Решение № 12088 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16132/2009 г.

Решение № 12088 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16132/2009 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Ганка Парашкевова Генова от с. Черноморец, общ. Созопол, област Бургас, против решение № 1064/19.10.2009 г., постановено от Административен съд - Бургас, Х състав, по адм. д. № 28/2009 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е изменил заповед № Z-1588/25.11.2008 г. на кмета на Община Созопол в частта, в която е утвърдена оценката на новообразуван имот № 105 по плана на новообразуваните имоти в м. "Митков мост", землище с. Черноморец, община Созопол, с площ от 412 кв. м в размер на 30 899 лв., като е определил оценката на имота в размер на 257 лв. За да постанови решението си съдът е приел, че на жалбоподателите Валентин Георгиев Бурилков и Иванка Маркова Бурилкова от гр. Бургас, е признато правото да придобият собствеността върху предоставен им за ползване имот при условията на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, след като заплатят чрез общината стойността на земята по цени, определени от МС, съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, в тримесечен срок от влизане на оценката в сила. Съгласно чл. 36, ал. 2, оценката се определя по реда на приетата от МС Наредба за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на зем. земи. В хода на административното производство е изготвена оценка, оценителят, по която е използвал Наредбата, но освен предвидените коефициенти е приложил и коефициент за пазарен аналог. Този коефициент, макар и да е бил предвиден в чл. 5 от Наредбата, не е действащ, тъй като е отменен, поради което изготвената оценка е в нарушение на материалните изисквания на закона. По делото е допусната единична СТЕ, която е оспорена от заинтересованата страна и съгласно която оценката на имота е в размер на 257 лв. Във връзка с оспорването е допусната тройна СТЕ, по която е определена същата цена на имота, по Наредбата. Така определената оценка е възприета от съда като компетентна и безпристрастно дадена и изготвена в съответствие със законовите изисквания и е изменена определената оценка в съответствие с нея. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното решение като необосновано и постановено в нарушение на закона - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът не е съобразил, че по-високите по степен нормативни актове допълват реда за определяне на цените на зем. земи, установени в Наредбата. Ответната страна: Кметът на община Созопол, редовно призован, не е изпратил представител и не е взел становище. Ответниците: Валентин Георгиев Бурилков и Иванка Маркова Бурилкова, с писмена защита оспорват подадената касационна жалба като неоснователна. Процесната зем. земя е призната за възстановяване на бившите собственици, но не може да им бъде възстановена в реални граници, пред вид на това, че на ответниците е предоставено право на ползване, трансформирано в право на собственост, с влязло в сила съдебно решение. Правилно съдът е определил оценката на земята съобразно Наредбата за определяне цените на зем. земи, приета с ПМС № 118/1998 г. и изм., ДВ, бр. 45/2008 г. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е подадена в срок, допустима е и по същество е основателна. С обжалваното решение е изменена Заповедта на кмета на Община Созопол в частта, в която е утвърдена оценка на новообразуван имот № 105 по плана на новообразуваните имоти в местност "Митков мост", землище с. Черноморец, общ. Созопол с площ от 412 кв. м в размер на 30 899,00 лв. (тридесет хиляди осемстотин деветдесет и девет лева), като определя оценка на имота в размер на 257,00 лв. (двеста петдесет и седем лева). Касаторът счита, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Излага, че неправилно е занижена стойността на земята, като определената със заповедта е в съответствие с нормативната уредба. Решението е неправилно. Съгласно § 4з, ал. II-ра, изречение второ от ПЗР на ЗСПЗЗ земите, от които не може да се образува нов имот, се заплащат от бившите ползватели на собствениците по пазарни цени в тримесечен срок от влизане в сила на оценката. Съобразно разпоредбата на § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ оценките на земите се извършват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице в тримесечен срок от влизане в сила на плана на новообразуваните имоти при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. В съответствие с § 31, ал. 2, т. 1 оценката на земите по § 4а, ал. 1 и 5, § 4б, ал. 1 и § 4з ал. II-ра от ПЗР на ЗСПЗЗ, когато са разположени в селищни образувания или са включени в строителните граници на населените места, се извършва по реда на глава седма, раздел I от ППЗДС (отм.), действал към момента на постановяване на обжалваната заповед. В останалите случаи - по реда на Наредбата за определяне на цените на земеделските земи, приета с ПМС № 118 от 26.05.1998 г. В случая така определената оценка от съда възлизаща на 257,00 лв. е в несъответствие с изискванията на § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ. Императивната норма на § 31, ал. 1, т. 2 от ПЗР към ПМС № 234/1999 г. за ИД на ППЗСПЗЗ, изрично препраща към ППЗДС от 1996 г. (отм.), а не към наредбата. В случая считам, че делото следва да се върне за ново произнасяне от друг състав на първоинстанционния съд, за да се определи същата по реда и условията на глава седма, раздел I от Правилника за прилагане на Закона за държавна собственост, приет с ПМС № 235/1996 г. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, по следните съображения. При постановяването на решението си съдът не е поставил правилно задачите на допуснатата СТЕ и не са събрани доказателства за действителната стойност на земята, съгласно приложимата нормативна уредба. Неправилно съдът е приел, че стойността на земята следва да се определя по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на зем. земи, приета с ПМС № 118/1998 г., като не е съобразил разпоредбата на § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ и тази на § 31, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Съгласно § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, оценките на земите, сградите и подобренията на земята по § 4а, 4б, 4в и 4з се извършват със заповед на кмета на общината или на упълномощено длъжностно лице в 3-месечен срок от влизането в сила на ПНИ при условия и по ред, определени с ППЗСПЗЗ. Съгласно § 31, ал. 1, т. 2 от ППЗСПЗЗ, "в случаите на § 4а, ал. 1 и 5, § 4б, ал. 1 и § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ - съгласно Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, приет с ПМС № 254/2006 г., когато земите са разположени в селищни образувания или са включени в строителните граници на населените места /какъвто е случаят/, а в останалите случаи - съгласно Наредбата за реда за определяне на зем. земи, приета с ПМС № 118/1998 г. Нормата на § 31, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ изрично препраща към ППЗДС /1996 г. (отм.), действащ към момента на постановяването на обжалваната заповед, а не към Наредбата. Новата редакция на ППЗСПЗЗ също препраща към ППЗДС. По изложените съображения решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане на друг състав на същия съд, който да постави задача на допуснатата СТЕ да даде заключение за стойността на земята съобразно разпоредбата на § 31, ал. 1, т. 2 от ППЗСПЗЗ, препращаща към ППЗДС. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, IV-то отделение,