Решение № 5035 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13366/2010 г.

Решение № 5035 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13366/2010 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалбата на Тошко Звездев Тодоров от гр. Шумен против заповед № К- 9283/17.08.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на това основание е прекратено служебното му правоотношение от длъжност полицейски инспектор VI степен от група "ООР" в сектор "ОП" към РПУ при ОД на МВР - Шумен, категория "Г", считано от датата на връчване на заповедта. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна поради нарушение на административнопроизводствените правила - към административната преписка не били приложени писмени доказателства - 2 бр. комисионни договори между Петър Стоянов Йорданов от гр. Варна и фирмата на съпругата му. Счита, че заповедта е издадена и в несъответствие с целта на закона тъй като по никакъв начин не е нарушил Етичния кодекс, защото не се е възползувал от служебното си положение. Оспорва по същество извършването на вмененото му нарушение на служебната дисциплина - извършване на търговска дейност и затова счита, че не е задължен да подава декларация по чл. 177, ал. 7 от ЗМВР. Иска отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Ответникът по жалбата - министър на вътрешните работи чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е допустима за разглеждане по същество. С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени в съвкупност, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения: Дисциплинарното производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина и нарушаване на Етичния кодекс за поведение на държавния служител от жалбоподателя Тодоров, е започнало със заповед № К-75851 от 24.06.2010 г. на министъра на вътрешните работи. Със същата е назначен дисциплинарно разследващ орган, разяснени са правата на служителя по чл. 230 от ЗМВР. В т. 4 от заповедта министърът на вътрешните работи е разпоредил, че при постъпване на данни за извършени от служителя и на други тежки нарушения на служебната дисциплина освен постъпилите предварителни данни, описани в заповедта, дисциплинарно-разследващият орган да ги разследва и квалифицира съобразно събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства. Заповедта е връчена лично на служителя на 30.06.2010 г. В хода на дисциплинарното производство са извършени административнопроизводствени действия по събиране на писмени доказателства, прието е писмено обяснение от 21.07.2010 г. Дисциплинарното производство е приключило с изготвяне на обобщена справка, с изх. № 16872/20.07.2010 г., с която Тодоров се е запознал на 20.07.2010 г. Изготвена е покана за запознаване със същата, получена на 20.07.2010 г. Въз основа на изготвената обобщена справка, е дадено становище по чл. 244, ал. 1 от ППЗМВР за приключване на дисциплинарното производство с налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Посочените в нея нарушения на служебната дисциплина, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, се свеждат до тези, отразени в заповедта по чл. 230 от ЗМВР - осъществяване на търговска дейност и неподаване на декларация по чл. 177, ал. 7 от ЗМВР, през периода от м. януари - м. декември 2009 г. и са квалифицирани от дисциплинарно наказващия орган като тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 3 и т. 10 от ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, доколкото използването на договора от 9.10.2009 г. за покупко-продажба на автомобил с отразени в него неверни обстоятелства, се счита за нарушение на т. 7 и т. 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Жалбоподателят не оспорва установените в обобщената справка фактически обстоятелства относно фактическо упражняване на действия по подпомагане дейността на фирмата на съпругата му. Не се оспорва и обстоятелството, че за получени от него суми по договори за продажба на МПС собственост на фирмата не е подал декларация по чл. 177, ал. 7 от ЗМВР. Основното възражение е, че не дължи подаване на декларация по чл. 177, ал. 7 от закона, тъй като не е осъществявал търговска дейност по смисъла на чл. 1 и чл. 2 от ТЗ. Със заповед № К-9283/17.08.2010 г. на министъра на вътрешните работи на Тошко Звездев Тодоров, полицейски инспектор VI степен от група "ООР" в сектор "ОП" към РПУ при ОД на МВР - Шумен, категория "Г", е наложено на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 3 и т. 10 от ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, във връзка с чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР дисциплинарно наказание "уволнение" за деяния които представляват виновно нарушение на т. 7 и т. 8 от Етичния кодекс за поведение на държавни служители в МВР, с които се уронва престижът на службата, и за тежко нарушаване на служебната дисциплина, деяния станали обществено достояние. В заповедта е посочено, че нарушаването на служебната дисциплина се изразява в неподаване на декларация по чл. 177, ал. 7 от ЗМВР за това, че в периода от м. септември 2009 г. до 1.06.2010 г., в авто-къща "Ауто - Ели" ЕИООД гр. Шумен е извършвал търговска дейност. Нарушението на т. 7 и т. 8 от Етичния кодекс е мотивирано с това, че на 9.10.2009 г. е предоставил за подпис на купувач, договор от 15.09.2010 г. (сключен в гр. Мюнхен, Германия) за покупко-продажба на автомобил, в който са били отразени данни - несъответстващи на истината. Относно вмененото на Тодоров тежко нарушение на служебната дисциплина съдът намира следното: Съгласно чл. 177, ал. 3 от ЗМВР, в седмодневен срок от възникване на обстоятелствата по ал. 1, 3 и 5, държавните служители са длъжни да подадат декларация. Бездействието по отношение на осъществяване на дължимото по силата на закона действие, представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, за която законът предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. Доказателствата по делото не установяват наказаният да е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на този текст. От същите обосновано може да се направи извод, че уволненият държавен служител не изпълнява условията на Търговския закон, за да бъде определен като търговец. Действията му по подпомагане дейността на фирмата на съпругата му, визирани в обобщената справка, не могат да се определят като търговска дейност защото те не са насочени към търговия, обмен на блага извън стопанската/търговската дейност на фирмата на съпругата му и/или за паралелно извършване на търговия ведно с тази извършвана от името и за сметка на фирма "Ауто - Ели" ЕООД. Този извод се следва от всички писмени доказателства и сведения дадени от съконтрагентите на фирма "Ауто - Ели" ЕООД събрани в хода на дисциплинарното производство. Разпитани тези кредитори на фирма "Ауто - Ели" ЕООД установяват, че при сделките, сключвани с участието на Тодоров, те са знаели че влизат в търговски взаимоотношения със фирмата на съпругата му, а не лично с Тодоров, като и, че платените по тях суми, вкл. и комисионните възнаграждения по комисионните договори са дължими на фирма "Ауто - Ели" ЕООД. Безспорно смисълът на чл. 177, ал. 3 от ЗМВР е деклариране на обстоятелствата по ал. 1, 3 и 5 при всички форми на участие на физическото лице - държавен служител в МВР в търговска дейност в широк смисъл на това понятие. Настоящият състав на ВАС намира, че фактическият състав на тази норма е изпълнен когато физическото лице - държавен служител извършва търговска дейност като реализира блага в личен план. В случая с действията си по подпомагане с личен труд и услуги дейността на фирмата на съпругата му, наказаният служител не извършва търговска дейност защото облагата е реализирана от името и за сметка на фирмата.. Действията му следва да бъдат квалифицирани като такива по чл. 2, т. 2, предл. второ от ТЗ и поради това не е задължен да подава декларация по чл. 177, ал. 7 от ЗМВР. Да се приеме противното означава да се санкционира всяко действие на държавния служител по подпомагане с личен труд, консултации, услуги и др. бизнесът на членове на семейството и домакинството му. Следва да се отчете и фактът, че тези действия са извършвани в извън работно време на служителя и без използване на служебното му положение за лична облага и облага на фирма "Ауто - Ели" ЕООД. Не се установяват и действия на упражнен натиск от страна на наказания спрямо контрагентите по визираните в обобщената справка сделки и услуги. Относно нарушението на т. 7 и т. 8 от Етичния кодекс за поведение на държавния служител от МВР, съдът намира, че фактите установени в дисциплинарното производство обосновават извод за законосъобразност на заповедта в тази й част. Жалбоподателят съзнателно е ползвал договор от 15.09.2009 г. за продажба на автомобила, предмет на договора, знаейки, че отразените в него обстоятелства относно собственика и мястото на сключване на сделката, не отговарят на истината. Безспорно е установено от обясненията на Илхан Авджъ, гражданин на Република Турция и Свилен Димов Савов от гр. Шумен, че сделката на автомобил Рено Туинго, без регистрационни табели, с номер на рама VF1С0670515533237, е извършена в гр. Шумен, а не в гр. Мюнхен, Германия и, че собственик на автомобила е не Набил Абделати от гр. Мюнхен, а Илхан Авджъ, гражданин на Република Турция, живущ гр. Нови пазар. От обясненията на същите е установено, че сделката е извършена с посредничеството и участието на наказания. Последният е предоставил процесния договор с невярно съдържание на купувача Савов, като е организирал и превода от преводаческото бюро ЕТ "Митра - Д - Теодора Пенчева", гр. Шумен. Водил преговорите с купувача относно цената, получил е сумата за автомобила и спомогнал за регистрацията му в КАТ. Обстоятелството, че автомобила е собственост на Илхан Авджъ, че е купен от него в Германия, внесен в България и оставен в автокъщата на съпругата му за продажба, са били известни на Тошко Тодоров. Независимо от това той е въвел в заблуждение купувача Савов като му е предоставил договор, изписан на немски език и в превод на български език, с невярно съдържание относно името на собственика на автомобила и мястото на сключване на сделката. Както в договора на немски език така и този в превод на български език като собственик-продавач е вписан Набил Абделати от гр. Мюнхен, Германия вместо името на Илхан Авджъ, истинския собственик и вносител на автомобила в България. Това обстоятелство е установено и от приетата в дисциплинарното производство графическа експертиза, която обективно отразява автора на ръкописния текст в договора на немски и български език. Експерта изпълнил задачата е посочил, че почеркът, с който е изпълнен ръкописния текст в договора на немски език от 15.09.2009 г. за покупко-продажба на лек автомобил Рено Туинго с номер на рама VF1С0670515533237 и тези, с които са изпълнени ръкописните текстове, представени като сравнителен материал от името на Тошко Звездев Тодоров най-вероятно принадлежи на едно и също лице. Съдът кредитира събраните писмени сведения на Илхан Авджъ и Свилен Димов Савов относно този факт, който се доказва и от поведението на наказания Тодоров отказал да предостави сравнителен материал от ръкопечатан текст на немски език При така приетото за установено настоящият състав приема, че наказания е извършил вписаното в заповедта нарушение на т. 7 и т. 8 от Етичния кодекс и наказанието е наложено законосъобразно. Установените в хода на дисциплинарното производство действия, посочени в заповедта, представляват нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в системата на МВР, съгласно който държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява и насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си. Неоснователен е довода поддържан от жалбоподателя и процесуалният му представил в писмената защита, че заповедта не била мотивирана от фактическа и правна страна защото вмененото нарушение на Етичния кодекс не било извършено. Дисциплинарно-наказващият орган изрично в оспорваната заповед е препратил към обобщена справка рег. № 16872/20.07.2010 г., и становище рег. № 17022/22.07.2010 г. от съдържанието на които е видно как е обсъден събрания в хода на производството доказателствен материал и въз основа на кои доказателства е установено това дисциплинарното нарушение. Жалбоподателят не посочва и не търси доказване на определени факти, които са относими към случая, а с отричане на приетото за установено цели опровергаването му. Неоснователно е оплакването, че не е налице хипотезата на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. Действията по организиране на превода на договора от немски на български език, по предоставянето му на купувача и сътрудничество при регистрация на автомобила пред КАТ, дори и по време на отпуск целят реализиране на сделката въпреки знанието, че вписаният в договора продавач, не е собственикът на автомобила. Само факта относно неправилно отразеното място на сключване на договора (гр. Мюнхен, Германия) вместо гр. Шумен е уличаващо наказания обстоятелство което наред с останалите фактически действия представляват нарушение на етични норми на поведение, които уронват престижа на службата. Деянието на Тодоров е станало достояние на голяма част от състава на РПУ при ОД на МВР - Шумен, както и на граждански лица, поради което е налице нарушение на морални норми. Твърдението за нарушение на процедурата за провеждане на дисциплинарното производство, конкретно едностранно събиране на информация с цел уличаването му, е неоснователно. Данните по делото обосновават извод, че назначената дисциплинарна комисия е изследвала получените сигнали срещу Тодоров обстойно и всеобхватно. Задълбочено е анализирала събрания, съгласно чл. 257 от ЗМВР доказателствен материал като безпристрастно е изготвила предложението за наказание. Обосновано, основавайки се на обобщената справка и предложението, дисциплинарнонаказващия орган е издал обжалваната заповед. С оглед изложеното съдът намира, че обжалваната заповед № К-9283 от 17.08.2010 г. е издадена от компетентен орган по чл. 228, т. 1 от ЗМВР при спазване на изискванията за форма и съдържание съгласно чл. 246 от ППЗМВР. и в срока по чл. 225 от закона. При извършване на дисциплинарното производство не са нарушени административнопроизводствените правила. Същото по отношение на жалбоподателя е проведено без накърняване на процесуалните му права и правото на защита. Налице е съвпадение между фактите, вменени като нарушение на Етичния кодекс със заповедта за образуване на дисциплинарното производство по чл. 230 от ЗМВР и фактите, послужили като основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Административният орган е извършил правилна правна квалификация на установените фактически обстоятелства относно нарушението на Етичния кодекс и съгласно доказаните в хода на дисциплинарното производство факти е приложил съответстващата им правна норма, с която е определено по вид и тежест дисциплинарното наказание за това нарушение. Установено по безспорен начин е дисциплинарно нарушение на етични правила, за разлика от неправилно вмененото му нарушение на служебната дисциплина-неподаване на декларация по чл. 177, ал. 7 за обстоятелство по т. 3 от същия текст. Жалбата е неоснователна и ще следва да бъде отхвърлена. Водим от изложеното, Върховният административен съд, в настоящият тричленен състав на трето отделение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,