.2020г. по описа на ТП на НОИ Ямбол, подадено от Кръстев, при съблюдаване на дадените с решението указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че в хода на съдебното производство не са събрани доказателства достатъчно доказателства за обосноваване констатациите на административния орган.В тази връзка оспореното решение е преценено като постановено в нарушение на чл. 35 от АПК, при неспазване задължението на административния орган по чл. 36, ал. 1 от АПК да събере служебно всички доказателства, относими към конкретния случай и не е осигурена възможност на страните да вземат отношение към тяхното събиране. Съдът е констатирал, че след извършена по преписката служебна проверка от лицето, на което е възложено ръководството по пенсионно осигуряване, административният орган,се е произнесъл преди да се представят изисканите документи от пенсионния фонд на Руската Федерация. Допуснато е нарушение на чл. 1, ал. 5 от НПОС, като при прието заявление с нередовни и/или липсващи документи, които не могат да бъдат поправени или набавени служебно въз основа на документи, които са налични в НОИ, длъжностното лице не е уведомило лицето за неизправностите с оглед да му даде възможност той да набави липсващите документи. В случая след подаденото заявление на 12.11.2020г. за изискване на документи от Руската федерация, на 19.11.2020г. е подадено заявление за отпускане на пенсия за ОСВ, но на лицето не е указана необходимостта да представи допълнителни документи за стаж. Според съда, административният орган дължи произнасяне едва след изтичане на срока на заявителя за представяне на документи, който е едномесечен и е съобразен с необходимостта същите да бъдат набавени от заявителя. Такава възможност не е предоставена на заявителя, поради което това обстоятелство е следвало да бъде констатирано от Директор ТП на НОИ при постановяване на решението и същият да върне преписката за ново произнасяне при спазване на административно-производствените правила. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните по спора факти и обстоятелства, обсъдил е представените доказателства, които са относими, допустими и необходими, както и доводите на страните, въз основа на което е извел обосновани и правилни изводи, които се споделят от настоящия състав. От данните по делото се установява, че с разпореждане 1/ прот. N01469/17.12.2020г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ- Ямбол на лицето е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО, определена съгласно договора между Република България и Руската федерация и се изплаща, считано от 29.11.2020г. От съдържащите се в адм. преписка писмени доказателства се установява, че със заявление вх. Ц2215-28-95/12.11.2020г. от Кръстев е направено искане да бъдат изпратени документи до Пенсионния фонд на Руската федерация, както и жалба с вх. Ц1012-28-47 от 29.01.2021г.против разпореждане 1/прот. N01469 17.12.2020г. за отпускане на лична пенсия за ОСВ по чл. 69б, ал. 2 от КСО, в която Кръстев не е съгласен с разпореждането в частта на зачетения осигурителен стаж за периода от 14.03.1991г.до 14.04.1991г.-обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ от втора категория труд и размерът на пенсията не отговаря на изчислената прогнозна пенсия, като е пожелал преизчисляването и. Видно от преписката лицето е уведомено, че по заявление от 12.11.2020г. с вх. Ц2215-28-95 с искане да бъдат изпратени документи до Пенсионния фонд на Руската федерация, формуляр БГ/РФ-2 изх. Ц2215-28-95#1/09.12.2020г. е изпратен с пратка с посочена номер и бар код. Посочено е, че пратката е върната от ТП на Български пощи. На 22.01.2021г.върнатите формуляри са отново изпратени но е посочено, че към 04.02.2021г. не е получен отговор от Руската Федерация. В писмото от 04.02.2021г.лицето е уведомено, че по заявлението му за отпускане на пенсия за ОСВ, подадено на 19.11.2020г. е постановено разпореждане 1/прот. N01469 от 17.12.2020г. Основното възражение на оспорващия срещу решението на директора на ТП на НОИ е, че не е взет предвид стажът на оспорващия от 2г. 3м. и 12 дни, признат от Руската Федерация, в която връзка е и запитването от ТП на НОИ, Ямбол. Предвид изложената по делото фактическа обстановка, правилни и законосъобразни са изводите на административния съд, че при издаване на оспорения акт не е спазена разпоредбата на чл. 1, ал. 5 от НПОС във вр. с чл. 34, чл. 35 и чл. 36 от АПК, на които основания е отменен оспорения административен акт. Правилни са изводите на съда, че Директорът на ТП на НОИ е следвало да върне преписката на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване за ново произнасяне при спазване административно-производствените правила и изясняване на съществените обстоятелства, съответно произнасяне след представяне на исканите документи от Руската Федерация или даване на възможност на лицето да ангажира други доказателства. Между Република България и Руската Федерация е сключен договор за социална сигурност, в който е предвидено, че при определяне правото на пенсия в съответствие със законодателството на договарящите страни и при превръщане на пенсионни права в съответствие със законодателството на Руската федерация се отчита осигурителният (трудовият) стаж, придобит на територията на двете договарящи страни, освен в случаите, когато периодите на този стаж съвпадат по време на тяхното придобиване. Следователно изясняването на този въпрос е бил от съществено значение при произнасяне по пенсионната преписка. Отделно, факта че пенсионния орган не е зачел обстоятелства, установени с трудовата книжка на лицето, е нарушение на разпоредбата на чл. 347 от КТ. Като официален удостоверителен документ трудовата книжка има материална доказателствена сила относно удостоверените в нея данни и след като не е оспорена по надлежния ред, следва да се приемат за верни фактите установени с нея. В тази връзка е разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от НПОС, според която установяването на осигурителния стаж се извършва с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. В приложената в пенсионната преписка трудова книжка работодателят е отразил с думи и цифри изслужено време на длъжността за спорните периоди, което не е взето предвид от пенсионния орган. Касационната инстанция споделя правните изводи на първоинстанционния съда на нарушаване на чл. 36, ал. 3 от АПК при постановяване на оспорения акт. В тази връзка са правилни мотивите на съда, че адм. орган следва да извърши пълна проверка на наличните документи, при установяване на нередовност или липсващи такива да събере служебно при възможност документите, а при невъзможност да предостави възможност на заявителя да представи такива в определения в чл. 1, ал. 5 от НПОС срок, едва след което да се произнесе по заявлението. Нарушението на горните административно-производствени правила е съществено, като правино е приел административният съд. Като е отменил оспорените административни актове и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания, Административен съд Ямбол е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,