Решение № 16616 от 15.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9482/2011 г.

Решение № 16616 от 15.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9482/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 5162 от 12.04.2011 г., постановено по адм. д. № 9568/10 г. Върховният административен съд, пето отделение, е отменил решение № 5682 от 26.05.2010 г. на Комисията за защита на личните данни в частта, в която на "Майнинг" - ООД - гр. София е наложена имуществена санкция за сумата над 10 000 лв., като е отхвърлил жалбата на "Майнинг" - ООД - гр. София против решение № 5682 от 26.05.2010 г. на Комисията за защита на личните данни в останалата й част. Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от "Майнинг" - ООД - гр. София, представлявана от управителя Цветан Кирилов Йорданов, чрез пълномощника му адв. Грета Ганева. В същата се прави оплакване, че в обжалваната му част решението на тричленния състав на Върховния административен съд, пето отделение, е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли петчленния състав на Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Върховния административен съд, пето отделение, по адм. д. № 9568/10 г. и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени решение № 5682 от 26.05.2010 г.на Комисията за защита на личните данни и в останалата му част. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответната по касационната жалба Комисия за защита на личните данни чрез не е взела становище. Заинтересованата страна Борислав Николов Николов от гр. Бургас не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си тричленният състав на Върховният административен съд, пето отделение, е отменил решение № 5682 от 26.05.2010 г. на Комисията за защита на личните данни в частта, в която на "Майнинг" - ООД - гр. София е наложена имуществена санкция за сумата над 10 000 лв. В тази част като необжалвано решението е влязло в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане. Съдът е отхвърлил жалбата на "Майнинг" - ООД - гр. София против решение № 5682 от 26.05.2010 г. на Комисията за защита на личните данни в останалата й част. Същият е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и на административно- производствените правила. Прието е още, че в частта, в която е установено нарушение при обработването на личните данни на заинтересованата страна, решението е издадено при спазване на материалния закон. Изложени са мотиви, че като администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД дружеството жалбоподател има задължението да обработва същите, когато това е допустимо при наличие на поне една от посочените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД предпоставки и в съответствие с изискванията на чл. 2, ал. 2 от същия закон, като в случая тези разпоредби са нарушени. Посочено е, че при установената фактическа обстановка данните на заинтересованата страна Николов са обработени от дружеството - разпространени чрез изпращане по електронен път и по пощата - (§ 1, т. 1 от ПЗР на ЗЗЛД) на юридически лица, с които дружеството е в договорни отношения във връзка с осъществявания предмет на дейност - доставка и монтаж на системи за сигурност и охрана, без да е налице нито едно от условията по чл. 4 от ЗЗЛД, разрешаващи това обработване. Тричленният състав е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че са налице условията на чл. 4, т. 7 от ЗЗЛД и обработката на данните е необходима за защита на законните интереси на администратора на лични данни и на третите лица. Изложени са мотиви, че дейността на дружеството по доставка и монтаж на системи за сигурност и охрана може да се осъществява без рискове за накърняване на интересите на администратора на лични данни и на лицата, с които е в договорни отношения, чрез въвеждане на подходящи мерки за легитимиране на служителите на дружеството пред негови клиенти, без това да е свързано с обработка на лични данни и засягане правата на бившите служители. На база на това са изградени изводи, че обработването на личните данни на заинтересованата страна не е насочено към охрана на законните интереси на "Майнинг" - ООД и е направено в отклонени с принципите на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД, като правомерно събрани от администратора лични данни са обработени по начин, несъвместим с целите, за които са събрани и при надхвърляне на целите за обработване, поради което е нарушен принципа на пропорционалност, уреден в чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД и приемайки това, КЗЛД е постановила административен акт, който е в съответствие с материалния закон. По-нататък в решението са изложени мотиви относно размера на наложената санкция и защо съдът счита, че тя следва да бъде в минимален размер. Решението на тричленния състав в обжалваната му отхвърлителна част е правилно и законосъобразно. Основното оплакване, което се поддържа в касационната жалба, е за допуснато нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че както КЗЛД, така и тричленният състав не са съобразили, че характера на извършваната от дружеството частна дейност предполага да бъде приложена мярката на чл. 4, т. 7 от ЗЗЛД и приемайки обратното, са допуснали нарушение на материалния закон. Направеното оплакване е неоснователно. Всъщност в по-голямата си част касационната жалба възпроизвежда оплакванията, развити срещу постановеното решение от Комисията за защита на личните данни. Предмет на касационно разглеждане е постановеното решение на тричленния състав на ВАС. Направените оплаквания за наличие на хипотеза по чл. 4, т. 7 от ЗЗЛД са разгледани и обсъдени от първоинстанционния съд. Даденият отрицателен отговор на възражението за наличие на хипотеза по чл. 4, т. 7 от ЗЗЛД е логически обоснован на фактите по делото, при правилно тълкуване на закона и се споделя напълно от настоящата инстанция. Характерът на извършваната от дружеството стопанска дейност - доставка и поддръжка на системи за сигурност не дава право на същото да извършва обработка на личните данни на своите бивши служители по начина, по който е процедиран. А обстоятелството, че извършеното от него действие е насочено към защита на правата на трети лица, е отчетен от първоинстанционния съд при определяне на размера на наложената глоба. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на тричленния състав на ВАС, пето отделение, не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, петчленен състав на втора колегия,