Решение № 190 от 3.12.2019 г. на ВКС по н. д. № 781/2019 г.

Решение № 190 от 3.12.2019 г. на ВКС по н. д. № 781/2019 г., II н. о., НК, докладчик съдията Петя Шишкова Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от подсъдимия Т. Д. Я., чрез служебния му защитник, срещу решение № 75 от 14.06.2019 г., постановено по ВНОХД № 59/2019 г. на Апелативен съд–гр. Бургас, с което присъда № 3/24.01.19 г. по НОХД № 542/18 г. на Сливенския окръжен съд е изменена в частта относно наказанието, като срокът на лишаването от свобода е намален от десет на осем години, и е потвърдена в останалата й част. С присъдата подсъдимият е признат за виновен в това, че през нощта на 20 срещу 21.03.2018 г. в [населено място], общ. С., умишлено умъртвил П. Р. И.. В жалбата и допълнението към нея е развито касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Твърди се, че Я. не е действал умишлено, тъй като е желаел да се защити от И., а не да го убие. Иска се преквалификация на деянието в такова по чл. 124 от НК. При условията на алтернативност е направено искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, или за намаляване на наказанието, като не са изложени съображения в тази насока, а проверката за допуснати съществени процесуални нарушения или за несъобразени смекчаващи обстоятелства е предоставена на съда. В съдебно заседание защитникът поддържа касационната жалба, твърди, че убийството е извършено по непредпазливост, че подсъдимият се е защитавал от нападението на пострадалия. Представителят на прокуратурата намира жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Счита, че апелативният съд е проявил достатъчна снизходителност, като е намалил наказанието на Я.. Самият подсъдим заявява, че не би ударил И., ако последният не го е нападнал. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Настоящата инстанция е сезирана с твърдение за нарушение на материалния закон, изразяващо се в неточно квалифициране на деянието като престъпление по чл. 115 от НК, вместо в такова по чл. 124 от НК. Изложени са доводи, че поведението на Я. е било отбранително. Така формулираното становище съдържа вътрешно противоречие, поради обстоятелството, че ако подсъдимият е извършил убийството, докато се е защитавал от нападението на пострадалия, следва да се обсъжда евентуалното му оправдаване на основание чл. 12, ал. 1 от НК или по-лека наказуемост по чл. 119 от НК, а не преквалификация на престъплението по чл. 124 от НК. Независимо от неточната аргументация на защитната позиция, и констатацията във въззивното решение, че тезата е развита и пред двете инстанции само във връзка с искането за по-леко наказание, а не като основание за приложение на институт, изключващ обществената опасност, съдът е изпълнил задължението си да анализира детайлно установените обстоятелства с оглед, както на възможността Т. Я. да е действал, при условията на неизбежна отбрана, така и на непредпазливост. Обсъдено и обосновано е отхвърлил и евентуалното наличие на състояние на физиологичен афект. Бургаският апелативен съд е разграничил субективната страна на престъпленията по чл. 115 и по чл. 124 от НК, след което съобразно правната теория и безпротиворечивата съдебна практика е очертал външните прояви, в които е обективиран прекият умисъл за причиняване на смърт. Фактите, с които е обосновал извода си, че Я. е съзнавал общественоопасния характер на поведението си и на последиците от него, и е целял и желаел настъпването им, са достатъчно убедителни и многобройни. В решението е анализирано средството на престъплението и е преценено, че е напълно годно да причини смърт – използвана е брадва, при това ударите са нанасяни с острата й метална част. Анализирана е локализацията на уврежданията – всичките са в главата, която е жизненоважен орган, наслагвани са в дясната слепоочна област. Изтъкнат е броят им – най-малко четири, при възможност смъртта да настъпи и само от един подобен удар. От обективната медицинска находка на множество счупвания на черепните кости и хлътване към черепната кухина на костни фрагменти, в съответствие със заключението на съдебно-медицинската експертиза, е направен извод, че ударите са нанесени със значителна сила. Посочените обстоятелства са обсъдени на фона на ясните представи на извършителя, че пострадалият е възрастен и слаб човек. Решението за категорична неприложимост на чл. 124 от НК следва да бъде споделено. Правилно е отхвърлена възможността подсъдимият да е действал при условията на неизбежна отбрана. За правилното приложение на материалния закон е необходимо преди всичко точно установяване на фактическата обстановка. С оглед спецификата на проведената процедура на съкратено съдебно следствие с признание на фактите по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, относимите обстоятелства са безспорно изяснени. Като ги е обсъдил подробно, въззивният съд е достигнал до правилния извод, че когато подсъдимият е нанесъл ударите в главата на пострадалия, с които го е умъртвил, по отношение на него не е било осъществявано непосредствено противоправно нападение. Съобразно подробно очертаната хронология на събитията, докато подсъдимият е лежал на дюшек, поставен на пода в стаята, пострадалият го е удрял с пръчка, след това е донесъл брадва от съседното помещение и го е заплашил с нея, а накрая е наранил лявото му ухо с тъпата й част. Така осъщественото нападение, обаче, е било прекратено от подсъдимия и в решението ясно е посочено по какъв начин е станало това – той е станал от дюшека, отнел е брадвата от пострадалия, а последният е седнал на леглото си. В тази ситуация, преценката на съда, че И. е замахнал с нож, не за да нападне Я., а за да се защити от по-силен физически противник, въоръжен с брадва, в по-изгодна позиция за нападение /изправен срещу пострадалия, който е седнал на леглото/, е напълно точна. Правилният извод на апелативния съд, че институтът на неизбежната отбрана е неприложим, тъй като смъртта е причинена след преустановяване на нападението, следва да бъде допълнен и с друг аргумент. Когато възникнал конфликт е ескалирал до убийство, на неизбежна отбрана не може да се позовава този участник в него, който пръв го е предизвикал с неправомерните си действия. Няма спор, че в случая причина за скандала е противозаконното оставане в чуждо жилище от страна на Я., въпреки изричната, многократно повтаряна покана да го напусне, поведение което е дори съставомерно по чл. 170, ал. 4 от НК. Именно проявената от подсъдимия наглост и безцеремонност при незачитане на личните права на И. е първопричината за последвалото физическо стълкновение. Без уважение следва да бъде оставено и искането за отмяна на решението и ново разглеждане на делото от въззивната инстанция. Следва да се има предвид, че страните, които сезират касационния съд дължат да посочат данните, подкрепящи наведеното касационно основание. Както в жалбата, така и в допълнението към нея, се претендира връщане на делото в случай, че ВКС прецени, че са допуснати съществени процесуални нарушения. На практика се иска служебна проверка на предпоставките по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Правомощията на касационната инстанция за такава са строго ограничени и се свеждат до констатиране на някое от т. нар. "абсолютни нарушения" по чл. 348, ал. 3, т. 2-4 от НПК /ТР № 5/2018 г. на ОСНК на ВКС/. По конкретното дело съдопроизводствените действия са надлежно протоколирани, не е нарушена тайната на съвещанието, съдебните състави в двете инстанции са формирани съобразно изискванията на чл. 28 и чл. 29 от НПК и актовете им са мотивирани. ВКС не констатира наличие на основание за намаляване на наказанието поради явна несправедливост. След редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК, Апелативният съд е намалил срокът лишаването от свобода на осем години. Така индивидуализираното наказание кореспондира с констатация за лек превес на смекчаващи обстоятелства. В мотивите на атакувания акт като такива са посочени чистото съдебно минало на Я. и обстоятелството, че пострадалият пръв е употребил сила. Няма основание за допълнително намаляване на наказанието, тъй като на тях са противопоставени негативните характеристични данни за подсъдимия - конфликтен, раздразнителен, не полага труд, въпреки че е здрав, а живее от благодеянията на съселяните си, често злоупотребява с алкохол, както и особено същественото отегчаващо е обстоятелството, че е причинил смъртта на човек, който по-рано през зимата го е подслонил и е осигурявал прехраната му с пенсията си. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, II наказателно отделение,