Решение № 13502 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6378/2016 г.

Решение № 13502 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6378/2016 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 21.01.2016 г. по адм. д. № 3209/2014 г. Пловдивският административен съд е отменил заповед № 626 от 5.09.2014 г. на кмета на община Р. П. в частта, с която препраща към Акт за непълноти и грешки за местоположението на имота по геодезическо заснемане и източна граница. Отхвърлил е жалбата в останалата част. Решението се обжалва с касационни жалби от Б. А. П. и В. П. П.. Жалбите са подадени в срок. Жалбоподателките молят решението в отхвърлителната му част да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и процесуални нарушения. О. А. А. Ч. оспорва касационните жалби. Ответникът кметът на община Р. П. оспорва касационните жалби. О. Д. чрез Министерство на земеделието и храните оспорва касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорената пред Пловдивския административен съд заповед на кмета на община Р. е одобрено попълване на кадастралната основа на поземлен имот 2, като се заснема нов поземлен имот № 789 по кафявите линии надписи и зачертаване на Акта за непълноти от 9.07.2014 г. и съгласно скица № 476/22.04.2014 г., която е неразделна част от заповедта. С обжалваното решение Пловдивският административен съд е приел, че заповедта е законосъобразна. С нея е попълнен кадастралния план с имот, който бил закупен от наследодателя на касационните жалбоподателки и наследодателката на А. Ч. през 1996 г. Този имот не е бил нанесен в плана като самостоятелен имот, а попада в границите на поземлен имот 2, който е държавна собственост. Границите на имота и неговата площ съвпадат изцяло с документите за собственост. Източната граница на имота не навлиза в уличната регулация така, както е било посочено в геодезичното заснемане, направено със заявлението за изменение на кадастралния план. Източната граница на имота съвпада с уличнорегулационната линия. Новообразуваният имот съвпада изцяло с имота, предмет на договора от 1996 г. и нанесен в плана от 1976 г. При постановяване на решението Пловдивският административен съд не е допуснал нарушение на закона. През 1996 г. наследодателят на касационните жалбоподателки С. С. и наследодателката на ответника Ч. Н. Ч. са закупили имот, представляващ стопански двор. Този имот е бил наесен в кадастралния план от 1976 г. и е закупен в тези граници като парцел № 3-05-12-00 в с. У. с площ от 1998 кв. м. В кадастралния план на селото от 1994 г. имотът не е нанесен като самостоятелен такъв, а попада в границите на имот 2, държавна собственост. С процесната заповед е попълнен кадастралния план на с. У. с нов имот 789 съгласно скица, неразделна част от заповедта. Установено е по делото, че новонанесения имот съвпада по площ и местоположение на граници с имота, предмет на договора от 1996 г. и съотвества изцало на имота по плана от 1976 г. Установено е, че източната граница не навлиза в улица, а съвпада с уличнорегулационната линия. По разписен лист имотът е записан на наследниците на С. С., включително на касационните жалбоподателки и на наследниците на Н. Ч., включително А. Ч.. Законосъобразно и обосновано Пловдивският административен съд е приел, че с процесната заповед не се накърняват правата на жалбоподателките пред първата инстанция Б. П. и Д. П.. Те са записани като собственици на имота в разписния лист. Границите на имота са нанесени съобразно отразеното в плана през 1976 г. и документите за собственост. Направените в жалбата на Б. П. оплаквания относно акта за непълноти и грешки и уличната регулация не следва да се обсъждат. Към момента на издаване на заповедта законът не предвижда съставянето на акт за непълноти и грешки. З. П. административен съд е отменил заповедта в частта, която препраща към съставения такъв от 9.07.2014 г. Предмет на оспорената заповед е нанасянето на имот с имотните му граници. Уличната регулация не е предмет на заповедта, поради което са неотносими към спора твърденията и обстоятелствата относно ширината на уличното платно. Релевантен е само фактът, че източната граница на имота не попада в предвидената съгласно уличната регулация улица, а съвпада уличнорегулационната линия, поради което и тя законосъобразно е нанесена в кадастралния план от 1994 г. Неотносими към административния спор са оплакванията за нанесени морални вреди от тормоз, продължил двадесет години. Направените в жалбата на В. П. оплаквания относно взаимоотношенията й със съсобственика Ч. по повод ползването на имота са неотносими към спора. Както беше посочено по-горе уличната регулация не е предмет на оспорената заповед и с нея не се нанася границата на процесния имот като попадаща в улица. Следва да се отбележи също, че В. П. не е оспорила процесната заповед пред първоинстанционния съд. Не следва да се обсъждат представените от касационните жалбоподателки и от Министерство на земеделието и храните писмени доказателства, които нямат отношение към предмета на настоящия административен спор. Решението на Административен съд П. е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Б. А. П. и В. П. П. следва да бъдат осъдени да заплатят на А. М. Ч. разноски по делото в размер на 600 лв. адвокатски хонорар. Следва да бъдат осъдени да заплатят на община Р. П. разноски по делото в размер на 600 лв. юрисконсултско възнаграждение. Това е минималното възнаграждение по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения за дела по Закона за кадастъра и имотния регистър. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд