Решение № 2481 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8309/2018 г.
ВАСII отделение20.02.2019 г.докладчик т Галина Солакова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 198/22.05.2018 г. по адм. дело № 74/2018 г. на Административен съд - Смолян ОСЪЖДА "Интерлинк" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Смолян да заплати на Община Смолян сумата 100 лв /сто лева/, разноски. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2481 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8309/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Интерлинк" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Смолян, чрез адв. Топов против решение № 198/22.05.2018 г. по адм. дело № 74/2018 г. на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № РД 0321/2.04.2018 г. на кмета на Община Смолян за изземване на имот публична общинска собственост-офис № 1 и офис № 2 в сграда с идентификатор 67653.918.45. 1 по КККР на гр. Смолян. В жалбата се твърди, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и изяснената фактическа обстановка по делото и се иска неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на заповедта, със законните последици. Ответникът кмет на Община Смолян, чрез юрк. Карамучев, оспорва касационната жалба и моли да се потвърди решението като законосъобразно. Претендира присъждане на юрк. възнаграждение за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като обосновано и правилно. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РД 0321/2.04.2018 г. на кмета на Община Смолян, с мотив, че разпореденият за изземване по реда на чл. 65 ЗОбС имот, съставляващ офиси № 1 и № 2 с обща площ от 26, 50 кв. м. в сграда - публична общинска собственост, се държи без правно основание, тъй като договорът за наем е прекратен с надлежно връчено на 1.02.2018 г. едномесечно предизвестие от 31.01.2018 г. Така постановеното решение е обосновано и законосъобразно. Правилно, при извършена служебна проверка по чл. 146 АПК, административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентния по чл. 65 ЗОбС орган, в предвидената писмена форма и при спазване на административно-производствените правила, Обоснован и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка е и решаващият правен извод на административният съд за наличие на основанията по чл. 65, ал. 1 ЗОбС, тъй като разпореденият за изземване с процесната заповед имот /офис 1 и 2/се държи на отпаднало правно основание от "Интерлинк" ЕООД. Безспорно е установено, че договора за наем № ОС-ННИ-14. 03-3 от 11.03.2014 г. е прекратен по реда на р. V, т. 2, б. "б" от същия във вр. с чл. 14, ал. 3 и ал. 7 от ЗОбС с едномесечно предизвестие, като срока започва да тече от връчването на 1.02.2018 г. Ирелевантни са възраженията по касационната жалба за липса на основание за прекратяване на наемния договор и допуснати нарушения в тази насока, тъй като производството по изземване на имота е самостоятелно такова и контрола за законосъобразност за заповедта за изземване обхваща само наличието на основанията по чл. 65, ал. 1 ЗОС, т. е. преценката отпаднало ли е основанието, на което се владее, респ. държи имота. С оглед на това се явява неоснователен и доводът, че договорът за наем не е прекратен, тъй като дружеството продължава да ползва имота и да заплаща дължимия наем. Нормата на чл. 236 ЗЗД, обратно на твърденията на касатора, не намира приложение при предоставяне под наем на жилища – общинска собственост, чието управление и ползване се подчинява на специален ред - ЗОбС. Предвид изложеното и тъй като не са налице сочените касационни основания за отмяна по чл. 209 АПК, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед своевременно заявената претенция за разноски от ответника, представляван от юрисконсулт пред настоящата инстанция, и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, , касаторът дължи юрк. възнаграждение в минимален размер от 100 лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,