Решение № 2603 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12063/2010 г.

Решение № 2603 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12063/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Аделина Тодорова Илиева с постоянен адрес гр. Бургас и Радослав Илиев Илиев с постоянен адрес гр. София, двамата с настоящ адрес гр. Лондон, Великобритания, действащи чрез процесуалния си представител по пълномощно адвокат Веселин Въндев от АК-Бургас, против решение № 603/03.06.2010 г., постановено по административно дело № 1731/2009 г. на Административния съд - Бургас, с което е отхвърлено оспорването на касаторите против заповед № РД-03-454 от 19.11.2009 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Бургас, с която им е отказано вписване в регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване по заявление с вх. № 94 АА /104/ от 10.10.2008 г. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Бургас, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на контрол в производството пред Бургаския административен съд по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 86, ал. 4 от Семейния кодекс (СК), е оспорената от Аделина Тодорова Илиева и Радослав Илиев Илиев заповед № РД-03-454 от 19.11.2009 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Бургас, с която на жалбоподателите е отказано вписване в регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване по заявление с вх. № 94 АА/104/ от 10.10.2008 г. Основният мотив на административния орган да постанови отказа е непредставянето на социален доклад от съответния компетентен орган в държавата по постоянно местопребиваване на кандидат-осиновителите и, че междувременно е влязъл в сила нов СК (ДВ. бр. 49/2009 г., в сила от 01.10.2009 г.), който е променил нормативната уредба на процесните правоотношения. С постановеното от първоинстанционния съд решение оспорването е отхвърлено като неоснователно. Прието е, че заявлението на жалбоподателите от 10.10.2008 г., заведено в ДСП - Бургас с вх. № 94 АА/104/ от същата дата, е поставило началото на процедура (по вписване в регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване), която се урежда с процесуални по своя характер правни норми и, че тази процедура не е приключила до 01.10.2009 г. при действието на Семейния кодекс (отм.). В новия СК (обн. ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 01.10.2009 г.) не са предвидени преходни правила за висящите административни производства, каквото е процесното, поради което при установените по делото данни, определящи жалбоподателите като лица с обичайно местопребиваване в чужбина по смисъла на чл. 111, ал. 1 от СК (нов) следва да се приложат въведените с Кодекса правила за международно осиновяване. Съдът е констатирал, че оспорената заповед на ДСП - Бургас е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон, въз основа на което е направил решаващ правен извод, че отказът на административния орган е законосъобразен. Решението на Бургаския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Както вече се посочи, новият Семеен кодекс е обнародван в ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., но в него е предвидено, че влиза в сила от 01.10.2009 г. Кандидат-осиновителите Аделина Тодорова Илиева и Радослав Илиев Илиев са подали заявление до ДСП - Бургас с вх. № 94 АА/104/ от 10.10.2008 г., с искане да бъдат вписани в регистрите на Регионалните дирекции за социално подпомагане в Бургас, София, Пловдив и Варна за осиновяващи при условията на пълно осиновяване. Правилни са съжденията на първоинстанционния съд, че предвид настъпилата законодателна промяна, при която с § 3 от ПЗР на СК (обн. ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 01.10.2009 г.) е отменен СК (обн. ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г.), по отношение на незавършеното административно производство следва да се прилагат особените правила при международното осиновяване по новия СК (чл. 110 - чл. 121), тъй като няма спор, че Аделина и Радослав Илиеви са лица с обичайно местопребиваване в чужбина по смисъла на чл. 48, ал. 7 от Кодекса за международно частно право (КМЧП) и новоприетите норми важат и за тях, без значение в каква насока се е променил режимът по осиновяване, включително и възникването на неблагоприятния ефект. Съгласно Раздел V от действащия СК и издадената от министъра на правосъдието на основание чл. 84, ал. 3 от КМЧП и чл. 112, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 112, ал. 6 и чл. 113, ал. 4 от СК, Наредба № 13 от 30.09.2009 г. за определяне на условията и реда за даване на съгласие за международно осиновяване и за воденето на регистрите на международните осиновявания (обн. ДВ, бр. 80 от 09.10.2009 г., в сила от 01.10.2009 г.), Министерството на правосъдието (МП) осъществява функциите на централен орган, предвидени в Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване (съставена в Хага на 29 май 1993 г., ратифицирана със закон - ДВ, бр. 16 и бр. 78 от 2002 г.), а според чл. 113, ал. 1, т. 2 от СК Министерството на правосъдието води регистър на осиновяващи с обичайно местопребиваване в чужбина, които желаят да осиновят дете с обичайно местопребиваване в Република България при условията на пълно осиновяване. Цитираната законова и подзаконова уредба за международното осиновяване не предвижда в компетентност на регионалните дирекции за социално подпомагане осъществяване на дейността по вписването в регистрите по чл. 113, ал. 1 от СК, която е различна от тази по вписването в Националния регистър на лицата, които желаят да осиновят дете при условията на пълно осиновяване по чл. 85 от СК. Следователно, при действието на новия СК директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Бургас не е бил компетентен да се произнася по заявлението на Аделина и Радослав Илиеви и искането им за вписване в регистъра при международни осиновявания по чл. 113, ал. 1, т. 2 от същия кодекс. Същият е следвало съгласно чл. 31, ал. 2 от АПК да препрати заявление вх. № 94 АА/104/ от 10.10.2008 г. на Министерство на правосъдието за разглеждането му по реда на Наредба № 13 от 30.09.2009 г. за определяне на условията и реда за даване на съгласие за международно осиновяване и за воденето на регистрите на международните осиновявания. Доводът, развит в касационната жалба за приложение на чл. 46, ал. 2 от ЗНА е неоснователен, като в случая не е налице непълнота на законовата уредба, която да бъде допълнена по аналогия. Производството е започнало при действието на отменения СК и Наредба № 4/2003 г., поради което е била сезирана дирекция "Социално подпомагане", но при настъпилата промяна на процедурата по осиновяване от български граждани с обичайно местоживеене в чужбина, компетентността е предоставена на Министерство на правосъдието. Предвид липсата на компетентност на ДСП и към настоящия момент, молбата следва на основание чл. 31, ал. 2 от АПК, да се изпрати на компетентния орган - Министерство на правосъдието. Издадената при липса на материална компетентност заповед № РД-03-454 от 19.11.2009 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Бургас е нищожна на основание чл. 146, т. 1 от АПК. В производството по оспорването й Бургаският административен съд е следвало да констатира тази нищожност и с решението си по делото да я обяви, съгласно чл. 172, ал. 2, предл. 1 от АПК. Като е отхвърлил жалбата на Аделина и Радослав Илиеви и е приел за законосъобразна заповед РД-03-454 от 19.11.2009 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Бургас, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго от касационния съд, с което да се обяви за нищожна процесната заповед. На основание чл. 173, ал. 2 и 4 от АПК делото като преписка следва да се изпрати на Министерството на правосъдието за разглеждане на заявлението от 10.10.2008 г. на Аделина и Радослав Илиеви с настоящ адрес гр. Лондон, Великобритания за вписване в регистъра за осиновяващи при условията на пълно осиновяване. Така мотивиран, Върховният административен съд - шесто отделение