Решение № 14664 от 10.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4900/2011 г.

Решение № 14664 от 10.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4900/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Цветелина Василева Калинина, от гр. Батак против решение № 105/7.03.2011 г. по адм. дело № 733/2010 г. на Административен съд - Пазарджик. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Пазарджик не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 105/07.03.2011 г. по адм. дело № 733/2010 г. Административен съд - Пазарджик е отхвърлил жалбата на Цветелина Василева Калинина, от гр. Батак срещу решение № К-5327/09.11.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № 257/15.07.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че актовете на органите на НОИ са издадени в рамките на тяхната компетентност, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че Цветелина Василева Калинина е записала детето си Ивана Димитрова Калинина в детско заведение - ОДЗ "Катя Ванчева" - гр. Батак. Съгласно дневник за яслена група детето е посещавало заведението в периода от 25.03.2009 г. до 19.06.2009 г. Със заявление - декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 53 от КСО, подадена в Районно управление "Социално осигуряване" - Пазарджик с вх. № 12-999-03-00010249/31.03.2008 г. майката е декларирала, че детето не е настанено в детско заведение и, че в случай на промяна на декларираните обстоятелства се задължава да представи на работодателя си декларация за промяната. Това свое задължение тя не е изпълнила за периода от 25.03.2009 г. до 19.06.2009 г., твърдейки че няма промяна в обстоятелствата, тъй като детето е записано в ОДЗ "Катя Ванчева" - гр. Батак само за получаване на храна. Тези нейни твърдения не намират подкрепа в писмените доказателства по делото, включително подадената лично от нея молба за настаняване на детето в детското заведение. За процесния период размерът на изплатените обезщетения възлиза на сумата от 700,78 лева главница и 166,74 лева лихви. Настанено в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО е това дете, което е прието в детската ясла и не е отписано. Според чл. 19 и чл. 20, ал. 1 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях децата се приемат в детските ясли от директора на яслата, за което родителите представят молба, придружена от документите, изброени в чл. 20, ал. 1. В случая родителите са подали необходимата молба за приемането на детето в яслената група и то е записано в дневника с отразени присъствени дни за периода от 25.03.2009 г. до 19.06.2009 г., обосноваващи настаняване по смисъла на закона. Паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО се изплаща на майката в случаите когато отглежданото дете не е настанено в детско заведение, т. е. настаняването в детско заведение е правопрекратяващ юридически факт. Следователно, щом като детето Ивана Димитрова Калинина е настанено в детско заведение, правото на майката Цветелина Василева Калинина да получава парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО е прекратено от датата на настаняването. Фактът на недеклариране на новонастъпили обстоятелства от значение за отпуснатото обезщетението по чл. 53 от КСО, за което касационната жалбоподателка се е задължила със заявлението - декларация, не подкрепя развитата от нея теза за добросъвестност при получаването му. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,