Решение № 2514 от 12.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1082/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна и частна жалби, подадени от С. П. В. срещу решение 25156/28.11.2024 г., постановено по адм. дело 8151/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлен иска с правно основание чл.128а във вр. с чл.128,т.1 от АПК, срещу началника на Дирекцията за национален строителен контрол за обявяване нищожност на решение 5266/25.04.2024 г., постановено по адм. дело 365/2024г. по описа на Върховния административен съд, и е оставена без разглеждане исковата молба за обявяване нищожност на решение 6688/07.11.2023 г., постановено по адм. дело 5609/2023 г. по описа на Административен съд - София град. В жалбите се излагат доводи за постановяване на решението в противоречие със закона и необоснованост отменителни основания по чл.209, т.3 АПК, тъй като не е отчетено от съда, че в решенията, чиято нищожност се претендира, липсва ясна воля и мотивите са неясни и противоречиви. Сочи се и допуснато съществено нарушение по чл.172а, ал.2 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и в двете му части ведно със законните последици. Ответникът началник на Дирекцията за национален строителен контрол, чрез юрк. Сибинова , изразява становище за неоснователност на жалбите и моли за оставяне в сила на решението изцяло като законосъобразно. Претендира юрк. възнаграждение за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на частната жалба и основателност на касационната жалба. Счита, че решението, в частта, с която е отхвърлен иска за обявяване нищожност на решение 5266/25.04.2024 г., постановено по адм. дело 365/2024г. по описа на Върховния административен съд е недопустимо, тъй като този иск е подсъден на Върховния административен съд. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Допустима, но неоснователна се явява и частната жалба срещу решението в прекратителната му производството част. С обжалваното решение административният съд е оставил без разглеждане иска, предявен от С. П. В. срещу решение 25156/28.11.2024 г., постановено по адм. дело 8151/2024 г. по описа на Административен съд София град и е прекратил производството по делото в тази част, като е отхвърлил иска в частта, с която се иска на основание чл.128а, ал.1 АПК да бъде обявена нищожността на решение 5266/25.04.2024 г., постановено по адм. дело 365/2024г. по описа на Върховния административен съд. Прието е в обжалваното решение, че с решение 6688/07.11.2023 г. по адм. дело 5609/2023 г. по описа на Административен съд София град е отхвърлено оспорването на С. П. В. против заповед РД-15-118/15.05.2023 г. на началника на ДНСК, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение относно длъжността главен експерт в отдел Процедури и договори в дирекция Правна с място на работа в ДНСК-Централно управление, считано от 15.05.2023 г. Това решение е оставено в сила с решение 5266/25.04.2024 г., постановено по адм. дело 365/2024г. по описа на Върховния административен съд, поради което по реда на чл.218, ал.2 АПК е проведен контрол за неговата валидност и исковата претенция в тази част е процесуално недопустима. Досежно валидността на атакуваното решение на Върховния административен съд, са изложени подробни мотиви при съобразяване на ТР 1/10.02.2012 г. на ВКС по тълк. дело 1/2011 г., нормата на чл. 128 а, ал. 1 от АПК и изведените в съдебната практика и правната теория критерии за нищожност на съдебните актове, като е прието, че процесното решение на Върховния административен съд не страда от толкова съществени пороци, свързани с надлежността на правораздавателния орган, пределите на правораздавателната власт на съда и формата на постановеното решение, които да сочат на неговата нищожност. Прието е, че в процесния случай съдебният акт е постановен от надлежен съдебен орган, в надлежен състав и в пределите на правораздавателната му власт по смисъла на чл. 132, ал. 2 във вр. чл. 217, ал. 1 и ал.2 от АПК, като съдебното решение е изготвено в изискуемата писмена форма и реквизити , подписано е и от тримата членове на състава, участвали в съдебното заседание, в което е даден ход по същество. Като неотносими към валидността на процесното решение са възприети доводите на ищцата за неправилността на съдебния акт. Така постановеното решение, включително и в частта, имаща характер на определение, е валидно, допустимо и правилно. Правилно е преценено от административния съд, че исковата претенция по чл.128а, ал.1 АПК за обявяване нищожност на решение 25156/28.11.2024 г. по адм. дело 8151/2024 г. по описа на Административен съд София град е процесуално недопустима, тъй като това решение е било обект на осъществен касационен контрол. За допустимостта на иска, АПК съдържа ограничения, сред които е и това съдебният акт да не е бил подложен на касационно обжалване, приключило в произнасяне по същество от касационната инстанция, която следи служебно за неговата валидност - чл.218 АПК. Обжалваното решение е правилно и обосновано и в частта, с която е отхвърлен предявения иск за обявяване нищожност на решение 5266/25.04.2024 г. по адм. дело 365/2024г. по описа на Върховния административен съд, като мотивите се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2 АПК. Искът за прогласяване на нищожност на съдебното решение е установителен и може да бъде предявен безсрочно пред съответния административен съд - чл.128а, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.128,т.8 от АПК. В случая искът е за прогласяване нищожност на окончателен съдебен акт, постановен от Върховния административен съд, ползващ се със сила на присъдено нещо. Следователно изводът на административния съд за допустимост на иска е правилен. За да е нищожно съдебното решение, то изцяло следва да е лишено от законова опора, да не притежава качествените характеристики на валидно съдебно решение, да е постановено от ненадлежен състав или извън пределите на правораздавателната власт на съда. Обоснован е изводът на административния съд, че процесното решение е валиден съдебен акт, тъй като е постановено от надлежен съдебен състав, в кръга на неговите правомощия и в изискуемата форма и съдържа всички съществени реквизити. Решението е надлежно мотивирано с ясно формирана воля на съда, а възражението за противоречивост и неяснота на мотивите и фактическите установявания, е относимо към законосъобразността, а не към валидността на съдебния акт, т. е. ирелевантно в настоящето производство по чл.128а, ал.1 АПК. Предвид изложеното, обжалваното решение като постановено при липса на сочените основания за отмяна по чл.209,т.3 АПК, следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба без уважение като неоснователна. С оглед изхода на делото и надлежно заявената от ответника претенция за присъждане на разноски, касаторът дължи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,