Решение № 120 от 6.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5169/2015 г.

Решение № 120 от 6.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5169/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, действащ чрез пълномощника си юрисконсулт Ставрева, против решение № 186 от 5.02.2015 г., постановено по административно дело № 3043/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е: 1) отменена като незаконосъобразна заповед № ДД-Ю-33-1116/4.09.2014 г. на директор "ДСП" (Дирекция "Социално подпомагане") - Пловдив, потвърдена с решение № РД01-229/28.10.2014 г. на директор "РДСП" (Регионална дирекция за социално подпомагане) - Пловдив, с която на Йорданка Иванова Георгиева от гр. Пловдив като майка на детето Петър Дафинов Георгиев е отказано отпускането на добавка за социална интеграция по реда на чл. 28 от ППЗИХУ (Правилник за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания) на детето Петър Дафинов Георгиев по заявление-декларация вх. № ДД-Ю-33-116/31.07.2014 г.; 2) изпратена административната преписка по заявление-декларация вх. № ДД-Ю-33-116/31.07.2014 г. от Йорданка Иванова Георгиева на директор Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с решението на първоинстанционния съд; 3) осъдена Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив да заплати на Йорданка Иванова Георгиева сумата от общо 500 лева разноски по делото. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът претендира отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на жалбата на Йорданка Иванова Георгиева до първоинстанционния съд срещу заповед № ДД-Ю-33-1116/4.09.2014 г. като неоснователна. Ответникът по касация не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното с нея решение да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е била заповед № ДД-Ю-33-1116/4.09.2014 г., издадена от длъжностно лице при Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, надлежно оправомощено за целта от директора на дирекцията, с която е отказано отпускане на добавка за социална интеграция по смисъла на чл. 42, ал. 2, т. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ). Отказът е мотивиран от административния орган с това, че посоченият доставчик на ползваните услуги от Петър Георгиев и неговата майка (хотел "Орфей", к. к. Пампорово), не отговаря на стандартите на Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина", а добавка по чл. 28, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания се изплаща при извършено балнеолечение или получена рехабилитационна услуга в обект, отговарящ на посочените стандарти по наредбата. За да уважи жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е постановена при неправилно прилагане на материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Обжалваното решение не страда и от твърдяните от касатора пороци. То е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на материалноправните разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно приобщения доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т.е. инстанцията по съществото на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията) решаващият съдебен състав е извел обоснован извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Детето Петър Дафинов Георгиев е лице с трайно увреждане 71% (водеща диагноза "Инсулинозависим захарен диабет") и отговаря на изискванията на чл. 42г, ал. 1 във връзка с чл. 42, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗИХУ. По делото има данни (медицинско направление), че Георгиев е насочен от лекар със специалности "Детски болести" и "Детска ендокринология" за провеждане на санаториално лечение, като по време на престоя му в хотел "Орфей" в к. к. Пампорово (където е бил придружаван от майка си Йорданка Георгиева) в периода 13.07.2014 г. - 20.07.2014 г. той е бил включен в летен лагер-курс за деца с диабет, организиран от Националната асоциация на децата с диабет, с които е проведена социална рехабилитация посредством "създаване на умения за самостоятелен живот чрез обучение от специалист ендокринолог за правилен хранителен режим, корекция на инсулиновите дози и двигателна активност, предоставена психологична подкрепа, измерване на гликиран хемоглобин" (според както е отразено в графата "резултати" на медицинското направление). За извършените разходи в размер общо на 252 лв. е представен на ДСП - Пловдив разходооправдателен документ - фактура от 19.07.2014 г. Няма спор по делото относно установеното в административното производство, че хотел "Орфей" в к. к. Пампорово не е регистриран като лечебно заведение по реда на чл. 39 и сл. от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) и няма сключен договор с такова заведение за осъществяване на медицински дейности, включени в специалността "Физикална и медицинска рехабилитация". От фактическа и правна страна не се спори и че е упражнено право на месечна добавка за социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ, която се изразява в това, че хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за балнеолечение и рехабилитационни услуги. Пред първоинстанционния съд е представен и договор за сезон лято 2014 г. за СПА хотел "Орфей", к. к. Пампорово, сключен на 12.05.2014 г. между Националната асоциация на децата с диабет и "ВАЯ ТУР" ЕООД (това дружество стопанисва хотел "Орфей" в к. к. Пампорово и е издало цитираната фактура). Добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания, представлява парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи за балнеолечение и рехабилитационни услуги. Разпоредбата на чл. 42г, ал. 1 от ЗИХУ определя кръга на лицата, сред които са и децата с определени вид и степен на увреждане, на които добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 се предоставя веднъж годишно при наличие на медицинско направление от лекар-специалист. Съгласно изменението на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ, влязло в сила от 4.07.2014 г., добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ се изплаща при извършено балнеолечение или рехабилитационни услуги в обекти, отговарящи на стандартите по Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина". В процесният случай обаче административният орган незаконосъобразно се е позовал на посоченото изменение на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ, за да постанови отказа си за изплащане на търсената добавка. Разпоредбата на чл. 15 от ЗИХУ разграничава две разновидности на рехабилитацията по смисъла на закона: медицинска и социална. Медицинската рехабилитация е легално определена в алинея 2 като "лечебна дейност, осъществявана от мултидисциплинарни екипи при условията и по реда на Закона за лечебните заведения и Закона за здравното осигуряване". Съгласно алинея 4 "социалната рехабилитация" се състои в създаване на умения за водене на самостоятелен живот чрез рехабилитация на зрението, слуха и говора, двигателна рехабилитация, психологична помощ, предоставяне на социални услуги и други дейности. Т.е. социалната рехабилитация по чл. 15, ал. 4 от ЗИХУ не е дефинирана като лечебна дейност, което е една от отграничителните й черти с медицинската такава. Нещо повече, както сполучливо е отбелязано в това отношение в мотивите на проверяваното решение, провеждането на социална рехабилитация в лечебно заведение би било в пълна дисхармония с поставената цел за социализиране на страдащото дете, което в условията на болнична обстановка (най-често с други, на различни възрасти и с различни заболявания пациенти) не би могло да изгражда успешно умения за по-нататъшен живот. Лечебните заведения не биха могли да осъществят адекватна социална рехабилитация, отговаряща на изискванията на закона, очертани с нормата на чл. 15, ал. 4 от ЗИХУ и отграничаващи я от медицинската такава по ал. 2 на същия член. В случая независимо от формалния документ на лекаря на бланка за санаториално лечение, описаните дейности и режим по същество изпълват изискванията за провеждане на социална рехабилитация по смисъла на чл. 15, ал. 4 от ЗИХУ, а медицинското направление представлява по същество "медицинско предписание от лекар-специалист" по смисъла на чл. 42г, ал. 1 от ЗИХУ. От данните по делото личи, че през едноседмичното пребиваване на детето в хотел "Орфей" на територията на к. к. Пампорово е проведена именно социална рехабилитация по смисъла на чл. 15, ал. 4 от ЗИХУ, а не санаториално лечение. По време на престоя му в хотела, в рамките на обявената програма на лагера за деца, са извършени действия, насочени към стимулиране на двигателната активност на детето, което е със степен на увреждане 71%, предоставени са били социални рехабилитационни услуги, които са го подпомогнали физически, интелектуално и психически и които са осигурили възможност за промяна на живота му към по-висока степен на независимост (§ 1, т. 5 от ДР на ЗИХУ). Извършените дейности са по естеството си рехабилитационни и по-конкретно - дейности за социална рехабилитация, като от значение в случая е, че съответните процедури са извършени, а за изхода на спора е без значение дали обекта, в който са предоставени, отговаря на условията на Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина", още повече, че това изискване е влязло в сила след като е започнала организацията за групово посещение и лечение на деца болни от диабет в хотел "Орфей", к. к. Пампорово (арг. от § 21 от Преходните и заключителни разпоредби към Постановление № 169 на Министерския съвет от 26.06.2014 г. за изменение и допълнение на ППЗИХУ - ДВ, бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г.). Извършена е социална рехабилитация, за която е платена определена цена, както за конкретен брой леглодни, така и за храната, консумирана по време на престоя. Извършването на разхода е доказано с представената фактура. Налице е основанието по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ за получаване на добавка, която да покрие допълнителните разходи за рехабилитационни услуги, получени от детето, съгласно лекарското му предписание. Административният орган не е извършил пълна преценка на действително ползваните услуги и тяхното отношение към медицинското предписание, още повече, че детето е посетило именно този хотел, тъй като организацията на посещението е по инициатива на Националната асоциация на децата с диабет, като се касае за голяма кампания за летен лагер за деца, болни от диабет, започнала преди влизане в сила на изменението в чл. 28, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания. Именно по организираната от Националната асоциация програма за срещи между лекари-специалисти и деца, болни от диабет, детето е изпратено от лекаря за санаториално лечение в хотел "Орфей", наред с останалите деца, които са взели участие в рехабилитационната програма. Решението на съда е правилно като съответно на приложимия в случая материален закон - чл. 15, ал. 1 и ал. 4, чл. 42, ал. 2, т. 4 и чл. 42г, ал. 1 от ЗИХУ. Интеграционната добавка е отказана за ползвано право на социална рехабилитация. Дейностите, които се включват в социалната рехабилитация, не представляват медицинска дейност по принцип и в частност - такава, която да попада в обхвата на медицинската специалност "Физикална и рехабилитационна медицина", за която е въведено изискването по чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ и за която има разписан стандарт по Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина" (обн., ДВ, бр. 85 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 102 от 2009 г. и бр. 67 и 92 от 2010 г.). Затова е неоснователен доводът в касационната жалба за механичното пренасяне на изискването дейностите за социална рехабилитация да са извършени (предоставени) в лечебни заведения или в центрове, в които има разкрити лечебни заведения за физикална и рехабилитационна медицина или които имат сключени договори с такива заведения. Условието, което е предвидено в чл. 28, ал. 1, изречение първо от ППЗИХУ с изменението, което е в сила от 4.07.2014 г., се отнася само за медицинската рехабилитация. Макар това да не е посочено изрично в разпоредбата, то следва от различието в естеството на медицинската и на социалната рехабилитация и различните способи за въздействие и подпомагане в цялостния възстановителен процес и повишаване независимостта на живота на човека с увреждания. Този извод се налага и от общото правило, че с подзаконов нормативен акт, който се издава по прилагането на закона, не може да се стеснява приложното поле на предоставено от закона право. От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, не може да бъде кредитирана. Противно на твърдяното от него, съдът правилно е изследвал и установил фактическата обстановка, правилно е приложил относимите материалноправни норми и правилно е преценил конкретните факти при обосноваването им. Изложеното по-горе категорично обуславя правилността на преценката на Пловдивския административен съд за незаконосъобразност на процесната заповед, която страда от порока по чл. 146, т. 4 от АПК. Правилно първоинстанционният съд е приел, че отказът на административния орган по отношение на исканата добавка, обоснован с липса на покриване на изискванията на чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ - няма регистрирано лечебно заведение за осъществяване на лечебна дейност по "Физикална и рехабилитационна медицина", не е съобразен със закона. Като е отменил оспореният пред него административен акт и е постановил изпращане на преписката на административния орган за решаване на въпроса при спазване на дадените указания, Административен съд - Пловдив е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,