Решение № 9481 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3197/2014 г.

Решение № 9481 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3197/2014 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Тонка Недялкова Славова, гр. София, чрез проц. представител адв. Явор Валериев Карапанайотов, против Решение № 3348/17.05.2013 г. и решение № 7736/09.12.2013 г. по реда на чл. 175 АПК, постановени по адм. д. № 4919/2012 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска отмяната им. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Тонка Славова против Заповед № РД-18-11/17.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с която на осн. чл. 49, ал. 1 ЗКИР е одобрена КК и КР за землището на с. Клисура, район Банкя, Столична община В ЧАСТТА за имоти с идентификатори 37280.2107.81; 37280.2107.82 и 37280.2107.83. Съдът е отменил заповедта в частта за имот 37280.2107.81 и с допълнително решение по реда на чл. 175 АПК е оставил без разглеждане жалбата относно имоти 37280.2107.82 и 37280.2107.83, считайки че жалбоподателката няма правен интерес да обжалва заповедта за тях, тъй като не е собственик. Основателни са оплакванията от касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до постановяване на решението при неизяснена фактическа обстановка. Съдът е постановил оспорения съдебен акт при липса на относими доказателства по делото и при непълно установени фактически обстоятелства от значение за преценка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. Съгласно чл. 49, ал. 4 ЗКИР правен интерес да обжалват заповедта по чл. 49, ал. 1 ЗКИР имат собственици или носители на ограничени вещни права върху недвижими имоти и съседни на тях, които са в обхвата на КК. Безспорно е, че имоти 82 и 83 са съседни на 81, по отношение на който е отменена заповедта и който е записан на жалбоподателката. Следователно Тонка Славова, в резултат на оправомощаващото я правило, визирано в чл. 49, ал. 4 ЗКИР, има право да оспори кадастъра в рамките на претенцията си, заявена с жалбата и досежно имоти 82 и 83, независимо, че не е техен собственик. Оставянето "без разглеждане" на претенцията по отношение на тези два съдени имота е довело до липса на формирана воля от съда относно част от спорното право, по един от предметите на иска, свързани с главния спорен предмет. Не е изчерпан предмета на делото и след постановяване на актовете, предмет на касация - част от спора остава висящ. С оглед тази фактическа установеност, се налага правният извод, че не са събрани достатъчните доказателства, постановено е необосновано решение, при нарушение на съдопроизводствените правила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решенията като неправилни и незаконосъобразни следва да бъдат отменени, а делото - върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да бъде назначена експертиза, която да установи наличието на предпоставките за приложението на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. както и да се акцентира върху изясняването на въпроса налице ли е била материализираната ограда към момента на издаването на оспорената заповед, с оглед правилото на чл. 142, ал. 1 АПК, както и наличните по делото доказателства, индициращи за самоуправни действия на собствениците на трите имота, изразяващи се в местене на тази ограда. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав