Решение № 7630 от 1.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14475/2010 г.

Решение № 7630 от 1.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14475/2010 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от Емилия Иванова Христова от гр. София, подадена чрез пълномощник адв. Вълчев срещу решение от 29.07.2010 г. по адм. д. № 2104/2008 г. Софийски градски съд, административно отделение, III "В" състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу отказ на искане за отмяна на отчуждаване на недвижим имот № РД-54-178/15.04.1999 г. на кмета на Столична община относно част от имот пл. № 68А-стар, кв. 180, местност "Южен парк - IIIч.", находящ се в гр. София, ул. "Козяк" и ул. "Сребърна". Излага доводи, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Твърди, че мероприятието, за което е отчужден имота не е реализирано, както и не е фактическо започнало по изводите на съда. Твърди, че съдът неправилно е тълкувал чл. 2, ал. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. и чл. 193 от ППЗТСУ, както и че има свободна част от имота незаета от уличната инфраструктура. Моли, да се отмени обжалваното решение и се отмени отказа за отмяна на отчуждаването и се отмени отчуждаването. Ответникът - кмета на Столична община редовно призован не се явява и не взема становище по спора. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи, че касационната жалба е неоснователна. Излага, че съдът, при спазени процесуални правила е изяснил релевантните факти и е обсъдил доказателствата, становищата и относимата правна уредба. Смята, че правният извод за неоснователност на жалбата срещу отказа по чл. 4 от ЗВСВНИ по ЗТСУ и др. е в съответствие с фактически установеното и правилно приложен материалния закон, като приложимата норма е тази на чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др., при която кумулативна предпоставка за право на реституция е към момента на влизане в сила да не е започнало фактическото строителство. Излага, че в случая отчуждението първоначално е било за осъществяване на мероприятието "южен парк", а впоследствие със ЗРП на м."Драгалевска спирка" е преотреден за улица, което е допустимо с оглед осъщественото преди това валидно отчуждаване на имота и преминаването му в собственост на държавата. Излага, че в настоящия случай са изпълнени предвижданията, относно процесния недвижим имот - върху част от него е изградена улица, за която той е бил преотреден с плана на м."Драгалевска спирка", като е ирелевантно обстоятелството дали от имота има свободна част, която може да се обособи в парцел - този факт е без значение за отмяната на отчуждаването в хипотезата на чл. 2 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. Смята, че следва да се отхвърли касационната жалба. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, четвърто отделение приема, че подадената касационна жалба е от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решение от 29.07.2010 г. по адм. д. № 2104/2008 г. Софийски градски съд, административно отделение, III "В" състав, е отхвърлена жалбата на Емилия Иванова Христова срещу отказ на искане за отмяна на отчуждаване на недвижим имот № РД-54-178/15.04.1999 г. на кмета на Столична община относно част от имот пл. № 68А-стар, кв. 180, местност "Южен парк - IIIч.", находящ се в гр. София, ул. "Козяк" и ул. "Сребърна". В производство по реда на чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС съдът е приел, че не са налице изискванията на чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, поради това, че върху имота е започнало фактическо строителство по предвиденото мероприятие, което препятства приложението на чл. 2 от реституционния закон. Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решението е правилно, в съответствие с материалния закон, обосновано е с оглед установените фактически обстоятелства по делото и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател за неправилност на обжалваното решение. От доказателствата по делото се установява, че по заявление № 94-И-00040 от 06.03.1998 г. от Иван Йорданов Стоянов, като наследник на Траянка Трайкова Стоянова /Денева/, поч. на 01.05.1987 г., е поискал от кмета на Столична община, район "Триадица" отмяна на отчуждаването извършено по преписка № ДИ25/1971 г. по реда на ЗТСУ и възстановяване собствеността по отношение на имот с пл. № 68А-стар, кв. 180, местност "Южен парк - IIIч.", находящ се в гр. София, ул. "Козяк" и ул. "Сребърна", за който имот се е легитимирал като собственик с нот. акт № 40/1957 г. и протокол за делба от 04.02.1958 г. на СНС по гр. д. № 2835/1954 г. По заявлението е постановен отказ на искане за отмяна на отчуждаване на недвижим имот № РД-54-178/15.04.1999 г. на кмета на Столична община, който е обжалван от Емилия Иванова Христова, като наследница на Траянка Трайкова Стоянова /Денева/ и Иван Йорданов Стоянов, поч. на 21.04.2006 г. По отношение на имота е проведено отчуждително мероприятие, което подробно е изследвано от решаващия съд. За изясняване на спорните обстоятелства е допусната и приета съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, въз основа на която е установено, че процесният имот първоначално е отреден за осъществяване на мероприятие "Южен парк", а впоследствие със ЗРП на м. "Драгалевска спирка" е отреден за улица. Установено е, че към момента на влизане в сила на ЗВСНОИ /ДВ, бр. 15 от 21.02.1992 г./ върху част от имота са били изградени трафопост и стълб на електропровод - високо напрежение, а по-късно след изменение на ЗРП е изградена и улица Въз основа на установените фактически обстоятелства първоинстанционният съд е направил законосъобразни и обосновани правни изводи за липса на предпоставките по чл. 2 от ЗВСНОИ. Заявеният за отмяна на отчуждаването имот, като незастроен към момента на отчуждаването, обуславя преценка за наличие на предпоставките по чл. 2, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗВСНОИ, които са точно определени от първоинстанционния съд. Правилно съдът е приел въз основа на доказателствата, че не е налице основна предпоставка за реализиране на права по реституционното производство - да не е започнало или осъществено фактическо строителство към момента на влизане в сила на закона. Обосновано съдът е приел, че в процесния имот към момента на влизане на закона в сила са изградени съоръжения за електроснабдяване - трафопост и стълб за електропровод за високо напрежение, които обуславят законосъобразност на извода на съда, че е започнало фактическо строителство в имота, а по-късно е осъществено и последващо предвидено мероприятие по изменение ЗРП - изграждане на "улица". В случая е било започнало фактическо строителство, макар и за съоръжения от инфраструктурата, които не са свързани само с уличната мрежа, а представляват строежи по смисъла на § 1. от ДР на ППЗТСУ, които са " надземни, подземни и проводни сгради, постройки, надстройки, мрежи, инсталации, съоръжения и пътища. Строителни и монтажни са работите, чрез които строежите се изграждат, преустройват, поддържат или възстановяват" и представляват част от благоустрояването. Законосъобразни са и изводите в тази връзка на съда по приложението на чл. 193 от ППЗТСУ, която е относима към извършване на благоустройствени работи при изграждане на жилищни комплекси, изграждане на трафопостове и съоръжения на уличната мрежа. За производството по чл. 2, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗВСВНОИ е съществено наличието на предвидените с него предпоставки, които в случая първоинстанционният съд правилно е установил и направил законосъобразни и обосновани правни изводи. При осъществено отчуждително мероприятие по отношение на претендирания от жалбоподателката имот са ирелевантни обстоятелствата свързани с възможността за обособяване на част от имот в самостоятелен парцел от свободни части от него, след като се отнася за незастроени имоти по чл. 2 от ЗВСВНОИ и възможността за обособяване на самостоятелен парцел по реда на ЗУТ е неприложима, след като свободните части попадат в границите на започнало или реализирано мероприятие. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно след като не са налице материалноправни предпоставки за приложението на чл. 2, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗВСВНОИ, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,