Решение № 14475 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8120/2016 г.

Решение № 14475 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8120/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на У. А. А., гражданин на Ирак, против решение № 3385/17.05.2016 г., постановено по адм. д. № 2344/2016 г. по описа на Административен съд- С. град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на У. А. А. против решение № 9591/23.12.2015 г. на заместник - председателя на Д. А. за бежанците при МС, с което на оспорващия е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател се явява лично, поддържа жалбата, а по същество твърди неправилност на атакувания с нея съдебен акт. Ответникът, заместник-председателят на Д. А. за бежанците /ДАБ/ при МС, редовно призован, се представлява от юриск. Славова, която изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно и в срок. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ е отхвърлил жалбата на У. А. А., гражданин на Ирак, срещу решение № 9591/23.12.2015 г. на заместник - председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че административният акт на заместник-председателят на ДАБ е законосъобразен, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. За да отхвърли жалбата на У. А. А. срещу решението на заместник-председателят на ДАБ при МС, съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденеца при проведените задължителни няколко интервюта относно причините същият да напусне държавата си по произход, обстоятелствата, изложени от него за наличието на реална опасност за живота му, както и причините за нежеланието му да се върне в родината си. Съдът е развил съображения за това, че по отношение на У. А. А. не се установява наличието на материалноправните предпоставки по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - по отношение на същия не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът подробно е разгледал и материалноправните основания за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като, изхождайки отново от бежанската му история и актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Ирак към датата на постановяване на акта си, е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на У. А. А. на хуманитарен статут - липсват данни чужденецът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗУБ. Съдът счита, че установената по делото обстановка не дава основания да се приеме, че У. А. А. е бил принуден да отпътува от Ирак поради реална опасност от тежки обстоятелства. Причина за напускане от Ирак е общата обстановка на несигурност в страната по произход, както и убийството на брат му. Съдът е приел, че не може да се има предвид и решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/СЕО, тъй като жалбоподателят не се е позовал на някакво преследване спрямо него от властите в страната. Настоящият състав на Върховния административен съд, III-то отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на Административен съд - С. град. П. А. съд - С. град, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от У. А. А. факти не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Обосновани са изводите на Административен съд - С. град и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на У. А. А. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В хода на касационното производство представителят на ответника е депозирал като писмено доказателство справка за актуалната обществено-политическа обстановка в Ирак към месец септември 2017 г., която, предвид спецификата на производството по ЗУБ настоящата касационна инстанция следва задължително да вземе предвид при преценка законосъобразността на съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу отказа да му бъде предоставена субсидиарна закрила по чл. 9 от ЗУБ. Видно от тази справка, обществено-политическата обстановка в Ирак, макар напрегната и динамична, не може да бъде характеризирана с безогледно насилие в случай на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. Следва да бъде отбелязано и това, че съгласно "пълзяща скала" посочена в т. 39 на Тълкувателното решение на съда в Люксембург, която е от съществено значение при оценяването на молба за субсидиарна закрила, в колкото по-голяма степен чужденеца съумее да докаже, че е конкретно повлиян от фактори, имащи пряко отношение към личното му положение, толкова по-слаба ще трябва да е степента на безогледното насилие за него, която се изисква за търсенето на субсидиарна закрила. Не може да се приеме, че той е лице, което може да търси субсидиарна закрила. Съгласно решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 на СЕС, за да бъде предоставена субсидиарна закрила на едно лице, на основание чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС, респ. чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, е необходимо компетентният национален орган или съдилищата, до които е подадена молба за субсидиарна закрила, да са установили, че в съответната държава по произход съществуващият въоръжен конфликт достига толкова висока степен, че се демонстрират сериозни и потвърдени основания да се счита, че изпратеното обратно там цивилно лице, единствено на основание присъствието си на територията на дадена държава или регион, би било изправено пред реален риск да стане обект на тази заплаха. Такова установяване по отношение на чужденеца не е налично, а опасностите на които изобщо е изложено населението или част от населението на една страна, не представляват сами по себе си индивидуални заплахи, които могат да бъдат квалифицирани като тежки посегателства срещу отделния кандидат като обект на лична заплаха и риск. В конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплаха за живота на чужденеца. Не се установява спрямо него и да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено с присъствието си на територията на Ирак той би бил изправен пред реален риск да бъде обект на заплаха, релевантна за предоставянето на хуманитарен статут. Съответно такива доказателства по делото не са представени. На следващо място, видно от текста на посоченото решение е, че съдът поставя като условие съществуващата опасност да е реална за лицето, търсещо закрила и следващото условие е въоръжените конфликти да се характеризират с безогледно насилие. Двете условия са взаимно свързани и наличието им е обусловено от конкретната бежанска история и установените за всеки един търсещ закрила индивидуални обстоятелства. В тази връзка от анализа на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на СЕО и в съответствие с информацията относно актуалната обстановка в Ирак, съдържаща се в справка вх. № МД-1138 от 9.10.2017 г., относно Р. И. - актуално положение в Ирак, състояние на сигурността в И. К. и по конкретно в град А., представена в настоящото касационно производството от дирекция "Международна дейност" на ДАБ, следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От тях се установява, че не е налице вътрешен въоръжен конфликт на територията на цялата страна и конкретно в И. К.. Съществуващото насилие на места не е безогледно, чужденецът може да се ползва от вътрешна закрила в държавата си на произход на части от територията, на които ситуацията е относително стабилна. В тази връзка в обжалваното решение съдът е изследвал цялостната обстановка в Ирак, съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което обосновано е приел, че в разглеждания случай, не се установява по безспорен начин чужденеца да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. При тези данни правилно е заключението на решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - С. - град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице касационни основания за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение