Решение № 9224 от 6.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6897/2025 г.

Производство по чл.208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.160, ал.7 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано по касационна жалба на Ѝ. С. Ц. с [ЕГН], от гр.Раковски, [улица], чрез адв. Н. Петров, против Решение 3893 от 25.04..2025г. по адм.д. 1315/2024г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ Р-16001623004051-091-001/02.04.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 237/31.05.2024 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /Д ОДОП /- Пловдив, в частта, с която на жалбоподателя са установени допълнителни данъчни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2019 г. в размер на 2 849.53 лв., ведно с лихви в размер на 1 227.99 лв.

и РА е изменен в частта за установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, както следва:

• за 2017 г. от 26 851.54 на 25 565.93 лв. и лихви от 17 024.36 лв. на 16 209.26 лв.;

• за 2018 г. от 1 945.47 лв. на 1 091.43 лв. и лихви от 1 036.20 лв. на 581.32 лв.;

• за 2020 г. от 1 995.38 лв. на 1 918.03 лв. и лихви от 657.58 лв. на 632.09 лв. и

• за 2021 г. от 3 857.38 лв. на 3 353.64 лв. и лихви от 880.07 лв. на 765.14 лв.

или общо от 34 649.77 лв. на 31 929.03 лв. главница и от 19 598.21 лв. на 18 187.81 лв. лихви.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно на всички основания по чл.209, т.3 АПК.

Необосновано съдът приел за недоказано, че безспорно извършените от ревизираното лице парични преводи на обща стойност 316 223,78лв. , от 21, 28 и 29-ти декември 2017г. по сметка на Фешън Трейд М ЕООД, са извършени по молба и със средства на трето лице Й. И. Г.. Този факт бил установен със свидетелките показания на Г., за които не важи ограничението за допустимост по чл.164, ал.1, т.3 ГПК. Било доказано движението на парите по банковите сметки последователно от Фешън Трейд М ЕООД към Телец 83 ЕООД (собствено и управлявано от Й. Г.) и от Телец 83 ЕООД в полза на самия Г.. Нареждането на преводите от сметката на Фешън Трейд М ЕООД е извършено от ревизираното лице с пълномощно за опериране с тази сметка, дадено от управителя на Фешън Трейд М ЕООД, представено с възражението към ревизионния доклад (стр.58 от делото на АС) и известно на приходните органи и преди това, което обаче било изцяло игнорирано от решаващия съд. Доказано било движението на средствата от Й. Г. до неговото дружество Телец 83 ЕООД или лично до него. Това било потвърдено от събраните в ревизионното производство писмени обяснения и от свидетелските показания пред съда.

Нямало основание за извършване на ревизията по реда на чл.122 и сл. ДОПК.

Неправилно били определени данъчните основи:

Неправилно съдът тълкувал и приложил разпоредби на Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ).

Съдът не изложил мотиви за неприемане на по-голямо начално салдо за 2016 и 2017г. Нямало основание да се приеме, че ревизираният не е получил по дарение парични средства от баща си, за когото било доказано, че е получил дивидент в размер на 140 000лв. и живеел с него в едно домакинство.

Неправилно не са признати приходи от хазартна и лотарийна дейност. Не е било тежест на ревизирания да доказва какви залози е направил, в резултат на които е получил печалби, при положение, че само приходната администрация може да получи данни за размера на залозите.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на РА, както и присъждане на разноски.

С допълнение към касационната жалба, подадено чрез адв. С. Балталиев и адв.Н. Делева, се повтарят първоначалните оплаквания : нямало основание за извършване на ревизията по особения ред; констатациите на РА не се считат за верни до доказване на противното; неправилно съдът разпределил доказателствената тежест; съдът не обсъдил поотделно и в съвкупност всички доказателства. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд.

Ответникът по касационната жалба- ДД ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк.П.Янев, оспорва жалбата по съображение в писмен отговор. Съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото и обсъждането на доказателствата. Обосновано съдът приел, че жалбоподателят не е доказал внесените от него суми по банковата сметка на Фешън Трейд М ЕООД да са чужди; недоказано било парично дарение от бащата, извън признатите от приходните органи, за даването на които има доказателства. Иска се оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК и съобрази становищата на страните, намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК против подлежащ на обжалване съдебен акт, а по същество е неоснователна, поради следното:

Предмет на оспорване в потвърдената му част е РА, издаден в резултат на ревизия по особения ред на чл.122 и следващи ДОПК. Органите по приходите са приели, че в случая е осъществен съставът, предвиден в хипотезата на чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК, а именно: - декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице за периода 2017 г. - 2021 г. не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

При определяне на данъчната основа за облагане приходните органи са приели, че паричните средства, с които са направените парични преводи общо в размер на 316 223.78 лв. от ревизираното лице по сметка на Фешън Трейд М ЕООД през м.12.2017г., представляват недекларирани доходи с неустановен произход; при определяне на началното салдо за ревизирания период не са признали част от парични суми, за които се твърди да са дадени по дарение от бащата на ревизирания, поради липса на доказателства за получаването на средствата и не са признали получени от ревизираното лице печалби от хазарт и лотарийни игри по съображения, че лицето не е доказало размера на направените залози за тези игри.

За да отхвърли жалбата против РА в посочената част, първоинстанционният съд е приел, че е доказано основание по чл.122, ал.1, т.7 ГПК за извършване на ревизията по особения ред. По отношение на внесените 316 223,78лв. съдът най-напред съобразил, че има противоречия в обясненията на ревизираното лице и показанията на Г. като свидетел относно деня на предаването на парите; приел също, че съгласно чл.57, ал.2, т.2 ДОПК вр. чл.164, ал.1, т.3 ГПК за доказването на предаването на парите е налице ограничение за допустимостта на доказването с гласни доказателства, поради което посоченият факт не бил доказан; по отношение на твърденията за непризнати дарения от бащата на ревизирания, които се отразявали на началното салдо за ревизирания период, съдът приел, че няма данни към началото на посочения период бащата още да е разполагал с получени от него преди три години парични суми от дивиденти. Накрая, съдът приел, че правилно приходните органи са приели за недоказано оправдаването на извършени разходи с получени печалби от хазартна и лотарийна дейност. В заключение съдът приел за неопровергана доказателствената сила на констатациите на РА, основана на чл.123, ал.1 ДОПК.

Решението е правилно.

1.Макар неправилно съдът да приел, че предаването на сумата от 316 223,78лв. от свид.Г. на ревизирания Ц. не може да се доказва със свидетелски показания, верен и обоснован е фактическият извод на съда, че ревизираното лице, чиято е била тежестта да докаже, че безспорно внесените от него парични средства по сметка на дружеството са принадлежали на свид.Г., който му ги е дал и РЛ само е внесло едни чужди пари.

Член 164, ал.1, т.3 ГПК, необходим при тълкуването на чл.57, ал.2, т.2 ДОПК, разпорежда, че свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително. Събраните гласни доказателства относно предаването на обсъжданата парична сума от свид.Г. на РЛ не целят установяване на договор на посочената стойност. Обратно, твърдението на жалбоподателя от началото на ревизионното производство е било, че той не е свързан с никакви облигационни отношения с Г. или някои от посочените фирми, през сметките на които са преминали сумите. Даже и да се приемат за допустими въпросните показания, от това не следва, че те са решаващо доказателство, въз основа на което следва да се приеме за доказан фактът на предаването на сумата. Обратно, както правилно е констатирал първоинстанционният съд, в тези показания се съдържа противоречие с други събрани при ревизията данни, основани например на обясненията на самия ревизиран относно деня на предаване на сумите. От друга страна, доказването на предаването на парите, не изчерпва предмета на доказване, който е в тежест на ревизираното лице, а именно, че това са чужди за него средства. За да се приеме за доказано това обстоятелство, следва да е доказано, че обясненията, които са дадени за причината Г. да използва РЛ за внасянето на парите са верни. В тази насока нищо не опровергава заключенията на приходните органи, че не е доказана нито житейска, нито стопанска логика в това едно физическо лице да даде на друго физическо лице посочената немалка сума пари, която да бъде внесена по сметка на юридическо лице и после прехвърлена на друго юридическо лице, собственост на този, за когото се твърди, че е дал парите (първото физическо лице по веригата). Накрая парите били изтеглени отново от Г. от собственото му дружество Телец 83 ЕООД. Без всякакви доказателства е останало твърдението, че причина за тези операции са евентуални неприятности, свързани с неуредени доставки между чужди на ревизираното лице дружества.

2.Напълно се споделят мотивите на първоинстанционния съд, че за да се установи получаването на пари по дарение от бащата на РЛ към 01.01.2016г. е необходимо да е доказано, че дарителят е разполагал с тези пари към посочения момент. В свидетелските показания на бащата на ревизираното лице няма показания за даване на такива дарения, а наличието на пари в посочения размер три години преди началото на ревизирания период не е достатъчно за да се приеме за доказано, че тези пари са дадени на ревизирания, което би увеличило признатото от приходните органи начално салдо.

3.За да оправдае извършените от него разходи с приходи от хазартна и лотарийна дейност ревизираното лице е трябвало да докаже при условията на пълно и пряко доказване, че в какви игри е участвало, с какви залози и колко точно печалби е получило. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че РЛ не е доказало посочените факти и за него следва да останат последиците от недоказването.

Предвид изложеното първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила.

При този изход на процеса и при процесуално представителство за ответника за касационната инстанция, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за тази инстанция в размер на 4 985.55 (четири хиляди деветстотин осемдесет и пет и 0.55) лв.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение