Решение № 190 от 11.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 2460/2014 г.

Решение № 190 от 11.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 2460/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мариана Костова Производство по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на [фирма] за отмяна на влязлото в сила решение № 127 от 10.05.2013 г., постановено по в. т. дело № 535/2012 г. по описа на Варненския апелативен съд. Решението е влязло в сила след постановяване на определение на ВКС, ТК по чл. 288 ГПК по т. дело № 3284/2013 г. от 28.03.2014 г. В молбата за отмяна се поддържа, че на 11.06.2010 г. с решение на общото събрание на съдружниците на [фирма] е избран за управител на дружеството Т. К. Д.. Това решение е било предмет на съдебен контрол по т. д. № 994/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което решението е потвърдено и е влязло в сила на 15.01.2013 г. До провеждане на общото събрание на съдружниците от 11.06.2010 г., търговското дружество се е представлявало от Т. Д. и Л. К., заедно и поотделно. С решение № 1260 от 19.07.2012 г., постановено по т. д. № 1092/2012 г. Варненският окръжен съд е признал за установено по отношение на дружеството, че вписване № 20110502103044, извършено на 02.05.2011 г. в търговския регистър при А. по вписванията по партидата на [фирма] на обстоятелството, че К. е управител на търговското дружество, представлява вписване на несъществуващо обстоятелство. Решението е влязло в сила на 08.05.2013 г. Направен е извод в молбата за отмяна, че за времето от 02.05.2011 г. до 09.05.2013 г. К. не е управител на дружеството и не е имал право да извършва никакви действия от името и за сметка на дружеството и не е имал правото да представлява и упражнява правата и интересите на търговеца. На 19.09.2011 г. като представляващ [фирма] К. е сключил договор за счетоводни услуги със "С. Л. "-ЕООД. Въз основа на договора и констативен протокол от 03.10.2011 г. е бил издаден в полза на последното дружество изпълнителен лист за сумата 50 000 лв., представляваща неустойка по договора за счетоводни услуги от 19.09.2011 г. Срещу издадената заповед за изпълнение е било подадено възражение и частна жалба от [фирма] по чл. 414 ГПК от управителя Т. Д.. Възражението и частната жалба са били оттеглени от К.. От тази хронология на действията на К. следвало, че към момента на извършването им не е притежавал представителна власт, тъй като съдът е обявил за несъществуващо обстоятелство вписването на К. като управител на дружеството. То не е било надлежно представлявано при оттегляне на възражението и на частната жалба, извършено на 11.11.2011 г., които действия в решението на Варненския апелативен съд са приети за надлежно извършени. Като е съобразил оттеглянето на възражението срещу издадената заповед за изпълнение, съдът е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото. Молбата за отмяна се поддържа в открито съдебно заседание, като в представената писмена защита са изложени съображения, че извършените конкретни действия от К. са проява на недобросъвестност по отношение на търговското дружество. Ответникът [фирма] счита молбата за отмяна за неоснователна. Направено е искане за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С решението, предмет на молбата за отмяна, е обезсилено решение на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен иск на [фирма] с правно основание чл. 422 ГПК, за установяване на вземането по издадена в полза на дружеството заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. дело № 14867/2011 г. на Варненския районен съд за сумата от 50 000 лв., представляваща неустойка по договор за счетоводни услуги от 20.09.2011 г. и е прекратено производството по делото. Ответник по иска по чл. 422 ГПК е дружеството–молител. За да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството, Варненският апелативен съд е приел, че ищецът няма правен интерес от установителния иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение срещу ответника – молител, след като подаденото възражение по чл. 414 ГПК е оттеглено от един от управителите на дружеството – длъжник Л. К.. С оттеглянето на възражението и липсата на ново подадено възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в сила, което обосновава липсата на правен интерес от предявения установителен иск за кредитора.