Решение № 10603 от 6.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3546/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Бургас при Агенция Митници, чрез процесуален представител ст. юрисконсулт К.Керенска-Гелова, против Решение 185/22.02.2023 г., постановено по адм. дело 1065/2022 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменено Решение 32-176382 от 31.05.2022 г. на Директора на ТД Митница Бургас при Агенция Митници. В жалбата се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в липса на мотиви, отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че административният орган правилно е приложил материалния закон, и обосновано спрямо събраните по делото доказателства, съставляващи всички те годен доказателствен материал, е установил действително платената цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение митническата територия на Съюза, съобразно която е определил и митническата облагаема стойност на стоката на основание чл.70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. към която на основание чл. 71 § 1 буква д) i) от Регламент (ЕС) 952/2013 г. са прибавени и транспортни разходи до мястото на въвеждане на митническата територия на Съюза, съответно произтичащите от това задължения за мито, ДДС и лихви за забава. Подробни съображения се излагат в касационната жалба, като се настоява за отмяна на съдебния акт с потвърждаване на оспорения индивидуален административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба И. Батанов, чрез пълномощника адв. Стоичков, по съображения, изложени в представен писмен отговор и допълнително депозирана молба, оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Бургас е Решение 32-176382 от 31.05.2022 г. на Директора на ТД Митница Бургас при Агенция Митници, с което на основание чл. 70, § 1 във вр. с чл. 70, § 1, буква д), подбуква i), чл. 77, § 2 и § 3, чл. 85, § 1, чл. 102 § 1, чл. 105, § 3 и § 4, чл. 108, § 1, чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 54 ал. 1, чл. 55 ал. 1, чл. 59 ал. 2, чл. 66 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 67 ал. 1 от ЗДДС, е определена нова митническа и данъчна облагаема стойност на стока по МД с MRN 20BG001007019426R0 от 28.05.2020 г., съответно нови размери на дължимото мито и ДДС, с датата на възникване на задълженията 28.05.2020 г., съответно са взети под отчет като дължими суми за доплащане: мито (А00) в размер на 251,97 лева и ДДС (В00) в размер на 554,34 лева, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 59 ал. 2 от ЗДДС, с длъжник И. Батанов. От фактическа страна съдът е приел за установено следното: На 28.05.2020 г. И. Батанов е подал МД с MRN 20BG001007019426R0, по който начин е декларирал за поставяне под митнически режим допускане за свободно обръщение на стока, описана в кл. 6/7 като употребяван пътнически автомобил катастрофирал, марка Тойота, модел Приус, брой места 5, товароносимост: 0, с дата на първа регистрация 01.01.2010 г., цвят бял, шаси JТDKN3DU0A0089899, с деклариран произход САЩ и условия на доставката FОВ франко борд, като при оформянето на митническите декларации е използван методът на договорната стойност, дефиниран в чл. 70 от Регламент 952/2013. Представени са документи търговска фактура, доказателства за разходите за транспорт, документ за собственост/удостоверение за претърпяло щета моторно превозно средство. По отношение правилността на операцията по така стореното допускане за свободно обращение на стока е иницииран последващ контрол на декларирането по смисъла на чл. 84 ал. 1 т. 1 от ЗМ и на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Вносителят е бил уведомен за започналата проверка, изискано е представянето на различни видове документи, удостоверяващи цената на сделката, като в дадения срок от страна на И. Батанов е позирана писмо, с което е декларирано, че не разполага с документи, доколкото същите са представени на упълномощения от него митнически представител и в Сектор Пътна Полиция към ОД на МВР Бургас при регистрацията на автомобила. Отделно от това на с писмо рег. 32-404524 от 13.12.2021 г. И. Батанов е уведомен по смисъла на чл. 22 § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. за предстоящо издаване на неблагоприятно за него решение на митническия орган по повод декларирания внос, като подробно са изложени съображенията за това, по повод на което е депозирано становище, с което Батанов е оспорил констатациите на митническия орган, не е ангажирал допълнителни доказателства. Писмото е редовно връчено на адресата, респ. е спазен и законоустановения 30-дневен срок за депозиране на възражението. Последвала е Докладна Записка рег. 32-165938 от 23.05.2022 г., в която са обобщение данните от проверката и се свеждат до това, че предвид липсата на доказателства, които да подкрепят точността на декларираната по МД цена (посочена в представената инвойс фактура), е извършена проверка в интернет сайт www.autoauction.io, в който са установили налични данни за продажбата именно на процесния употребяван пътнически автомобил (индивидуализиран с номер на шаси, пробег, състояние, и др.), като въз основа на подробен анализ на които е потвърдено, че не са на лице доказателства, които да обосноват точността на декларираната цена по МД, които изводи в обобщение са обосновани най-вече с липсата на доказателства за договорните условия по покупко-продажбата на автомобила; липсата на доказателства за начина на придобиването му от продавача; липсата на доказателства за включване в цената по инвойс фактурата на сумите, удостоверяващи печалба, или разходите за посредничество и/или такси от проведения аукцион и др. подобни, подлежащи на включване в МОС съгласно чл. 71 § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Въз основа на изложеното е прието, че продажната цена на автомобила е 1 800 USD (установената цена спрямо данните от интернет сайта за проведения аукцион). По прилагайки чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 71 от Регламент (ЕС) 952/2013, при установени транспортни разходи е изчислена нова митническа облагаема стойност на стоката, съответно са посечени и размери на мито и ДДС за доплащане. Идентично е съдържанието на този доклад и на изпратеното уведомление по смисъла на чл. 22 § 6 от Регламент 952/2013. Последвало е издавеното на оспореното Решение, също с идентично на посоченото съдържание. В съдебното производство са приобщени доказателствата, събрани в хода на осъществения последващ контрол, вкл. и МД, ведно с придружаващите я документи по вноса. Въз основа на съвкупния анализ на така събрания доказателствен материал, съдът след като е сторил анализ на приложимото право, е приел че в тежест на митническите органи е да докажат твърдяните основателни съмнения, че декларираната МОС не съответства на реално заплатената или подлежаща на плащане цена на стоката. Аргументирайки се с това, че данните от коментирания интернет сайт могат да послужат, за да обосноват съмненията на митническите органи относно действителното платена цена на процесния автомобил, първостепенният съд е приел, че те не са достатъчни за нейното определяне. Обобщени мотивите на съда за това са, че същата информация не е официална и/или служебна, за да се разчита на нейната достоверност, респ. за да се ползва като база-данни за сравнение. Отделно след анализ на данните от проведения аукцион съдът е приел, че същите не могат да се обвържат с доставката, в рамките на която именно вносителят е придобил разглеждания автомобил. При тези фактически установявания съдът е приел, че макар и да може да се приеме, че административният орган се е справил с доказателствената тежест да установи наличието на основанията по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година, то тази хипотеза изключва определянето на МОС по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и се следва преминаване към вторичните способи за определяне на митническата стойност на внесената стока, което не е сторено, с което е обоснована материалната незаконосъобразност на административния акт. Касационният съд намира изводите на АС Бургас за материалната незаконосъобразност на акт за обосновани на фактите и обстоятелствата по делото и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. Правилно съставът на АС Бургас е възприел издаването на акта от компетентен орган и при липсата на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. В унисон с правилото на чл. 22 § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. лицето е било надлежно уведомено за мотивите на административния орган, с които същият ще издаде утежняващият положението на вносителя митнически акт. В правомощията на митническите органи, така както са очертани в новелата на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. е да предприемат казаните действия. От друга страна както правилно е приел и първостепенният съд митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) 952/2013 или МКС) и това не е спорно между страните. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл.71 и чл.72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Както правилно е приел и първостепенния съд независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година (или само Регламента за изпълнение) дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Решението по дело С- 263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от Регламент (ЕС) 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл.74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл.74, §2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Разбира се такива действия не са предприети от митническите органи. Именно към установяването на тези релевантни факти е била насочена и дейността на първостепенния съд, правилността и обосноваността на които изводи е и предмет на настоящия касационен контрол. Правилно първоинстанционният съд е приел и че тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения лежи върху митническите органи, а и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност и определянето й по реда на някой от вторичните методи, което разбира се не е сторено. Всъщност митническите органи са оспорили достоверността на данните от приложената инвойс фактура, поради което са отхвърлили възможността посочената в нея цена да е реално заплатената или подлежаща на плащана такава за процесния автомобил при придобиването му с цел внос на територията на Европейския съюз по смисъла на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и тя е тази постигната при аукциона, то противно на изложеното в касационната жалба напълно обосновани са изводите на първостепенния съд, че с тази доказателствена тежест митническият орган не се е справил. Данните, извлечени от интернет сайта, от една страна не могат да бъдат обвързани именно с покупко-продажбата в рамките на която И. Батанов е придобил собствеността върху предмета на вноса, а от друга че съдържащата се в цитирания сайт информация не е част от митническите информационни системи, нито данните в нея са събрани по надлежния ред, за да могат да се ползват с доказателствена сила, имаща превес спрямо тази на представената фактура. Или обоснован е изводът, че митническите органи необосновано са приели, че посочената в сайта продажна цена е договорната стойност на стоката по чл. 70, § 1 от МКС. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба, същото е и надлежно мотивирано и отговаря на изискванията на чл. 172а от АПК, и за това, като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответника по касация, в полза на И. Батанов следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски, в размер на 350 лева, платено възнаграждение за адвокатска защита, които следва да бъдат понесени от Агенция Митници, съгласно правилото на § 1 т. 6 от ДР на АПК. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,