Решение № 4062 от 7.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6848/2015 г.

Решение № 4062 от 7.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6848/2015 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Л. Д. от [населено място], представлявана от адв. П. срещу решение № 2385/06.04.2015 г. по адм. д. № 9677/2014 г. на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата против ревизионен акт № [ЕГН]/26.06.2014 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП – С., изменен с решение № 1553/28.08.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- С. при ЦУ на НАП относно допълнително установени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. и потвърден в останалата част досежно 2010, 2011 и 2012 години. Поддържат се доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се неправилно приет размер на началното салдо за 2009 г., както и неправилно установени парични дефицити, численост на домакинството и установени разходи за пътувания в чужбина. Иска се отмяна на решението и на РА. Претендирани са сторените разноски съгласно списък на разноските по чл. 80 ГПК. Ответникът по касация – директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" [населено място], чрез юрк. К., оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Като обсъди доводите на касатора и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият касационен състав на Върховния административен съд приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА с установени задължения на Е. Л. Д. за 2009, 2010, 2011 и 2012 години при данъчна основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1 ДОПК. За да отхвърли жалбата съдът е приел за неоснователни възраженията за допуснати от органа по приходите нарушения на процедурата по издаване на РА. За неоснователни са счетени и възраженията по същество за налична сума – начално салдо към 01.01.2009 г. и разполагаемостта със средства от покупко-продажба на имот през 2003 г. и дарение от майката на съпруга на ревизираното лице. Решаващият състав не е кредитирал заключението изготвено по назначената съдебно-счетоводна експертиза, тъй като вещото лице е работило с начално салдо 55 914 лв., за които според съда не са налице доказателства. Експертът е изключил разходи за екскурзии в Испания от паричния поток, но съдът не приема за установен факта на неразходване средства за същите екскурзии. Съдът е намерил за правилно определени и отразени в паричния поток, разходите за покупки на стоки. При тези изводи съдът е отхвърлил жалбата на Е. Л. Д. и е приел ревизионния акт за законосъобразен. Решението е неправилно. При осъществена служебна проверка настоящият състав установи висящност на производство по оспорване на РА, издаден при извършена ревизия на съпруга на касаторката Б. Д.. Паричният поток при единия и другия съпруг е различен, като към приходите са прибавени тези реализирани от съпруга от дейността му като зъболекар, а установеният недостиг на парични средства, при условията на СИО е разделен на две. Неправилен е подходът на приходната администрация при определянето на данъчната основа за облагане с подоходен данък на ревизираното лице, при който се вземат предвид общо приходите и разходите на семейството на Е. Л. Д., като отрицателна разлика се разделя на две и същата се определя като облагаем доход за всяка една от процесните години. В националното законодателство липсва семейно облагане на доходите. Обосноваване на общност на приходи и разходи за определяне на задължението за подоходен данък не следва и от института на съпружеската имуществена общност (СИО) по приложимия, предвид сключения брак преди 2009 г., Семеен кодекс (СК) от 1985 г. (отм. ДВ бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 01.10.2009 г.). Приложимостта на отменения СК е налице, предвид липсата на данни за промяна режима на имуществени отношения на съпрузите, съобразно възможността, регламентирана в чл. 18 СК (Обн., ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г.). При действието на чл. 19, ал. 1 СК (отм.); институтът на СИО се разпростира само върху правото на собственост, другите вещни права, както и върху вземанията по парични влогове, ако са придобити по време на брака в резултат на съвместен принос. П. от съпруга доходи, освен ако не се трансформират в права по чл. 19, ал. 1 СК (отм.); , не са предмет на СИО и към тях е неотносима презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 СК (отм.);. За права вън от обхвата на СИО са неприложими разпоредбите за съвместния принос и той не се презюмира. Разпоредбата на чл. 25 СК (отм.); предвижда разходите за задоволяване на нужди на семейството да се поемат общо от съпрузите. Не съществува нормативен източник на материалното право за разделянето поравно на разходите, дори да са за нуждите на семейството. Нормата на чл. 122, ал. 2 ДОПК урежда определянето на данъчната основа да се извърши по отношение на конкретен субект на задължението, а не както е подходила приходната администрация с формиране паричен поток на семейството, при който е налице несъответствие на между получени доходи и извършени разходи за всяка една от процесните години. Необоснован е изводът и за наличните парични средства – началното салдо към 01.01.2009 г. Извършена е корекцията на размера на началното салдо с решение № 1553/28.08.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- С., но съдът не е обосновал мотиви за начина на формиране на разполагаемия паричен ресурс. О., с оглед използваните статистически данни на НСИ, съдът единствено е възпроизвел изложеното от директора на "ОДОП" с посоченото решение, без да изложи мотиви по възраженията в тази част, поддържани от ревизираното лице, жалбоподател пред първоинстанционния съд. С оглед твърденията на същата, дадени в хода на административното производство за броя на членовете на домакинството, съдът е следвало да укаже на Д., че за тези обстоятелства тя носи доказателствената тежест. Следва да бъде посочено, че съгласно Методология и организация на изучаване на бюджетите на домакинствата изготвена от НСИ оценките на показателите се разработват общо за всички домакинства и по различни групи според местоживеене, брой на членовете, брой на заетите лица, брой на децата под 18 години, годишен общ доход на лице, децилни групи (по признака "общ доход средно на лице"), наличие на пенсионери в домакинството и др. В процесния случай, част от заявените с писмените декларации и данни от приетата по делото ССчЕ, по показатели, не са взети предвид при определяне разходите за издръжка и живот. В разходната част на паричния поток органът по приходите е съобразил размера на разходите за издръжка и живот, съгласно данни от НСИ, като същите са намалени с образуващия относителен дял "Разнообразни стоки и услуги", разходи за покупки по данни на ПП V., внесени в банковите сметки суми и такива за погасяване на изтеглени кредити, както и разходи за пътувания в чужбина. При изчисляване разходите за част от пътуванията в чужбина на ревизираното лице, органа по приходите е използвал приложение № 2 към Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, като само за част от пътуванията, органа по приходите е възприел декларираните разходи за пътувания в чужбина, свързани с гостуване на дъщерята на ревизираното лице в Испания, такива във връзка с конгрес в С. и двудневна екскурзия в Турция. С оглед всичко изложено, приходната администрация и съда не са събирали и обсъждали доказателства за приходите/разходите на конкретното ревизирано лице, а са се концентрирали върху формиране на обща данъчна основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК за Д. и съпруга й. Ако се следва подхода на приходната администрация за съпоставяне на доходите и разходите на ревизираното лице и свързаните лица на основание чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК, то общото изследване на доходите и разходите, ще доведе до изводи, различни от възприетите от съда в обжалваното решение. Като е приел РА за законосъобразен, съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и делото да се върне за ново от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото съдът следва да преизчисли, при необходимост и с назначаване на съдебно-счетоводна експертиза паричния поток на ревизираното лице като лични доходи, съответно разходи, да установи действителните разполагаеми средства към началния период - начално салдо на парични средства към 01.01.2009 г. и при определяне разходите за издръжка и живот да съобрази установеността на осъществени разходи по представените доказателства и съответно, по статистически данни, съобразени с броя членове на домакинството на Д., при което съдът, съобразно разпоредбата на чл. 160, ал. 1 ДОПК, да установи задължението по чл. 48 ЗДДФЛ за процесните данъчни периоди. Разноските следва да бъдат определени от съда при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение