Решение № 10364 от 13.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4241/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, уточнена с молба от 18.05.2021г., на председателя на Управителния съвет(УС) на Агенция Пътна инфраструктура (АПИ), чрез процесуален представител, срещу решение 153/11.01.2021 г. по адм. дело 8165/2020 г. на Административен съд София град (АССГ), с което е отменена негова заповед ЧР СП 473/03.08.2020 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Ж. Боговски на основание чл.107, ал.1, т.9 във връзка с чл.108 от Закона за държавния служител. Касаторът поддържа в касационната жалба, в съдебно заседание и в писмени бележки чрез процесуалния си представител, че обжалваното решение е неправилно постановено при съществено съдопроизводствено нарушение, необосновано и в нарушение на материалния закон, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу заповедта или връщане на делото на АССГ за ново разглеждане, присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационна жалба - Ж. Боговски, с адрес в гр. София, чрез процесуален представител, в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е взел предвид, че с обжалваната заповед е прекратено служебното правоотношение на Боговски на длъжност директор на дирекция Анализ на риска и оперативен контрол при АПИ, считано от 04.08.2020 г. на основание чл.107, ал.1, т. 9 във връзка с чл.108 ЗДСл. с мотиви държавният служител е назначен без конкурс, когато провеждането му е задължително съгласно ЗДСл. АССГ е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, съдържа необходимите реквизити, при издаването й не са допуснати съществени административно процесуални нарушения. АССГ е приел, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон и не съответства с целта на закона. За да стигне до тези си изводи, АССГ е посочил, че Боговски заема длъжността директор на дирекция Анализ на риска и оперативен контрол, считано от 01.02.2016 г., когато е бил преназначен на нея от предходната си длъжност в същата администрация директор на Областно пътно управление (ОПУ) Кърджали след извършен конкурентен подбор с други директори на ОПУ в АПИ. За назначението му на тази длъжност предвид разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредбата за провеждане на конкурсите на държавни служители (НПКДС) не се е изисквал конкурс, тъй като държавният служител е бил преназначен в същата администрация. Отделно от това разпоредбата на чл.107, ал.1, т.9 ЗДСл. е в сила от 22.07.2016 г., има действие занапред и е неприложима към предходни по време назначения. Решението е правилно. Неоснователно е оплакването на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизведствените правила, а именно неназначаване на поисканата от председателя на УС на АПИ експертиза поради неотносимостта на поставената задача към предмета на спора а именно дали всички служители, които са имали право да участват в конкурентния подбор, са участвали в него. Правилна е преценката на АССГ за неотносимост на поставената задача, тъй като правното основание, посочено в оспорената заповед, не съдържа подобна хипотеза ( а именно за назначаването да е бил необходим конкурентен подбор понятие различно от конкурс, конкурентният подбор да е бил проведен, но органът по назначаването да не е допуснал до него всички служители с право на участие съгласно нормативните актове). Разликата между конкурс за назначаване на държавен служител, в който участват неработещи в администрация лица и конкурентен подбор, в който участват работещи в администрацията лица, е значителна предвид правната уредба на конкурсите и конкурентните подбори. Законосъобразни са изводите на АССГ, че в случая не се е изисквал конкурс за заемане на длъжността. Неоснователни са доводите на касатора, че АССГ е допуснал нарушение на материалния закон, позовавайки се на нормата на чл.3, ал.3 от НПКДС (отм. ДВ бр.97/10.12.2019 г.) . Тази разпоредба е била действащо материално право към 2016 г., когато е преназначен Боговски и законосъобразността на неговото преназначаване без конкурс е съобразено с нея. Последващата й отмяна не може да доведе до извод за отпаднала законосъобразност на преназначаването на Боговски. Оплакването на касатора за липса на мотиви на съдебното решение е неоснователно, а твърдението му за необсъдени доводи и възражения на страните бланкетно, без конкретизация какво не е обсъдено. Настоящият съдебен състав не констатира наведени относими към спора доводи, които да не са обсъдени от АССГ. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касация следва да се присъдят направените в настоящата инстанция разноски в размер на 732 ( седемстотин тридесет и два) лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение на основание чл.143, ал.1 АПК, платими от АПИ. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд, пето отделение