Решение № 13321 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5682/2012 г.

Решение № 13321 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5682/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Плевен против решение № 163/13.03.2012 г. по адм. дело № 1090/2011 г. на Административен съд - Плевен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради необоснованост и нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 69, ал. 5 и § 4, ал. 1 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване (КСО) - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, Владимир Кирилов Лазаров, от гр. Плевен счита същата за неоснователна. Посочва, че атакуваното решение е постановено в съответствие с разпоредбите на чл. 69, ал. 5 от КСО и чл. 52г, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че е неприложима разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), която препраща към чл. 68 и § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С атакуваното решение административният съд е отменил решение № 58/16.11.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Плевен и потвърденото с него разпореждане № 1858/11.10.2011 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ. Върнал е преписката на административния орган за произнасяне по подаденото от Валентин Кирилов Лазаров, от гр. Плевен заявление за пенсиониране вх. № МП-24065/15.09.2011 г. при съобразяване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Присъдил е разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че отменените актове са постановени в нарушение на материалноправни разпоредби - основания за отмяната им като незаконосъобразни по чл. 146, т. 4 от АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че през периода 01.08.1995 г. - 11.08.2011 г. в качеството си на главен специалист по превантивна дейност в отдел "Гражданска защита" при Община Плевен и инспектор по ЗН IV степен в Областно управление "Пожарна безопасност и защита на населението" - Плевен при Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР Владимир Кирилов Лазаров е придобил осигурителен стаж в системата на гражданска защита. Съгласно § 64 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи държавни служители в служебни правоотношения и служители по трудови правоотношения с министъра на извънредните ситуации, които осъществяват функции, свързани със защита при бедствия и осигуряване на гражданите на достъп до службите за спешно реагиране чрез Националната система за спешно повикване с единен европейски номер 112 към датата на влизане в сила на Решението на Народното събрание за приемане на структурата на Министерския съвет на Република България (ДВ, бр. 60 от 2009 г.), с което Министерството на извънредните ситуации се закрива, се назначават в МВР без провеждане на конкурс и без да са налице специфичните изисквания на чл. 179, ал. 1, т. 4 и ал. 3 от ЗМВР. Стажът на тези служители, придобит по Закона за държавния служител и по Кодекса на труда се зачита за работа при един и същ работодател, съответно орган по назначаване, уточнение направено по-късно с § 57 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи. До подобен извод е достигнал и първоинстанционният съд по пътя на логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 69, ал. 5 от КСО като точно е дефинирал материалноправните основания на извличаната от нея правна норма. Съществените са осигурителният стаж да е придобит в системата на гражданска защита на населението като извършваната работа да е свързана с някои от дейностите по чл. 52г, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ЗМВР и този стаж да е две трети от изискуемия общ осигурителен стаж от 25 години. Обосновани са изводите, че придобитият от Владимир Кирилов Лазаров осигурителен стаж в системата на гражданска защита не покрива изискването за две трети от изискуемия общ осигурителен стаж от 25 години, поради което не са налице основания за отпускане на пенсия по чл. 69, ал. 5 от КСО. Тези изводи почиват на точна преценка на доказателствения материал по делото и се подкрепят от приетата съдебно-икономическа експертиза. Общият осигурителен стаж на лицето в системата на гражданска защита е 16 години и 12 дни при минимално необходим от 16 години и 8 месеца. Правно издържани са изводите на първостепенния съд досежно приложението на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) уволнените и непридобили право на пенсия по чл. 69 КСО се пенсионират по реда на чл. 68 и § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Отчитайки, че правоотношението на Лазаров във връзка със заеманата от него длъжност инспектор по ЗН IV степен (за група общини) в Областно управление "Пожарна безопасност и защита на населението" - гр. Плевен при Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР е прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 1 от ЗМВР поради навършване на пределна възраст за служба в МВР - 60 години, административният съд законосъобразно е изследвал и останалите основания за пенсиониране. Въз основа на събраните по делото доказателства и приетата експертиза обосновано е приел, че извършената работа в системата на гражданска защита е свързана с дейностите по чл. 52г, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ЗМВР и с оглед разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от НПОС осигурителния стаж за този период следва да бъде зачетен от първа категория. В своята съдебна практика по повод тълкуването на разпоредбата на чл. 69, ал. 5 от КСО Върховният административен съд е приел, че извличаната от нея норма макар и от материалноправен характер има обратно действие. В мотивите на решение № 10677 от 23.07.2012 г. по адм. дело № 4725/2012 г. на ВАС, VI о. четем: "Безспорно е, че нормата на чл. 69, ал. 5 от КСО е материалноправна и като такава има действие само занапред, тъй като не е допуснато изрично обратно нейно действие, както предвижда чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове. В нея са разписани необходимите и задължителни законови материалноправни предпоставки за да възникне субективното право на едно лице да получава пенсия за изслужено време и старост при режим различен от този регламентиран в чл. 68 от КСО. След влизане в сила на тази правна норма, и само занапред, лицата отговарящи на всички кумулативни изисквания на закона имат това право. Това право, с оглед действието на правната норма във времето, безспорно няма да имат лицата който са направили искане за отпускане на такава пенсия преди влизането й в сила. Една от материалноправните предпоставки за да възникне право на пенсия по този специален ред е именно характера на положения труд - лицето да е изпълнявало някоя от дейностите по чл. 52г ал. 2, т. т. 8 и 9 от ЗМВР. Тук законодателят е използвал израза "изпълнявало", или в случая се касае за изпълняване на тези дейности в минало време, като времевия отрязък в самата правна норма не е ограничен изрично. След като липсва такова ограничение във времето, за изпълнение на дейностите по чл. 52г, ал. 2, т. 8 и 9 от ЗМВР, то следва че целият трудов и осигурителен стаж на тези лица изпълняващи посочените дейности следва да се съобразява при преценка основателността на искането по чл. 69, ал. 5 от КСО, без значение дали той е полаган преди или след влизане в сила на тази законова промяна." Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че следва да подкрепи посоченото тълкуване, възприето и от първоинстанционния съд, което обуславя неоснователност на касационното оспорване. Обосновани са изводите на съда, че са реализирани основанията от фактическия състав на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО като към момента на подаване заявлението за пенсиониране Владимир Кирилов Лазаров е притежавал минимално изискуемата възраст, осигурителен стаж от първа категория и необходим сбор за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. По изложените съображения атакуваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и заявеното от ответника по касационната жалба искане за разноски, такива следва да се поставят в тежест на касатора. Съобразно доказателствата в тази насока - договор за правна защита и съдействие № 10/02.10.2012 г. същите възлизат на сумата от 300,00 лева, адвокатски хонорар за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение