Решение № 15419 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2989/2018 г.

Решение № 15419 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2989/2018 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Областния управител на област Пловдив, подадена чрез гл. юрк. А. Апостолов, срещу решение № 135 от 22.01.2018 г., постановено по адм. дело № 2892/2017 г. от Административен съд – Пловдив. С него е отхвърлено като неоснователно оспорването на касатора против решение № 691, взето с протокол № 26/31.08.2017 г. на Общински съвет – Карлово, повторно прието с решение № 720/28.09.2017 г., с което е дадено съгласие да се извърши продажба, чрез публичен търг с тайно наддаване на самостоятелен обект с площ 106 кв. м, намиращ се в сграда с адрес: гр. Карлово, бул. "Освобождение" № 41, ет. 1 и е определена начална тръжна цена в размер на 41 100 лв. С касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяването на ново решение по съществото на спора, с което да бъде отменено решение № 691, взето с протокол № 26/31.08.2017 г., потвърдено с решение № 720/28.09.2017 г. на Общински съвет – Карлово. Претендират се разноски. Ответникът – Общински съвет – Карлово не ангажира становище по жалбата. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че оспореното съдебно решение е постановено в съответствие с изискванията на материалния закон и при спазване на процесуалните правила, поради което предлага същото да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Пловдивския административен съд е било образувано по оспорване, обективирано в заповед, от Областния управител на област Пловдив на решение № 720/28.09.2017 г. на Общински съвет – Карлово, с което е потвърдено решение № 691, взето с протокол № 26/31.08.2017 г. на същия общински съвет, с което е дадено съгласие да се извърши продажба, чрез публичен търг с тайно наддаване на самостоятелен обект с площ 106 кв. м, намиращ се в сграда с адрес: гр. Карлово, бул. "Освобождение" № 41, ет. 1 и е определена начална тръжна цена в размер на 41 100 лв. С обжалваното решение Пловдивският административен съд е отхвърлил оспорването. За да постанови този резултат, е приел за неоснователно възражението, че ОбС – Карлово е приел оспореното решение без да е налице изискуемото от чл. 27, ал. 4 ЗМСМА мнозинство "повече от половината от общия брой на съветниците", като според жалбоподателя минималният необходим брой гласове от общо 33 бил 18, а не 17. Според съда, повече от половината в случая били 17 съветника, като нямало основание да се прави т. нар. двойно закръгляне – като първо се закръгли половината от 16, 5 към цяло и към това вече закръглено число се добави още един глас. Неприемливостта на подобно виждане прозирала дори в изхода от гласуването, при което от ЗЗ броя съветници разделянето било 18 на 15 гласа или много повече от половината. Съдът се е позовал на същите свои изводи и по отношение на акта на съвета, с който повторно е прието първоначалното му решение. По отношение на твърдяните от жалбоподателя пороци при приемане на акта на общинския съвет, постановен в хипотеза на чл. 45, ал. 10 ЗМСМА, съдът е приел, че същите не засягат съществено валидността и законосъобразността на първоначалния акт, който след приемане на този последващ акт придобивал статут на "повторно приет акт" по см. на чл. 45, ал. 11 ЗМСМА. Основен си оставал първоначално приетият акт, поради което и повторно приетото потвърждаващо го решение, но с дефекти, касаещи процедурата по приемането му, не можело да се отрази съществено на законосъобразността му. Решението е правилно. Видно от данните по делото, с решение № 691, взето с протокол № 26/31.08.2017 г. на Общински съвет – Карлово на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, чл. 35, ал. 1 от ЗОС и чл. 43, ал. 1 от Наредбата за реда на придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост на Общински съвет – Карлово (Наредбата) по предложение на кмета на община Карлово е дадено съгласие да се извърши продажба, чрез публичен търг с тайно наддаване, на описания по-горе самостоятелен обект в сграда – частна общинска собственост, а на основание чл. 41, ал. 2 ЗОС и чл. 43, ал. 2 от Наредбата на Общински съвет – Карлово е определена началната тръжна цена. С писмо от 15.09.2017 г. на основание чл. 32, ал. 2 ЗА във вр. с чл. 45, ал. 4 ЗМСМА областният управител е върнал решението за ново обсъждане с дадени указания и срок за изпълнение. В законовия 14-дневен срок (чл. 45, ал. 7 ЗМСМА) Общински съвет – Карлово с решение № 720, взето с поименно писмено гласуване от 28.09.2017 г. е потвърдил решение № 691 в изпълнение на правомощията си по чл. 45, ал. 9 ЗМСМА. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че и решение № 691, взето с протокол № 26/31.08.2017 г. и потвърждаващото го решение № 720, взето с поименно писмено гласуване на 28.09.2017 г. не са взети с изискуемото от закона мнозинство. Първото решение е взето на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, съгласно който общинският съвет приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства. По силата на чл. 27, ал. 4 ЗМСМА в приложимата й редакция (ДВ, бр. 69 от 2006 г.) решенията на общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 1, 2, 3, 6, 7, 8, 9, 10, 16, 17 и 20 и по чл. 21а, ал. 3 се вземат с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците. С решение № 720 от 28.09.2017 г. е потвърдено решение № 691 на основание чл. 45, ал. 9, предл. последно от ЗМСМА. В тази хипотеза според ал. 10 на чл. 45 актът, върнат за ново обсъждане, се приема повторно с мнозинството, определено в закон, но с не по-малко от повече от половината от общия брой на общинските съветници. Това означава, че в случая се изисква същото мнозинство за прегласуване на първоначалния акт. Основният спорен въпрос се състои в това как се формира изискуемото от закона мнозинство "повече от половината от общия брой на съветниците". Настоящата инстанция счита, че тъй като в случая общият брой на общинските съветници е 33, повече от половината са 17. Правилни са разсъжденията на първоинстанционния съд относно това, че след закръгляване на непълното число 16, 5, получаващо се от половината от 33 гласа, и добавянето на още един глас се получава твърде голяма разлика в съотношението 18 към 15 гласа. Повече от половината означава, че е достатъчно 17 от общинските съветници да са гласували "за", за да се приеме, че е налице мнозинството, изискано от закона. При всички положения 17 е повече от половината от 33, а ако законодателят е имал предвид мнозинство от "половината плюс един" той би отразил това изрично, каквито правила съществуват в различни хипотези по регламентиране на кворум и мнозинство. Като потвърждение на казаното дотук следва да се изтъкне и допълнението на чл. 27, ал. 4 ЗМСМА, дадено с ДВ, бр. 47 от 2018 г. Новото изречение второ на този текст гласи следното: Решенията са приети с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците, когато броят на гласувалите "за" общински съветници е по-голям от останалата част от общия брой на общинските съветници. Въпреки че тази разпоредба не е съществувала към момента на вземане и на решение № 691 от 31.08.2017 г. и на потвърждаващото го решение № 720 от 28.09.2017 г. същата показва каква е и е била волята на законодателя, уреждайки по този категоричен начин въпроса за вземане на решенията на общинските съвет със съответното мнозинство. Неоснователно е и другото възражение на оспорващия, касаещо нарушение на процедурата при приемане на потвърдителното решение № 720 на общинския съвет и по специално на чл. 84, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет – Карлово, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация (Правилника). Нарушението се изразявало в това, че потвърдителното решение не е прието на редовно заседание на ОбС – Карлово, проведено на 28.09.2017 г., въпреки че е било включено в т. 2 от дневния ред, оттеглена от председателя на органа, а едва след редовната сесия решението било гласувано в същия ден, но чрез поименно гласуване. Настоящият съдебен състав намира това възражение за неоснователно. На първо място е важно е да се отчете несамостоятелният характер на двете решения. Макар и отделни актове, първоначалното решение и потвърждаващото го решение са неотделими, тъй като касаят разпореждане с общинско имущество, представляващо един общ обект, а именно продажба чрез публичен търг с тайно наддаване на конкретен самостоятелен обект в сграда – частна общинска собственост. В този смисъл и доколкото разискванията и гласуването по същество е осъществено при приемане на първото решение, при връщането му от областния управител е важно да се спазят изискванията за кворум и мнозинство при приемане на потвърдителния акт. В тази връзка е важно да се изтъкне и вече отбелязаното, че областният управител неправилно е счел, че решение № 691 е незаконосъобразно, тъй като не е достигнато необходимото мнозинство за гласуването му. В случая и двете решения са приети със 17 гласа "за" от общо 33 съветника, която бройка изпълва изискванията, както за кворум, така и за изискуемото мнозинство. На следващо място, по силата на чл. 84, ал. 4 от Правилника, нарушение на който се твърди, по нетърпящи отлагане въпроси общинският съвет може да взема решения и извън заседанието, чрез изготвяне на проект за решение и подлагането му на поименно гласуване, чрез саморъчно полагане на подпис от общинските съветници в приложен към проекта списък, като преди приемане на решението се свиква заседание на Председателския съвет, а взетите по този начин решения се обявяват на първото редовно заседание на общинския съвет. Касае се за разписано с Правилника изключение за вземане на решения извън редовно заседание на общинския съвет. Очевидно е, че настоящият случай не попада в тази хипотеза. В същото време няма забрана в рамките на деня на редовната сесия на общинския съвет да се вземе решение с поименно гласуване, предвид заложеното в чл. 62, ал. 2 от Правилника времетраене на заседанието на общинския съвет, което е от 10, 00 часа до 17, 00 часа с възможност за удължаването му с до 2 часа, което говори за това, че решението е взето в деня на редовно заседание на ОбС-Карлово. Неоснователно е и направеното оспорване на размера на присъдените в първоинстанционното производство в полза на ответника разноски. Възражението за прекомерност е уредено в чл. 78, ал. 5 ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144 АПК Упражняването на това право законодателят е обвързал със срок - най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, когато изтича и възможността на противната страна да направи искане за присъждане на разноски и да представи доказателства - чл. 80 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Видно от данните по делото, в този срок възражение за прекомерност не е направено от процесуалния представител на Областния управител на област Пловдив, въпреки че същият се е явил в проведеното по делото съдебно заседание. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на процесуалния представител на касатора като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Ответникът не е поискал присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,