Решение № 60 от 16.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5391/2015 г.

Решение № 60 от 16.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5391/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на Н. В. В. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. В. Т., за отмяна на влязло в сила решение, постановено на 11.02.2013 г. по гр. д. № 5056/2012 г. на Софийски районен съд. В молбата за отмяна се сочи отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Поради неучастието си по делото молителят твърди, че не е могъл да представи относимо доказателство. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна - [фирма]. Третото лице-помагач [фирма] не взема становище. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на III гр. отд. намира следното: Молбата за отмяна е допустима и основателна. С влязло в сила решение, постановено на 11.02.2013 г. по гр. д. № 5056/2012 г. на Софийски районен съд в частта по предявения от [фирма] срещу Н. В. В. иск с правно основание чл. 422 ГПК да бъде признато за установено, че Н. В. В. дължи за топлинна енергия сумата от 4270,33 лв. главница за периода октомври 2006 г. - април 2011 г., сумата от 935,52 лв. - лихва за забава за периода от 01.12.2006 г. до 06.10.2011 г., ведно със законната лихва от 20.10.2011 г. - датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на главницата, с частта от решението, чиято отмяна се иска, е признато за установено, че Н. В. В. дължи на [фирма] за топлинна енергия сумата 2853,38 лв. /половината от общо дължимата сума 5706,75 лв. за топлинна енергия за обекта/ за периода ноември 2008 г. - април 2011 г. и сумата 353,33 лв. /половината от сумата 706,65 лв./ лихва за забава, ведно със законната лихва от 20.10.2011 г. - датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на главницата, като в останалата част до претендираните размери до 4270,33 лв. главница и 935,52 лв. лихва за забава за периода от 01.12.2006 г. до 06.10.2011 г., ведно със законната лихва от 20.10.2011 г., исковете срещу Н. В. В. са отхвърлени. Н. В. е осъден да заплати на [фирма] половината от сумата 850 лв. - разноски по делото. Според разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за защита срещу влезли в сила порочни решения. В разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК са посочени три отделни основания за отмяна, в две от които, в резултат на нарушение на съдопроизводствени правила, страната е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана - представлявана е от лице без валидно възникнала представителна власт или от лице с последващо отпаднала, макар валидно възникнала, представителна власт /поради оттегляне, отказ/, в производството в което е постановен актът, подлежащ на отмяна, а в третата хипотеза - когато въпреки липсата на такова нарушение на съдопроизводствените правила от съда, страната не е могла да участва лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Доводите на молителя, че призовки за него са връчени със задължение за предаване на лица, с които той има противоречиви интереси по делото, не кареспондират с данните по делото, видно от които исковата молба с доказателствата към нея и указанията за подаване на писмен отговор са връчени на Н. В. на адреса по исковата молба /посочен и в молбата за отмяна/ чрез неговата пълнолетна дъщеря и ответник по делото В. В., в производството по което дело те участват в качеството им на обикновени другари - спрямо всеки от ответниците е предявен иск по чл. 422 ГПК за установяване на конкретно вземане. Молителят е изложил доводи, че "призовките, получавани за него от трети лица не са му предавани по обективни причини - туморно мозъчно заболяване, което лекува от пет години, причиняващо му главоболие, замаяност, разсеяност, двойно виждане, забравяне на имена и събития". Доводите поотделно или в съвкупност /каквото искане има/ не са относими към никоя от хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. В последната хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК причината за неявяването трябва да бъде внезапна и непреодолима или преодоляването й да е свързано за страната с рискове, които е неоправдано да се иска тя да понесе. В разглеждания случай сочената причината за неявяването на страната не сочи на внезапна причина за неучастието по делото, а за дългогодишно заболяване. Молителят е изложил доводи, че "е бил лишен по обективни причина - мозъчното си заболяване да представи доказателства /бракоразводното решение, с което се задължава да напусне жилището след влизане на решението в сила/ и да организира защита си по делото, като счита, че е налице и основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са тези, за които страната не е знаела или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото до приключване на устните състезания, като незнанието или непредставянето не следва да се дължат на липса на нормална и дължима грижа за добро водене на делото. Настоящият случай не е такъв - соченото в молбата за отмяна доказателство е било в държане на страната, който случай при нормална и дължима грижа за добро водене на делото страната би могла да представи доказателството по делото. Предвид изложеното молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед изхода на делото, на ответника по молбата за отмяна следва да се присъдят направете разноски в размер на 300 лв. - за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.