Решение № 14866 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6170/2018 г.

Решение № 14866 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6170/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. А., чрез адв. Бозаджиев като процесуален представител, против решение № 1985/26.03.2018 г., постановено по адм. дело № 5303/2017 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – началник отдел "Пътна полиция" при СДВР не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. А. против заповед № 16-4332-003620/20.10.2016 г. на началник отдел "Пътна полиция" при СДВР, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложена принудителна административна мярка "Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, считано от датата на отнемане". За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, при спазване на процедурните правила и в съответствие с материалния закон. Обосновал е извод за доказаност на материалните предпоставки за налагане на принудителната административна мярка. Решението е правилно. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, в редакцията към датата на издаване на административния акт, принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство се прилага на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца; при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Установено е, че жалбоподателят е управлявал собственото си моторно превозно средство на 20.10.2016 г., като при извършена проверка от полицейските служители с техническо средство Дрегер "Друг Чек 3000" е отчетен положителен резултат за употреба на кокаин. Издаден е талон за медицинско изследване, което да се извърши във ВМА. Талонът е връчен на водача. Тези факти обосновават налагането на принудителната административна мярка, предвидена в чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. В оспорването до съда А. твърди, че му е взета кръвна проба въз основа на издадения талон за медицинско изследване за установяване на обстоятелството налице ли е упойващо вещество в кръвта му. В тежест на жалбоподателя е да докаже твърденията си. По негово искане съдът е указал на административния орган да представи заверено четливо копие на талона за медицинско изследване. Органът не оспорва обстоятелството, че такъв е издаден. Законосъобразно съдът е приел, че констатациите на техническото средство, установяващо употребата на наркотик от А. при извършената проверка, удостоверени в съставения АУАН, не са оборени. При липса на кръвно изследване към момента на издаване на оспорената заповед на 20.10.2016 г., когато е констатирано нарушението, правилно е прието от административния орган, че е налице основание на налагане на принудителната административна мярка изземване на свидетелството на правоуправление до решаване на въпроса за отговорността. Доказателства за проведено впоследствие кръвно изследване на жалбоподателя по делото не са представени. Тежестта за установяване на това обстоятелство е негова. Доводите в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неправилно разпределяне на доказателствата тежест, е неоснователно. Предвид изложеното и при извършената съгласно чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение