Решение № 3487 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13175/2008 г.

Решение № 3487 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13175/2008 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Тодорка Янкова Христова, Иринка Ламбова Христова, Красимир Ламбов Христов, Станка Ламбова Мезева и Тодорка Георгиева Иванова срещу решение на Окръжен съд Варна, постановено на 21.07.2008 г. по адм. д. № 919/2004 г. Поддържа се твърдение за незаконосъобразност и необоснованост, както и за съществени процесуални нарушения. Ответникът в писмено становище оспорва жалбата. Заинтересованите страни не са взели становище, освен Иван Михайлов, който в представено писмено възражение я оспорва. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност. Счита, че решението е законосъобразно, и след като е установено наличие на спор за материално право, основателно е прието, че не следва да се обсъжда в административното производство. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима процесуално. По същество, по наведените касационни доводи Върховният административен съд установи следното: Варненският окръжен съд е бил сезиран с жалба от Ламбо Стоянов Христов срещу заповед на областния управител на Варна, с която на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ е утвърден плана на новообразуваните имоти. Заповедта е оспорена относно имот пл. № 180, за който се твърдяло, че е собственост на наследниците на Стоян Христов, възстановен им с две решения на поземлената комисия с обща площ 6450 кв. м. В ПНИ площта на имота била намалена на 3, 515 дка, което водело до несъответствие с възстановената. В хода на производството жалбоподателят Ламбо Стоянов Христов е починал и вместо него са встъпили наследниците му - настоящите касаторки, по отношение които е и постановено решението на окръжния съд, с което е отхвърлена жалбата. За изясняване на спора съдът е изслушал и приел единична и тройна технически експертизи. Чрез тях са идентифицирани възстановените съгласно решенията на поземлената комисия имоти, като имот № 3 по плана на старите имотни граници с площ 5, 936 дка включвал имоти №№ 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11 и 12 и част от № 19 по кадастралния план на ползвателите - 97 г. В ПНИ от част от стар имот № 3 е новообразуван № 180 с площ 3, 515 дка, записан в регистъра като собственост на жалбоподателите, а имоти № 5, 6, 7 и част от № 181, попадащи в техния имот по плана на старите собственици били записани на името на други лица в имотния регистър, които били също възстановени собственици. Последните се легитимирали като собственици с отделен титул за собственост (за двама от тях такъв не е налице). При тези констатации съдът е приел, че между жалбоподателите и тези лица е възникнала конкуренция на права над посочените имоти, конкуренция, която не може да бъде разрешена в административното производство, тъй като води до спор за материално право. Констатираният материално правен спор следвало да се реши в отделно исково производство, поради което жалбата е приета неоснователна и като такава е отхвърлена. Според касаторите решението е необосновано, тъй като съдът неправилно не се е съобразил със заключението на тройната експертиза, предложила вариант за преработка на плана, не се е мотивирал защо не го възприема. Същите считат, че не е налице спор за материално право, след като поземлената комисия им е възстановила имота в цялата площ и съдът не бил преценил всички доказателства. Върховният административен съд намира касационната жалба основателна. Фактически предмет на спора е твърдяната незаконосъобразност на плана до колкото не е отразен като собственост на жалбоподателите целия имот така, както е посочен по площ, в двете решения на поземлената комисия или за разликата от 3, 5115 дка, площта нанесена в плана до 6450 дка. Данните по делото сочат, че съдът действително не е съобразил доказателствата в пълен обем, в това число констатациите на двете експертизи. Действително не е бил длъжен да ги възприеме безусловно, но е длъжен да изложи съображения защо не ги възприема. В тази връзка според заключенията в двете експертизи имоти № 5, 6, 7 и част от 181 (които са попадали в имота на жалбоподателите по плана на старите собственици) са записани в имотния регистър на името на други лица, които не са ползватели, а също възстановени собственици. Имената на същите са описани в заключението на тройната експертиза, като в мотивите си съдът е отразил, че се легитимират като собственици с отделен титул за собственост. По делото обаче е представен, както е отразено и в решението - копие от нотариален акт № 140/83 г. само на един от тримата заинтересовани лица - Тодор Иванов Михалев, който се легитимирал като собственик на празно място (хавра) в землището на Варна, местност "Разсадника" с площ 750кв. м., дадено му от ТПС комисия в замяна на включеното в блок на АПК негово лозе. И в двете заключения е посочено, че имот № 7 с площ от 0, 800 дка е записан на негово име. За останалите двама, на името на които в ПНИ е записан имот № 5 с площ 808 дка и № 6 с площ 0, 817 дка. липсват данни, титул за собственост за тези два имота, за да се приеме, както е приел това съдът, че между тях и жалбоподателите е налице конкуренция на права или спор за материално право. Спрямо тези два имота не е безспорно установено, че е налице спор за материално право. Съдът не е изследвал какви са правата на тези две лица върху записаните на тяхно име имоти № 5 и 6 и като е приел, че и спрямо тях е налице спор за материално право е постановил необоснован съдебен акт, който е и незаконосъобразен и като такъв ще следва да се отмени. След отмяната се налага събиране на допълнителни доказателства за изясняване спора от фактическа страна относно правата на лицата, записани в регистъра като собственици на имоти № 5 и 6, поради което делото ще следва да се върне на друг състав от същия съд за ново разглеждане във връзка с установяване на фактическата обстановка. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд в състав на четвърто отделение