Решение № 239 от 23.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 225/2009 г.

Решение № 239 от 23.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 225/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Производството е по реда на глава тридесет и трета НПК. Образувано е по искане на упълномощения защитник - адвокат Т от Хасковски АК - на осъдения М. Г., за възобновяване на н. о. х. д. № 824/2008 г. по описа на РС-Свиленград. В искането се твърди, че на съда по горното дело, не е бил известен един документ - свидетелство издадено от народна атлантическа банка - гр. Л., Франция, като доказателство, че автомобилът управляван от осъдения и послужил като средство за извършване на престъплението е предмет на кредит, към момента на деянието и остава в собственост на банката до изплащане на кредита. Поради това, от защитата се иска отмяна по реда на възобновяването на определението, с което е одобрено постигнато споразумение с прокурора по делото, в частта, с която на основание чл. 280, ал. 3 НПК, автомобил марка "Пежо" 807 е отнет в полза на държавата. Пред касационната инстанция, осъденият, редовно призован на съдебния адрес посочен от упълномощеният защитник и последния, също редовно призован, не се явяват. Прокурорът дава заключение за неоснователност на искането, основано на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Счита, че неизвестното на съда писмено доказателство, може да послужи като основание за евентуално искане по друг ред - ч. съответния окръжен прокурор, по реда на чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С протоколно определение № 342/6.10.2008 г., наказателен състав при Свиленградския районен съд е одобрил споразумение между същия защитник - адвокат К като защитник на осъдения Г. и районния прокурор. Освен друго, с това определение е постановено отнемане в полза на държавата на автомобил марка "Пежо" 807, с френска регистрация - № 682 ZA 56, собственост на осъдения М. Г., ведно със свидетелството за регистрация на автомобила. Това определение е влязло в сила в деня на постановяването му - 6.10.2008 г. При проверката на доказателствата по делото, се установява, както от собственоръчно изготвената от осъдения декларация за имотно състояние на л. 34 така и от сертификата за регистрация № ***** на автомобила, издаден от Република Франция, (л. 36), че процесния автомобил е собственост на осъдения. Това той е потвърдил и в съдебното заседание, в което е одобрено споразумението и най-важното подписал го е при условие, че в него е записано отнемането на автомобила именно, защото е негова собственост. При това положение, съдът одобрил споразумението, в съответствие с изискването на чл. 382, ал. 7 НПК, тъй като то не противоречи на закона (чл. 280, ал. 3 НК) и на морала. Настоящият състав споделя разбирането на прокурора, че защитата би следвало да потърси друг ред за възобновяване, този по чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК, ч. искане от съответния окръжен прокурор, ако са налице предпоставките за това - новото обстоятелство да е установено ч. разследване. Ето защо, настоящият състав на ВКС, намира, че искането за възобновяване на делото, по което е осъден молителя, следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение