Решение № 2134 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11359/2019 г.

Решение № 2134 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11359/2019 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 5370 от 13.08.2019 г., постановено по адм. д. № 2148/19 г. Административен съд – гр. София, трето отделение, 66-ти състав, е отменил по жалба на С. Станков, ревизионен акт № Р – 22221417008282 – 091 – 001/19.09.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. София, с който на жалбоподателя е ангажирана отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК за задължения на "Флор Екс Пи" ЕООД, потвърден с решение № 1903/07.12.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София, за задължения за ДДС за данъчни периоди от м. 12/2011 г. до м. 09/2012 г., вкл. м. 11, 12 на 2012 г. и м. 03 и м. 04 на 2013 г., в размер на 13 098,95 лв. и лихви за забава в размер на 7 679, 74 лв. Срещу това решение е подадената касационна жалба от Н. Калистратов в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – гр. София е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения ревизионен акт. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение за двете инстанции и заплатена държавна такса за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба С. Станков от гр. София становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд гр. София е отменил по жалба на С. Станков, ревизионен акт № Р – 22221417008282 – 091 – 001/19.09.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. София, с който на жалбоподателя е ангажирана отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК за задължения на "Флор Екс Пи" ЕООД, потвърден с решение № 1903/07.12.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София, за задължения за ДДС за данъчни периоди от м. 12/2011 г. до м. 09/2012 г., вкл. м. 11, 12 на 2012 г. и м. 03 и м. 04 на 2013 г., в размер на 13 098, 95 лв. и лихви за забава в размер на 7 679, 74 лв. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка при провеждане на ревизията, както и основанията на органите по приходите за ангажиране на отговорността на задълженото лице по чл. 19, ал. 2 ДОПК за задължения на дружество "Флор Екс Пи" ЕООД, на което той е бил управител/стр. 2 – 6 от мотивите/. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи по законосъобразността на оспорения ревизионен акт. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма притежава необходимите реквизити, подписан е с квалифициран електронен подпис и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, водещи до незаконосъобразност или нищожност на издадения акт. Първоинстанционният съд е посочил като безспорни между страните следните факти и обстоятелства: 1. Че С. Станков е бил управител на "Флор Екс Пи" ЕООД за посочените в ревизионния акт данъчни периоди; 2. Че същият е продал дружествените си дялове на 10.07.2013 г. на физическото лице П. Найденов за сумата от 100 лв.; 3. Че за периода от 08.05.2007 г. до 16.07.2013 г. С. Станков не е придобивал недвижими имоти, МПС, и че притежава единствено банкова сметка в банка "Пиреос България" АД; 4. Че при извършена ревизия за данъчни периоди от 01.01.2009 г. до 31.05.2014 г. на "Флор Екс Пи" ЕООД, приключила с влязъл в сила ревизионен акт, са установени задължения по ЗДДС в размер на 22 825, 98 лв.; 5. Че с ГФО за 2011 г. дружеството декларира към 31.12.2011 г. като налична в брой сумата от 46 000 лв., а с ГФО за 2014 г. декларира като налична към 31.12.2013 г. сумата от 57 000 лв. и валута с левова равностойност 7 000 лв.; 6. Възпроизведен е счетоводния баланс на дружеството в Търговски регистър за 2014 г. Решаващият съд е приел, че ревизиращите органи не са доказали фактически състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК, която е вменена на задълженото лице, като са изложени съответни мотиви. Подробно е обосновано защо съдът приема, че не е доказан факта на причинно-следствена връзка между поведението на ревизирания субект и несъбраните публични вземания, което доказване е в тежест на приходния орган. Отбелязано е още, че не са формирани констатации към кой момент е настъпила фактическата невъзможност на дружеството да изпълнява задълженията си, а от там и към кой момент е възникнало задължението на управителя на дружеството. Направен е краен извод, че липсва основание за ангажиране на отговорността на задълженото лице по чл. 19, ал. 2 ДОПК и като незаконосъобразен ревизионният акт следва да бъде отменен. Решението на административния съд е правилно и законосъобразно. Основното оплакване в касационната жалба на пълномощника на Д "ОДОП" - гр. София с е за неправилно приложение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат се доводи, че в противоречие на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че в случая не са налице елементи от фактическия състав за ангажиране на отговорността на задълженото лице по чл. 19 ДОПК. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от първоинстанционния съд. Установено е, че за периода от 08.05.2007 г. до 16.07.2013 г. С. Станков е управител и едноличен собственик на капитала на "Флор Екс Пи" ЕООД. На последното дружество е извършена ревизия, приключила с ревизионен акт № Р- 2210-1405039 – 091 – 01/17.12.2014 г., с който акт на дружеството са установени задължения по ЗДДС /главница и лихви4 общо в размер на 2 825, 98 лв. за данъчни периоди от м. 12. 2011 г. до м. 09/2012 г., м. 11 и 12 на 2012 г., м. 03 и 04 на 2013 г. Като необжалван, ревизионният акт е влязъл в сила, като определените с него задължения не са заплатени. Установено е още, че на 10.07.2013 г. С. Станков е прехвърлил дружествените си дялове на П. Найденов общо за сумата от 100 лв. Установено е също, че според съдебна бележка изх. № 73 – 00 – 465/22.11.2017 г. на ТД на НАП, дирекция "Събиране", отдел "Публични вземания", "Флор Екс Пи" ЕООД няма налични авоари по банкови сметки, не притежава имущество, с което да се обезпечат вземания и дълга на дружеството е необезпечен. При така установените факти органът по приходите е приел, че е налице хипотеза по чл. 19 ДОПК за ангажиране на отговорността на управителя на дружеството за въпросните задължения, обосновано с това, че управителят на дружеството през процесния период е действал недобросъвестно извършвайки следните действия: лицето безспорно е знаело за данъчни задължения на дружеството от датата на възникването им, тъй като същите са били декларирани от него; до продажбата на дружествените дялове на 10.07.2013 г. същият е извършвал плащания в пари от имуществото на задълженото лице, представляващо скрито разпределение на печалба или дивидент; при самото извършване на продажбата на дяловете лицето е отчуждило предприятието на задълженото лице на цени, значително по-ниски от пазарните, което се потвърждава от публикуваните годишни финансови отчети в търговския регистър, а така също и от сумата от 100 лв., за която са продадени дяловете. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че така направените констатации от органа по приходите не намират подкрепа в събраните по делото доказателства и ревизионният акт за ангажиране на отговорността на управителя на дружеството е издаден в противоречие с материалния закон. Настоящата съдебна инстанция намира този негов извод за обоснован на фактите по делото и изграден при правилно тълкуване на материалния закон. Съгласно чл. 19, ал. 2 ДОПК управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: 1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 2. извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице. Тълкуването на разпоредбата налага извод, че фактическият състав на същата включва следните елементи: 1. Субект на отговорността – управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител или пълномощник; 2. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК, 3. Действие – извърши действията, описани в двете точки на нормата. Действието следва да е извършено недобросъвестно; 4. Причинно следствена връзка - вследствие на това недобросъвестно действие не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. В съдебната практика се говори за т. н. "уникалност" на връзката между поведението на третото лице невъзможността да бъдат събрани задълженията. 5. Невъзможност да бъде събрано вземането - чрез допустими доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество, които е в състояние да покрие съществуващите публични задължения. 6. Граници на отговорността - в резултат на недобросъвестното си поведение лицето отговаря за пълния размер на непогасеното задължение. С оглед на данните по делото решаващият съд правилно е приел, че между страните не са спорни наличието на следните елементи – 1. че задълженото лице е субект на отговорност поради това, че е била управител на задълженото дружество за процесните данъчни периоди; 2. че е налице задължение на лице по чл. 14, т. 1 ДОПК - дружество "Флор екс Пи" ЕООД има публични задължения, установени с влязъл в сила ревизионен акт; че задълженото дружество не разполага с парични средства и имущество, които са в състояние да покрият размера на публичните задължения. Спорът между страните се свежда до това налице са другите елементи – извършено ли е действие от задълженото лице, покриващо посочените в двете точки на чл. 19, ал. 2 ДОПК и и дали това действие е в причинно-следствена връзка с невъзможността да бъдат събрани задълженията. Направеният от първоинстанционният съд извод за отсъствие на посочените два елемента е логически обоснован и се споделя от настоящата съдебна инстанция. В ревизионния акт е направена констатация, че задълженото лице, в качеството си на управител е знаело за задълженията, които дружеството е имало, тъй като същите са били декларирани от него, като в същото време, до продажбата на дружествените дялове, е извършило плащания на пари от имуществото на задълженото лице, представляващо скрито разпределение на печалба или дивидент. Като такова действие се възприема и обстоятелството, че продавайки дружествените си дялове на трето лице за сумата от 100 лв., лицето е извършило продажба на предприятието на задълженото лице на цени, значително по-ниски от пазарните. От събраните по делото доказателства се установява, че в годишните счетоводни отчети, обнародвани в Търговския регистър, има отбелязване, че дружеството има декларирани касови наличности към 31.12.2011 г. в размер на 46 000 лв., а за 2014 г. декларира като налична към 31.12.2013 г. сумата от 57 000 лв. и валута с левова равностойност 7 000 лв. В случая няма спор, че макар и декларирани, въпросните суми не са налични в дружеството. Ревизираното лице не дава обяснения за това обстоятелство, не представя и документи, установяващи изплащането на него лично като едноличен собственик на капитала, на свързани с дружеството лица по смисъла на § 1, т. 3 ДОПК или на други лица. От последното следва извод, че липсват доказателства, че сумата е изплатена, начислена или разпределена под някаква форма от управителя/едноличния собственик на капитала/, за се приеме, че е налице скрито разпределение на печалба или дивидент. Това обстоятелство следва да бъде установено от приходната администрация с надлежни доказателства, а не да се гради на база предположение, какъвто е направено по същество, че след като сумата я няма в касата, то тя е била разпределена като печалба. В този смисъл в съдебната практика на ВАС – решение № 159 от 05.01.2018 г. на ВАС, първо отделение, постановено по адм. д. № 5292/2017 г. Продажбата на дружествени дялове не е равностойна на продажба на самото предприятие на дружеството /справка Търговския закон/. Дори хипотетично да се постави знак на равенство между двете неща, по делото няма събрани никакви доказателства дали сумата от 100 лв., за колкото са продадени дружествените дялове, е значително по-ниска от пазарната, предвид обстоятелството, че към момента на продажбата на дяловете дружеството има задължения, които надхвърлят активите и вземанията му. Дори да се приеме за доказана тезата на приходния орган, че с поведението си управителят на дружеството е извършил действия по смисъла на чл. 19, ал. 2, т. 1 и 2 ДОПК, в случая не е доказано наличието и на другия кумулативен елемент на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК – наличието на причинно-следствена връзка между поведението на управителя и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството за данъци и осигурителни вноски. Правилно е акцентирано на обстоятелството, че органът по приходите не е предприел никакви действия по обезпечаване на задълженията при условията на чл. 121 ДОПК още в рамките на ревизионното производство, започнало през 2013 г. Този извод не се променя и от обстоятелството, че С. Станков е прехвърлил дружествените си дялове през м. 07/2013 г., тъй като това действие не се намира във връзка с имуществото на дружеството. След като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, с който е ангажирана отговорността на задълженото лице по чл. 19, ал. 2 ДОПК и е отменил същия като незаконосъобразен, Административен съд – гр. София е постановил едно правилно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на директора на Д "ОДОП" – София и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,