Решение № 14559 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11975/2012 г.

Решение № 14559 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11975/2012 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Съдебно производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), подадена от процесуалния му представител юрк. Чакова, срещу решение № 4149 от 18.07.2012 г. по адм. д. № 2302/2012 г. на Административен съд - София град (АССГ), с което е отменена негова заповед № 167390 от 15.06.2007 г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 4 ЗДвП "Отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство" (СУМПС), по отношение Костадин Георгиев Бараков от гр. София. По доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради необоснованост и допуснато при постановяването му нарушение на материалния закон, се претендира неговата отмяна и отхвърляне на първоначалната жалба. Излагат се съображения, че описаните в заповедта за прилагане на ПАМ наказателни постановления (НП) за ангажиране административнонаказателната отговорност на водача за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата са влезли в законна сила, поради което и съставляват годно основание за отнемане на посочените в съдържанието им контролни точки, респ. налице са материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ. Ответникът - Костадин Георгиев Бараков, чрез своя процесуален представител счита, че жалбата следва да се отхвърли, претендира разноски. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава обосновано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК (съобщение за оспореното решение е връчено на 26.07.2012 г., а жалбата е депозирана в деловодството на АССГ на 8.08.2012 г.), от надлежна страна, адресат на валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да отмени оспорения административен акт решаващият съд е обсъдил посочените в съдържанието му 5 НП, по силата на които на водача са били отнети общо 39 контролни точки. Относно НП № 138955/27.10.2006 г. е приел, че предвид отметката за влизането му в сила на 23.06.2007 г., то не може да служи като предпоставка за издадената на 15.06.2007 г. заповед. По отношение НП 167390/27.12.2006 г. е развил съображения, че няма данни да е връчено на нарушителя, т. к. с оглед събраните доказателства, нормата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН е неприложима. Посочено е, че в резултат на тези две НП са отнети общо 26 контролни точки на водача, с приспадането на които към датата на издаване на оспорената заповед лимитът на жалбоподателя не е бил изчерпан - Арг.: чл. 157, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, издадена от министъра на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 4 от 15.01.2008 г., в сила от 15.02.2008 г.). Прието е още, че с оглед извършеното от издателя позоваване на акт, постановен на 9.08.2007 г., заповедта е антидатирана, поради което е невъзможно да се прецени приложението на чл. 158, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Решението е правилно. За да отмени заповедта за прилагане на ПАМ, съдът е приел, че две от описаните в заповедта НП не са влезли в законна сила към датата на издаването й, поради което липсва и изискуемата се от закона материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ - изчерпан лимит на контролните точки, предоставени на водача при издаване на СУМПС. При данните по делото съдът е счел, че НП № 138955/27.10.2006 г., с което на Костадин Георгиев Бараков са отнети 16 контролни точки не може да се счита за влязло в сила, т. к. обозначената дата за това дата е последваща издаването на самата заповед за прилагане на ПАМ. Без да отчете разминаването в собствените си твърдения, административният орган се е позовал на това НП като елемент от възприетото фактическо основание за издаване на заповедта. В настоящата фаза на производството представя заверено копие от определение от 07.05.2007 г. по НАХД № 17320/2006 г. на СРС, влязло в сила на 17.05.2007 г., с което е прекратено производството по делото за проверка законосъобразността на НП. С оглед новопредставените доказателства следва да се приеме, че към датата на постановяване на заповедта НП № 138955/27.10.2006 г. съставлява годен титул за отнеме на описаните в съдържанието му контролни точки. При постановяване на оспореното решение АССГ е развил съображения, че според представените по делото доказателства, НП № 167390 от 27.12.2006 г., с което на Костадин Бараков са отнети 10 контролни точки, не е редовно връчено на адресата, поради което и не може да се приеме за влязло в законна сила по смисъла на чл. 64 ЗАНН. Анализирал е действията на административния орган по уведомяването на Бараков за наложената му санкция, като е обсъдил приложението на уредената с разпоредбата на чл. 58, ал. 2 ЗДвП законова фикция. Въз основа на данните по преписката е приел, че административният орган не е извършил нормативно предписаните му действия във връзка с връчване на НП № 167390 от 27.12.2006 г. на нарушителя, като фактът на връщане на писмовната пратка от обявения постоянен адрес с отбелязване, че не е потърсена от получателя не може да се приравни по правни последици на редовно връчване. Независимо от правилността на тези разсъждения следва да се посочи, че спорът относно редовността на процедурата по връчване на НП не може да бъде предмет на настоящото производство. Доколкото НП подлежи на обжалване пред районния съд и споровете се разглеждат по друг процесуален ред, само в административнонаказателното производство по чл. 59 и сл. ЗАНН нарушителят може да релевира доводи относно нередовното му връчване и то по повод срочността на подадена жалба. Недопустимо е извършването на такава самостоятелна преценка от друг правораздавателен орган, в различно по характер съдебно производство (каквото е това за проверка законосъобразността на административен акт за прилагане на ПАМ), поради което АССГ незаконосъобразно е обсъждал доказателства, опровергаващи обвързващото официално удостоверяване на органа за влизането в сила на НП № 167390 от 27.12.2006 г. Заявеният още с първоначалната жалба спор по този факт е от компетентността на районния съд, а единственото доказателство, годно да опровергае документирането на административния орган, е съдебно удостоверение за висящо НАХД (респ. подадена и приета за допустима жалба по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН) пред съответния районен съд. В случай, че се допусне възможност законосъобразността на връчването да се преценява и от административния съд по повод проверка съществуването на материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ, хипотетично може де се стигне до противоречиви преценки на двете съдилища, а реално - до подмяна предмета на делото, като на административния съд се възлага провеждането на недопустим инцидентен съдебен контрол върху предпоставки за реализиране на административнонаказателно процесуално правоотношение (Арг.: чл. 59, ал. 2 и чл. 84 ЗАНН). Следва да се има предвид още, че връчването на НП е процесуален способ за уведомяване на дееца за наложените му санкции и най-късно към датата на съобщаване на заповедта за прилагане на ПАМ адресатът е известен за съществуването на посочените актове за ангажиране на административнонаказателната му отговорност, които би могъл да обжалва пред компетентния съд. Без да е упражнил надлежно процесуалното си право на жалба, нарушителят не може да се позовава на неговото съществуване в друго съдебно производство и то неограничено във времето. Независимо от изложеното по-горе, решаващият съд правилно е отменил оспорената пред него заповед, приемайки за неосъществен фактическия състав на чл. 171, т. 4 ЗДвП. Процесната заповед очевидно е антидатирана, предвид обстоятелството, че е издадена на 15.06.2011 г., а в съдържанието е цитиран акт за възлагане на компетентност на издателя от 9.08.2007 г., като не отчита и посоченото в служебната справка при издаването й обстоятелство за възстановени от водача 13 контролни точки с протокол № 6/9.12.2006 г. (л. 17 от делото). Както правилно е посочил АССГ, с оглед констатираното антидатиране на акта е невъзможно да се прецени приложението на хипотезата на чл. 158, ал. 1, т. 2 ЗДвП, за да се провери изчерпан ли е лимитът на притежаваните от водача контролни точки, като основание за прилагане на ПАМ. При липса на релевираните касационни основания обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция и във връзка със своевременно направеното искане за заплащане на разноски, на основание чл. 143, ал. 1, вр. с чл. 228 АПК, в полза на ответника по касационната жалба се дължат направените разходи за адвокатско възнаграждение по пълномощно № 0695630/12.10.2012 г. в размер на 650 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение