Решение № 9009 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 950/2020 г.

Решение № 9009 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 950/2020 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 56, т. 3 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (Наредба № 38), във връзка с чл. 152, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на А. Марков, с постоянен адрес в [населено място], [адрес], чрез адв. Д. Иванова от САК, със съдебен адрес в гр. София, бул. "Витоша" № 150, бл. 70, офисен етаж 2, Адвокатска кантора "Панчева, Харизанов и Иванова", срещу решение № 6966 от 15.11.2019 г., постановено по адм. дело № 8207/2019 г., по описа на Административен съд – София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата против Заповед № РД-01-415/29.05.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА), с която е анулиран резултатът му от проведен практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство (МПС) от категория "А", съгласно протокол № 2712/14.05.2013 г. на областен отдел "Автомобилна администрация" (АА) – гр. София към Главна дирекция (ГД) "АА". По поддържаните оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и присъждане на разноски. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за неправомерно постановен индивидуален административен акт. Развива съображения, че при провеждане на обучението за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "А", в т. ч. полагане на практическия изпит, представляващ заключителен етап от него, не е допуснато нарушение, представляващо основание за анулиране на резултата съгласно чл. 56, т. 3 Наредба № 38. Счита, че първоинстанционният съд е допуснал непоследователност и противоречие при осъществяване на дължимата правораздавателна дейност, т. к. не става ясно какви са собствените му фактически установявания, като не са обсъдени и наведените от жалбоподателя твърдения. В тази връзка посочва, че от представените в първоинстанционното производство пред АССГ писмени доказателства (удостоверение № Т46/7.05.2013 г., удостоверение № Т2/1.04.2013 г. и удостоверение № П46/7.05.2013 г.), издадени от "РОСЕН-85" ООД, е видно, че е издържал съответните изпити за придобиване на правоспособност за кат. "С", кат. "Б" и кат. "А". Акцентира, че през 2013 г. е било образувано съдебно производство по отношение на издаденото му СУМПС, което обстоятелство поставя под съмнение правомерността на извършената проверка от ИААА през 2019 г. Мотивира становище, че доколкото посочената като нарушена в сигнала от началника на ОПП – СДВР до изпълнителния директор на ИААА законова разпоредба на чл. 36, ал. 1, т. 4 Наредба № 38 има за адресат лицето, определено за провеждане на теоретичните изпити или председателя на изпитната комисия за провеждане на практическите изпити, то бидейки трето за нормата лице, той не може да бъде санкциониран на това основание. Добавя, че процесната хипотеза не попада в изрично изброените в чл. 56 Наредба № 38, предоставящи право на органа да анулира резултата от проведения изпит. Според жалбоподателя, анулирането на резултата от практическия му изпит е незаконосъобразно и защото е преминал по-тежката форма на обучение и в тази връзка се позовава на приетата от първоинстанционния съд фактическа констатация, че е бил записан в курс за придобиване на правоспособност за управление на кат. "А" с учебен план без правоспособност или с правоспособност за кат. "АМ", изискващ лицата да положат вътрешен и теоретичен изпит. Счита за неясни мотивите на АССГ, доколкото при преценка за наличието на правоспособност за управление на МПС по отношение на изпита за придобиване на кат. "С" е приел, че жалбоподателят към този момент я е притежавал, а при анализа на процедурата по кат. "А" е стигнал до заключение, че не е. В тази връзка сочи като неправилно и приравняването на двете понятия – притежаването на СУМПС и правоспособността за управление на МПС, каквото счита, че съдът е допуснал. Аргументира се с довода, че правоспособността не възниква от момента, в който лицето се е сдобило с документа (СУМПС), т. к. същият е удостоверителен такъв съгласно чл. 151 и чл. 152 ЗДвП, вр. с чл. 150а, ал. 1 с. з. Намира, че решението е необосновано, т. к съдът е приел за доказани изложените в заповедта твърдения на ответника, без да са налице каквито и да било доказателства в тази посока, респ. документацията за проведеното обучение не е била налична към момента на извършената проверка. Излага довод, че доколкото решаващият съд е приел, че обучаващото се лице е следвало да премине теоретично и практическо обучение, след което да положи теоретичен и практически изпит за придобиване на кат. "А", то заповедта е незаконосъобразна, т. к. тези изисквания са изпълнени. Счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че ненадлежното му уведомяване за образуваното административно производство, както и незапознаването му с документацията по преписката съставлява несъществено нарушение, като поддържа, че възможността да изложи аргументите си в съдебната фаза по оспорването на заповедта не санира допуснатия от административния орган пропуск, а напротив - води до ограничаване правото му на защита. В заключение обобщава, че не е налице твърдяната хипотеза на чл. 56, т. 3 Наредба № 38, т. к. е безспорно, че към момента на явяване на практическия изпит за придобиване на правоспособност за кат. "А", е притежавал такава по две други категории – "В" и "С" и в този смисъл е отговарял на изискванията за допускане до изпит. Към касационната си жалба прилага заверени копия от 3 броя удостоверения, издадени от "РОСЕН-85" ООД: удостоверение № Т46/07.05.2013 г., удостоверение № Т2/1.04.2013 г., удостоверение № П46/7.05.2013 г., както и копие от писмо с изх. № 13-00-3829/6.12.2013 г., подписано от изпълнителния директор на ИААА. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество с отмяна на оспорения индивидуален административен акт, ведно с присъждане на разноски. Ответникът – изпълнителният директор на ИААА не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на А. Марков срещу Заповед № РД-01-415/29.05.2019 г. на изпълнителния директор на ИААА, с която е анулиран резултатът му от проведения практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство (МПС) от категория "А" съгласно протокол № 2712/14.05.2013 г. на областен отдел АА – гр. София към ГД "АА". За да постанови този правен резултат съдът е приел от фактическа страна, че административното производство е образувано въз основа на изпратен от началника на ОПП-СДВР до изпълнителния директор на ИААА сигнал за извършено нарушение, касаещо процедурата по провеждане на изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от А. Марков и състоящо се в неспазване разпоредбата на чл. 36, ал. 1, т. 4 Наредба № 38. За установяване на твърдяните обстоятелства, с писмо № 15-00-00-876/1/10.01.2019 г., е възложено на Главния директор на ГД "АА" да извърши необходимата проверка на условията за допускане на лицето до изпитите за придобиване на правоспособност – по кат. "С" (теоретичен и практически) и "А" (практически). При извършената проверка е констатирано, че в учебния център, където е проведено обучението – "РОСЕН-85" ООД, липсва документация по случая, т. к. съгласно приложимия стандарт за обучение на кандидатите са изтекли давностните срокове за съхранението й. За посочените обстоятелства е изготвен доклад № 15-00-00-876/3/16.01.2019 г. От писмо № 15-00-00-876/4/25.01.2019 г. е видно, че проверка в информационната система относно законосъобразността на проведените процедури е установила, че жалбоподателят се е явявал за възстановяване на кат. "В" по чл. 157 ЗДвП в ОААА - гр. София на теоретичен изпит с протокол № 1975/09.04.2013 г. и на практически изпит с протокол № 2132/15.04.2013 г.; за категория "С" – на теоретичен изпит с протокол № 2433/26.04.2013 г. и на практически изпит с протокол № 2678/13.05.2013 г. Констатирано е че съгласно чл. 154, ал. 1 ЗДвП при явяване на изпит за придобиване на кат. "С", при притежавана правоспособност кат. "Б" не е необходимо нарочното представяне на СУМПС, а във връзка с кат. "А", доколкото липсва документацията, е установено единствено, че жалбоподателят се е обучавал за придобиването й, както и че е положил практически изпит, чиито резултат е обективиран в протокол № 2712/14.05.2013 г. За констатациите от извършената проверка, с писмо № 15-00-00-876/6/6.03.2019 г., е уведомен началникът на ОПП - СДВР. Изложено е становището на изпълнителния директор на ИААА, че не са налице основания за анулиране на резултатите от проведения изпит за кат. "С", т. к. кандидатът не е допуснал нарушение, непредставяйки СУМПС, доколкото чл. 6, ал. 1, б. "а" Директива 2006/126/ЕО изисква лицата да притежават единствено право да управляват МПС от кат. "Б", от една страна, а от друга, не съществува нормативно задължение за кандидата да декларира при явяването си на изпит, че притежава СУМПС. Обратният извод е направен по отношение на резултатите от изпита за кат. "А". Отбелязано е още, че А. Марков е бил записан в курс за придобиване на правоспособност за управление на кат. "А" с учебен план без правоспособност или с правоспособност за кат. "АМ", като съгласно приложимия стандарт за обучение, същото включва три модула ТО-1, ТО-2 и ПО и приключва с полагането на вътрешен теоретичен и вътрешен практически изпит. В тази връзка е констатирано, че резултатите от изпита за кат. "А" следва да бъдат анулирани, поради което е започнала процедура по издаване на заповед от изпълнителния директор на ИААА. За това обстоятелство до жалбоподателя е изпратено съобщение на предоставения от началника на ОПП-СДВР адрес, но същото не е получено, видно от обратната разписка по делото. Приложен е редът по чл. 61, ал. 3 АПК. За констатираното нарушение и на основание чл. 56, т. 3 Наредба № 38 е издадена обжалваната заповед № РД-01-415/29.05.2019 г. на изпълнителния директор на ИААА, с която е анулиран резултатът от проведения практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС, кат. "А", съгласно протокол № 2712/14.05.2013 г. на областен отдел "АА" – гр. София към ГД "АА". Мотивирайки волеизявлението си, административният орган е посочил, че жалбоподателят е следвало да премине обучение по трите модула (ТО-1, ТО-2 и ПО) и да положи успешно теоретичен и практически изпит съгласно стандарта за обучение. Заповедта е надлежно връчена на заинтересованото лице на 1.07.2019 г. Въз основа на установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на общностно и национално ниво съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата по чл. 21 и сл. АПК, в изискуемата се форма и при наличие на реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК. При преценка за съответствието на обжалвания акт с материалния закон, съдът е съобразил регламентацията в чл. 56, т. 3 Наредба № 38, чл. 157, ал. 4 и чл. 154, ал. 1 ЗДвП, а изпълнението на административнопроизводствените правила е обсъдил в контекста на изискванията на чл. 168, ал. 1, чл. 146, чл. 59, ал. 2 и чл. 18а, респ. чл. 61, ал. 3 (отм.); АПК. Счел е, че действително жалбоподателят не е уведомен редовно за започналата процедура по издаване на акта, но доколкото му е била предоставена възможност в рамките на съдебното производство да изложи възраженията и доводите си, не е нарушено правото му на защита. В тази връзка е посочил, че единствено съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят до отмяна на постановения акт, докато в конкретния случай изводите на органа са формирани въз основа на извършени проверки от съответните институции и участието на лицето не би могло да окаже влияние върху тях. АССГ е приел възраженията за нарушение на процедурата поради неприлагане на чл. 18а АПК за неоснователни, т. к. посочената разпоредба не е била в сила към датата на произнасяне на органа. При тези аргументи съдът е счел, че актът е издаден при спазване на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е формирал извод и за материалноправна законосъобразност на обжалваната заповед. Жалбоподателят не е опровергал констатацията на административния орган, че е бил записан по учебен план "без правоспособност или с правоспособност за категория "АМ", поради което съдът е счел, че по този факт не е налице спор. В тази връзка е посочил, че приложими за придобиването на правоспособност по кат. "А" се явяват правилата на чл. 7, ал. 3 и 4 Наредба № 38, които въвеждат изискването за полагане на теоретичен и практически изпит от кандидатите. Приел е още, че лицето не е било правоспособен водач, доколкото на основание чл. 157, ал. 4 ЗДвП е изгубило придобитата правоспособност и е било длъжно да върне издаденото му СУМПС в съответната служба на МВР. В този смисъл е счел за ирелевантно дали водачът е представил или не СУМПС при явяването си на изпита за придобиване на кат. "С", но е следвало да се яви на теоретичен и практически изпит за кат. "А". Доколкото същият е положил единствено практически такъв, органът правилно е постановил обжалваната заповед на основание чл. 56, т. 3 Наредбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. В съответствие с фактическите обстоятелства и приложимата правна уредба съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт с оглед наличието на нарушение съгласно чл. 56, т. 3 Наредба № 38, състоящо се в допускането на водач до изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС, кат. "А", без същият да отговаря на нормативно установените за това изисквания. В тази насока първоинстанционният съд точно е установил относимите материалноправни норми и е преценил законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед тяхната регламентация. Развитите от АССГ мотиви се споделят от касационната инстанция и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК (доп. ДВ, бр. 77/2018 г.) не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Страните не спорят по фактите, както и относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, включително спазването на изискуемата форма при произнасянето, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение. Спорните въпроси се състоят в това дали за участника в обучението за придобиване на правоспособност за управление на МПС, кат. "А", записан в курс за лица "без правоспособност или с правоспособност за управление на кат. "АМ", е било задължително да се яви на теоретичен изпит преди явяването му на външен, практически такъв, в тази връзка - дали полагането единствено на практически изпит по реда на Наредба № 38 е достатъчно и в съответствие с изискванията за притежаване на СУМПС, респ. правоспособност за управление, кат. "В" и "С" към момента на провеждането му, както и дали са налице допуснати процесуални нарушения в административното производство, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Съгласно чл. 152, ал. 1, т. 4 ЗДвП, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията с наредба определя условията и реда за провеждане на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, както и реда за провеждане на изпитите на лицата, на които временно е отнето свидетелството за управление по реда на чл. 171, т. 1, буква "в". В изпълнение на предоставеното му с цитираната разпоредба правомощие е издадена Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (редакция от 18.11.2016 г.). С чл. 1, т. 1 Наредба № 38 се определят условията и реда за провеждането на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категориите по чл. 150а, ал. 2 и 3 ЗДвП. Категория "А" е изрично регламентирана в т. 4 и касае управление на мотоциклети и триколесни моторни превозни средства с мощност над 15 kW, а категория "С" – в т. 10 от същата и се отнася за моторни превозни средства, различни от тези в категории D1 или D, чиято допустима максимална маса надвишава 3500 kg, които са проектирани и конструирани за превоз на не повече от 8 пътници плюс водача; моторните превозни средства от тази категория могат да образуват състав с ремарке с допустима максимална маса, която не надвишава 750 kg. Доколкото посочените категории са регламентирани в чл. 150а, ал. 2 ЗДвП, то приложим за тях е чл. 2, ал. 1 от Наредба № 38, който посочва, че до изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС се допускат лица, преминали обучение в съответствие с учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС по чл. 153, т. 1 ЗДвП, при условията и по реда, определени в Наредба № 37 за условията и реда за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение (Наредба № 37, обн. в ДВ, бр. 82 от 2002 г.). Разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 1 Наредба № 37 постановява, че кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС, които за пръв път кандидатстват за придобиване на такава, преминават през задължително теоретично и практическо обучение за съответната категория, а съгласно буква "б" от същата норма, това се прилага и по отношение на обучението за кат. "С". Видно от предписанието на чл. 19а, ал. 1 (нов - ДВ, бр. 3 от 2008 г., в сила от 1.01.2008 г.) от Наредба № 37, след провеждане на задължителното теоретично обучение кандидатът полага вътрешен теоретичен изпит, а след това съгласно чл. 19б (нов - ДВ, бр. 3 от 2008 г., в сила от 1.01.2008 г.) и при условие, че е проведен минимумът от часове по практическо обучение, кандидатът полага вътрешен практически изпит. След като са проведени обученията в съответствие с горепосочените изисквания, респ. са положени необходимите вътрешни теоретични и практически изпити, се провежда и изпит за придобиване на правоспособност съгласно чл. 2, ал. 1 Наредба № 38. От анализа на горепосочените разпоредби следва, че за допускането до изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС за категория "А" от лице, което не притежава никаква правоспособност, и за придобиване на категория "С", кандидатът следва да премине задължително теоретично и практическо обучение, след което да положи вътрешен теоретичен и практически изпит по реда на Наредба № 37. Видно от приложените удостоверения, издадени от "РОСЕН-85" ООД, кандидатът за придобиване на правоспособност от кат. "А" е преминал през задължителните за него теоретично и практическо обучение и е положил вътрешен практически изпит, но не и вътрешен теоретичен, поради което се налага извод, че същият не е преминал успешно през обучението, предвидено в Наредба № 37 и по този начин не отговаря на условията за явяване на изпит за придобиване на правоспособност съгласно чл. 2, ал. 1 Наредба № 38. В подобна хипотеза изпълнителният директор на ИААА, съгласно чл. 56, т. 3 Наредба № 38, следва да анулира резултатите от проведения изпит за придобиване на правоспособност. В случай, че кандидатът успешно е преминал обучението по Наредба № 37, същият придобива право да се яви на изпит за придобиване на правоспособност. Съгласно чл. 7, ал. 3 Наредба № 38 (в сила от 19.01.2013 г., доп., бр. 31 от 2014 г.) лицата, които кандидатстват за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категории "АМ", "А", "В", "С", "D", "СЕ", "DЕ", "Ткт", "Ттм", "А1", "А2", "В1", "С1" и "D1", полагат теоретичен и практически изпит, а съгласно ал. 4, тези, които кандидатстват за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категории "А", "Ткт", "Ттм", "А1", "А2" и притежават правоспособност за управление на МПС от категория "В", полагат само практически изпит. В последната хипотеза следва да се има предвид ДИРЕКТИВА 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства (Директивата), доколкото с § 38 ДР на Наредба № 38 са въведени изискванията на раздел ІІ от Приложението към Директива 2012/36/ЕС на Комисията от 19 ноември 2012 г. за изменение на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно свидетелствата за управление на превозни средства (ОВ L 321, 20.11.2012, стр. 54 – 58) и Директива 2013/47/ЕС на Комисията от 2 октомври 2013 г. за изменение на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно свидетелства за управление на превозни средства (текст от значение за ЕИП) (ОВ L 261, 03.19.2013, стр. 29). Разпоредбите на подзаконовия нормативен акт следва да се тълкуват в светлината и логиката на Директивата и в тази връзка следва да се има предвид текста на Приложение II, Раздел I, б. "А", т. 1, § втори, съгласно който кандидат за свидетелство за една категория, който е издържал теоретичен изпит и вече притежава свидетелство за друга категория, може да бъде освободен от общите разпоредби на точки 2, 3 и 4. Това правило предоставя възможност на лице, издържало теоретичен изпит за една категория, да бъде освободено от полагането на такъв при придобиването на друга последваща категория. В подобна хипотеза обаче, необходима предпоставка е притежаването на свидетелство за управление за първата придобита категория, което следва от буквалния прочит на цитираната норма. В същата насока следва да се тълкува и чл. 7, ал. 4 Наредба № 38. Доколкото в конкретния случай кандидатът Марков безспорно не е притежавал СУМПС към момента на явяването си на практически изпит за кат. "А", то същият е следвало per argumentum a contrario и във връзка с ал. 3 от същата разпоредба, да положи и теоретичен изпит преди това. След като лицето не е отговаряло на условието, залегнало в чл. 7, ал. 3, решаващият извод на АССГ за наличие на възприетото основание по чл. 56, т. 3 Наредба № 38, е правилен. По отношение твърдението за наличие на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в контекста на поддържаното оплакване на неправилно приложение на материалния закон при преценка законосъобразността на заповедта: Съдът правилно е преценил допуснатото в хода на административното производство нарушение като несъществено. Жалбоподателят е имал възможност да представи всички свои доводи в първоинстанционното производство, а изводите на административния орган, обективирани в обжалваната заповед, са направени въз основа на извършени проверки на наличната информация, състояща се в протоколи от изпити и записани данни в електронната система, поради което и възраженията на жалбоподателя не биха повлияли на преценката. В тази част, на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК (Доп. ДВ, бр. 77/2018 г.), настоящата инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд. АССГ е приел и анализирал в цялост доказателствата, представени от страните в рамките на административното и съдебното производство, като е обосновал правните си изводи въз основа на установената посредством тях фактическа обстановка. В този смисъл и доколкото решаващите изводи са направени след задълбочен логически анализ на всички доказателства, при вярно установени правнозначими факти и точно приложение на законовите разпоредби, обжалваното решение се явява обосновано. Съответно на материалния закон е заключението на АССГ за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт. Правилно съдът е преценил, че кандидатът не е отговарял на условията за допускане до практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС, кат. "А", което обстоятелство е квалифицирано като нарушение на чл. 56, т. 3 Наредба № 38. Следователно, като е отхвърлил жалбата на А. Марков, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Разноски по делото не се дължат и не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение