Решение № 10965 от 11.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8717/2019 г.

Решение № 10965 от 11.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8717/2019 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Ди енд ди груп 2012" ЕООД и по касационна жалба, подадена от Национална агенция за приходите, срещу Решение № 3487 от 23.05.2019 г., постановено по адм. дело № 1186/2019 г. по описа на Административен съд София-град. Касационният жалбоподател "Ди енд ди груп 2012" ЕООД, чрез пълномощника си адв. К. Панова оспорва първостепенното решение в отхвърлителната му част, с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му в оспорваната му част, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявеният иск срещу НАП в пълен размер. Претендира разноски в пълен размер за двете инстанции. Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител ст. юрк. Начева оспорва първоинстанционното решението в осъдителната му част, с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му в оспорената му част и да бъде отхвърлена исковата молба като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни при следните съображения: С обжалваното решение Административният съд София-град е уважил частично предявения от "Ди енд ди груп 2012" ЕООД против НАП иск за обезщетение на причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита, произтичащи от отменен по административен ред ревизионен акт за сумата в размер на 1 425 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба- 22.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата и е осъдил ответника да заплати на ищеца сторените по делото разноски. Със същото съдебно решение е отхвърлил исковата претенция на дружеството срещу НАП, за сумата над 1 425 лева до пълния предявен размер от 2 850 лева, като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с Ревизионен акт № Р 22221418001304-091-001/05.11.2018 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-София, е ангажирана отговорността на дружеството за задължения на "Ромбев транс Палет" ЕООД за ДДС за периодите от 01.08.2016 г. до 31.01.2017 г. в размер на 51 706. 49 лeва, включващи данък добавена стойност - 43 223. 50 лева и лихва за забава - 8 482. 99 лева. Ревизионният акт е обжалван пред административния орган и е отменен с Решение № 131/22.01.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - София. За осъществената в производството пред административния орган адвокатска защита дружеството е заплатило, в брой, адвокатско възнаграждение в размер от 2 850 лева, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие (л. 8). Съдът е установил, че в договора изрично е записано, че същия служи като разписка за платената сума. В тази връзка е направил извод, че посочената сума е дължима за "уговорената услуга", а нейният обем е очертан в пункт I "Предмет на договора" - обжалване пред директора на дирекция "ОДОП" София на РА № Р 22221418001304-091-001 от 05.11.2018 г., както и обжалване пред компетентния съд в Република България на постановеното по този акт решение или мълчаливо потвърждаване и осъществяване на процесуално представителство в образуваното съдебно производство. На следващо място, АССГ е счел, че доколкото в договора не е указано каква част от възнаграждението е дължимо за обжалването по административен ред и каква - за това по съдебен ред, следва да се приеме, че за всеки от двата стадия от оспорването на РА е дължима по половината от цитираната сума без оглед на обстоятелството, че тя е заплатена авансово. Заключил е, че щом страните по договора за правна защита и съдействие са отразили заплащането й/получаването й в брой липсата на данни за осчетоводяване на плащането не може да остане в тежест на ищеца, а се преценява на плоскостта на редовното водене на счетоводството му, което е неотносимо към производство пред съда. Въз основа на тази фактическа установеност, от правна страна административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране на отговорността на ответника. По отношение на претендирания размер съдът е приел, че исковата претенция като основателна трябва да бъде уважена, но в размер на половината от предявения неин размер, а именно 1 425 лева. Върху тази сума ответникът следва да заплати законната лихва, считано от предявяването на исковата молба - 22.01.2019 г. до датата на окончателното й изплащане. В останалата част, до пълния претендиран размер от 2 850 лева, искът е приет за неоснователен и е отхвърлен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е приложил правилно материалния закон. В глава осемнадесета на ДОПК – "Обжалване на ревизионния акт по административен ред", чл. 152 - чл. 155, законодателят не е разрешил въпроса с разноските в това производство. В глава шеста на общия процесуален кодекс - АПК "Оспорване на административните актове по административен ред" – също. В същото време фазата на административно оспорване на ревизионния акт е задължителен стадий от защитата срещу засягащите субекта констатации в него, тъй като чл. 156, ал. 2 ДОПК установява забраната да се оспорва по съдебен ред ревизионен акт, който не е обжалван по административен ред. За да организира и осигури провеждане на защита си пред горестоящия административен орган търговското дружество е направило имуществен разход, който разход е доказан с допустими по АПК и ГПК доказателства и този факт не се оспорва. Тълкуването на касатора досежно възникналите в случая правоотношения и приложимата материалноправна норма не могат да бъдат споделени, тъй като противоречат на тълкувателни решения на ВАС и ВКС, които по силата на чл. 130 ЗСВ са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. В мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по ТД № 2/2016 г. на ВАС, е изяснен въпросът за съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия – "пряка" и "непосредствена" последица от увреждането, тъй като законодателят не е дал легална дефиниция на тези понятия. Според правната доктрина, възприета в установената съдебна практика, водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на деликвента и вредите. Въз основа на това тълкуване се налага изводът, че разходите по ангажирането на адвокатска защита в производството по оспорване на административните актове по административен ред представляват непосредствена имуществена вреда от неправомерно издадения ревизионен акт, като прякото следствие от това е дължимостта на хонорара, който търговското дружество е заплатило за правната защита, гарантирана му от чл. 56 от Конституцията и Закона за адвокатурата. Ищецът не би понесъл посочения в исковата молба разход, ако срещу него не бе издаден незаконосъобразен ревизионен акт. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила решение на директора на дирекция "ОДОП" София е отменен ревизионния акт, с който е ангажирана имуществената отговорност на ищцовото дружество за задължения за ДДС за периодите от 01.08.2016 г. до 31.01.2017 г. в размер на 51 706. 49 лeва, включващи данък добавена стойност 43 223. 50 лева и лихва за забава 8 482. 99 лева, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Безспорно е установено, че ищцовото дружество е било надлежно представлявано от адвокат в административното производство по обжалване на РА. В производството по обжалването му са представени доказателства за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение - договор по чл. 36, ал. 2 ЗА, където това обстоятелство е отбелязано, както и датата, на която това е станало. Плащането в хода на обжалването е за осъществена по договора правна защита, както при обжалването пред директора на Дирекция " ОДОП" – София, така и за "... осъществяване на процесуално представителство в образуваното съдебно производство". Следователно изводите на съда, че в настоящия случай са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 на специалния закон – ЗОДОВ и безвиновната отговорност на държавата следва да бъде реализирана са обосновани и законосъобразни. След като е налице законодателна празнота в ДОПК и АПК досежно разходите на лицата в производството по обжалване на административните актове по административен ред, то няма друга законова възможност за репариране на понесените в тази връзка имуществени вреди, включващи и адвокатски хонорар по защитата, освен предвидения в специалния закон ред. На следващо място, правилно и обосновано съдът от първата инстанция е приел, че в случая е налице причинна връзка между отменения по административен ред ревизионен акт и вредата, която също обосновано, с оглед договореното между клиент и адвокат, съдът е определил на 1 425 лева, с оглед на обстоятелството, че оспорване по съдебен ред не е осъществено. Правилно е приет за основателен и акцесорният иск за присъждане на лихва върху присъденото обезщетение, считано от предявяването на исковата молба - 22.01.2019 г. до датата на окончателното й изплащане. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че касационните жалби са неоснователни, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор разноски не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение