Решение № 2323 от 4.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6016/2014 г.

Решение № 2323 от 4.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6016/2014 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Йордан Георгиев Еринин от гр. Банско, подадена чрез пълномощника адв. П. Зотева, против решение № 853/17.02.2014 г. постановено по адм. дело № 8940/2012 г. по описа на Административен съд София - град с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отменено уведомителното писмо. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна - Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез пълномощника си юрк. Мариела Панчева, с писмено становище оспорва жалбата и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай на евентуално признаване на жалбата за основателна прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационните основания по чл. 209 от АПК и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Йордан Георгиев Еринин против уведомително писмо изх. № 02-010-6500/9920 от 29.06.2012 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което е отказано финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2011 г. в размер на 23450,13 лв. по СЕПП и 19562,69 лв. по НР1 и са наложени санкции за бъдещ период в размер на 8936,05 лв. по СЕПП и 9885,40 лв. по НР1. Прието е, че процесното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и същото е в съответствие с материално-правните разпоредби и с целта на закона. Изводът, че не са налице основанията за оспорване по чл. 146, т. 2 - 5 от АПК, е необоснован и незаконосъобразен. От мотивите е видно, че не е налице обсъждане на представените по делото доказателства, с оглед установяването на релевантните за спора факти. Обсъдени са само допуснатите от съда експертизи, които са противоречиви и навеждат доводи за неправилност на административния акт. Процесното уведомително писмо не съдържа фактически и правни основания за издаването му. По силата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. В оспорения административен акт няма конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на заявлението на оспорващия. От констатациите в писмото не става ясно кой от критериите по чл. 43 от ЗПЗП за недопустимост на подпомагането е относим. Също така не става ясно как за кампании през 2010 г. и 2012 г. едни и същи парцели се приемат за допустими, а за кампанията през 2011 г. не. С оглед изложеното по-горе очевидна е липсата на конкретни фактически основания за издаването на акта, а доколкото правни основания могат да се изведат от посоченото в таблицата, те не отговарят на събраните по делото доказателства. Не е без значение и факта, че от заключението на вещо лице Маджарова се навеждат доводи за неправилно дешифриране на някои от снимките, а именно: на някои от схемите има разлика между допустимия слой и това, което вещото лице е констатирало. Това от своя страна води до намаляване на санкционираната площ. Като е игнорирал посоченото по-горе и е приел, че уведомителното писмо, с което е отказано финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания и са наложени санкции за бъдещ период на жалбоподателя, отговаря на изискванията на закона, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което ще следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отмени обжалвания административен акт. След отмяната на уведомителното писмо делото следва да се върне като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявлението за подпомагане на жалбоподателя. Това следва от разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, която задължава съда при отмяна на административния акт, и след като естеството на последния не позволява решаването на въпроса по същество, (както в случая), да изпрати преписката на съответния компетентен административен орган за произнасяне по нея. Административният орган следва да се произнесе повторно по подаденото заявление за подпомагане, тъй като в противен случай процедурата по него би останала недовършена. При новото произнасяне да се вземе предвид представеното в настоящето производство решение № 2548 от 24.02.2014 г. по адм. д. № 11194/2013 г. на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение № 4203 от 25.06.2013 г. по адм. д. № 9063/2012 г. на Административен съд София-град. С оглед изхода от спора, претенцията на касационния жалбоподателя за присъждане на разноските по делото за двете съдебни инстанции е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 80 от ГПК, приложима субсидиарно в административния процес, страната е представила списък на тези разноски (стр. 25). Съгласно него разноските са в общ размер на 1815 лв., от които: 1100 лв. адвокатски хонорар, 15 лв. държавни такси, 700 лв. възнаграждения за вещи лица. От страна на процесуалния представител на ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което възражение настоящата инстанция счита за неоснователно. Това е така, защото възнаграждението не е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,