Решение № 8444 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16519/2009 г.

Решение № 8444 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16519/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Ватя Кирилова Стоянова, гр. Перник чрез Славка Костадинова Игнатова - адвокат-пълномощник, против Решение № 225 от 24.09.2009 г. по адм. дело № 215/2009 г. на Административен съд - Перник. Жалбоподателката счита, че съдът неправилно приема, че не е сезирала административния орган в срока за възстановяване на отчуждения имот, на наследодателите й Йордан Тренев Манолков и Тинка Йорданова Донева. Заявява, че представената справка с вх. № 2848/1992 г. отговаря на нейното искане в установения срок, направено с молба с вх. № 2848/92 г. и че със същите справки администрацията на "Мини Перник" е отговаряла на молбите на собствениците, за възстановяване на отчуждените им имоти. Твърди, че както в "Мини Перник" - (ДМП "Г. Димитров"), така и в община Перник са на лице само "остатъци" от документацията по това отчуждение - липсват отчуждителни протоколи, оценителни протоколи, молбите на отчуждените собственици за възстановяване на имотите им, а с решението си съдът санира виновното поведение на посочените две администрации за загубените документи, т. е. те черпят права от пропуските си. Затова счита, че решението е постановено при липса на доказателства, недостатъчно изследване на фактическата обстановка, на основание на която е направено искането пред съда, поради което моли да бъде отменено изцяло като необосновано, формално постановено и делото да бъде върнато обратно в Административен съд - Перник за повторното му разглеждане от друг състав, при събиране на всички необходими доказателства, извършване на всички процесуални действия, за правилното му решаване. Допълнително за насроченото пред ВАС открито съдебно заседание от пълномощника е постъпила молба с конкретни искания. Ответникът - Кмета на Община Перник не взема отношение по жалбата. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Правилно в обжалваното решение е прието, че искането на касационната жалбоподателка до административния орган е направено след изтичане на преклузивните срокове по "ЗВЗВНОИ по ЗТСУ .....", § 2 ПЗР на ЗОСОИ и липсват правни основания да бъде уважено и е отхвърлил оспорването. Съгласно чл. 220 АПК - ВАС преценява правилното приложение на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд. Без правно значение за настоящото производство е дали касационната жалбоподателка или нейни праводатели са сезирали административния орган в посочените по-горе срокове. Ако последва произнасяне от административния орган касационната жалбоподателка има право да го оспори по реда на АПК. В настоящето производство предмет на оспорване е настоящия административен акт постановен по повод молба от 17.10.2007 г. Обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се остави в сила, а касационната жалба се отхвърли като неоснователна. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С Решение № 225 от 24 септември 2009 г. по адм. дело № 215/2009 г., Административен съд - Перник ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ватя Кирилова Стоянова, гр. Перник, ул. "В. Левски", бл. 15, ап. 49 против отказ на кмета на община Перник под № 07/ОС-299-/1/ от 16.III.2009 г. и с втори диспозитив като логическа и законна последица от този изход на спора съдът осъжда жалбоподателката Ватя Кирилова Стоянова да заплати на ответника - община Перник сумата 150 лева деловодни разноски. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че искането за възстановяване правото на собственост на наследствени имоти, отчуждени по реда на чл. 101 от ЗС и на основание разпореждане № 1782/1958 г. на МС на НРБ е неоснователно, тъй като жалбоподателката - наследник на Йордан Манолков и Тинка Донева, наред с другите наследници са имали възможност да предявят правата си за реституция по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ и ЗС. От представената справка за статута на имоти на н-ци Йордан Манолков под № 2848/92 г. не може да се прави извод, че към онзи момент административният орган е бил надлежно сезиран с искането по чл. 4 от посочения закон. Шестмесечният срок по чл. 4 е преклузивен, а няма данни жалбоподателят или някой от наследниците да се е ползвал и от възможността, предоставена по реда на § 2 от ПЗР ЗОСОИ, който срок също е изтекъл към 2007 г. Така постановеното съдебно решение е правилно. Административното производство пред Кмета на Община Перник е започнало по МОЛБА с вх. № 07/ОС-299 от 17.10.2007 г., подадена от Ватя Кирилова Стоянова, в която иска да й бъде възстановена собствеността върху мястото, намиращо се на ул. "Република", което е било собственост на дядо й Йордан Тренев Манолков и майка й Тинка Йорданова Донева, и двамата покойници, като твърди, че отчуждението е извършено в полза на "Мини Перник" и заявява, че сумите за отчуждението ще възстанови незабавно. В отговор на това искане е извършена проверка и с писмо изх. № 07/ОС-299-1 от 16.03.2009 г. Кметът на Община Перник е уведомил подателката на молбата, че процедурата по отчуждаването за имоти № № 14 и 15 е приключила, сумата определена с оценителен протокол от 26.12.1953 г. е изплатена, а при липса на висящност, той не може да прекратява отчуждително производство, като е без значение обстоятелството, че към настоящия момент имотът е свободен. Посочил е също, че евентуална отмяна на отчуждението е могла да бъде постановена само при условията на Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Съгласно чл. 4 от този реституционен закон (обн. ДВ, бр. 15 от 21.02.1992 г.), искането за отмяна на отчуждаването се прави в 6-месечен срок от влизането на закона в сила. Този срок е възстановен с § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗОСОИ (обн. ДВ, бр. 107/18.11.1997 г.) и изтича на 22.05.1998 г.. В това реституционно административно производство всеки един от бившите собственици или техните наследници може отделно, самостоятелно и независимо от останалите да упражни правото си да поиска отмяна на отчуждаването и при наличие на условията за това, административният орган или съдът отменят отчуждаването съобразно правото на собственост /на лично основание или по наследство/ към момента на отчуждаването, без да конкретизират идеалните части по квоти. С отмяната на отчуждаването собствеността се възстановява само в патримониума на тези лица, които са подали молба за реституция, за разлика от земеделската реституция, при която подаденото заявление за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи от един наследник ползва всички останали наследници (чл. 14, ал. 1 от ППЗСПЗЗ). Следва да се отбележи, че правото за подаване на искане за отмяна на отчуждаване не трябва вече да е реализирано с предходна молба по първоначално предвидения в чл. 4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, 6-месечен срок, защото повторно произнасяне по отношение на едни и същи лица и за един и същи имот е недопустимо. По адм. дело № 215/2009 г. по описа на Административен съд - Перник на стр. 6 се намира СПРАВКА, на която е отразен вх. № 2848/26.02.92 г. Същият екземпляр (в два броя) от тази СПРАВКА е приложен към Удостоверение на Община Перник изх. № 10/ТР-2656/19.04.2010 г., представено в касационното производство. Справката е изготвена по Молба от Симеон Йорданов Тренев - наследник на Йордан Тренев Манолков и касае отчужден застроен имот от 1760 кв. м. по РМС № 1782 от 27.11.1958 г. При това съдържание на справката, не може да се възприеме становището на жалбоподателката, че посоченият в СПРАВКА - вх. № 2848/26.02.92 г. е номерът на нейното искане в установения срок, направено с молба вх. № 2848/92 г. по две причини: първо, справката е изготвена по Молба на друг наследник на Йордан Тренев Манолков (видно от удостоверението за наследници неговия син Симеон Йорданов Тренев), а както се каза по-горе, в реституционното производство по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС всеки наследник сам и само за себе си подава искане за отмяна отчуждаването и второ - поискана е отмяна на отчуждаване, респ. възстановяване на собствеността само върху един имот - този с площ от 1760 кв. метра, който видно от Списъка на собствениците, чиито имоти се отчуждават за експлоатационни нужди на ДМП "Георги Димитров" рудник "Ал. Миленов" по Разпореждане № 1782 на Министерски съвет от 27 ноември 1958 г., е собственост на Йордан Тренев Манолков (№ 14), а за другия имот (№ 15) записан на Тинка Йорданова Донева, представляващ ливада с площ от 1000 кв. метра не е било направено искане за отмяна на отчуждаването в законово регламентираните срокове. Следва да се отбележи, че за случая не може да намери приложение разпоредбата на § 9 от ПР на ЗУТ, защото тя изисква отчуждаването да е извършено по глава пета, раздел I от ЗТСУ, а в конкретния случай е безспорно, че претендираните два имота са отчуждени на основание чл. 101 от Закона за собствеността и чл. 3 от Правилника за отчуждаване на имоти за държавна и обществена нужда, поради което обстоятелството дали имотите са завзети или не са завзети до датата 30 октомври 1998 г., е без правно значение. С тези допълващи мотиви решението на Административен съд - Перник се явява съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира съдебното решение да е нищожно или недопустимо, поради което същото следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, което е дължимо при този изход на спора съгласно Тълкувателно решение № 3 от 13 май 2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Общото събрание на колегиите от Върховния административен съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,