Решение № 10866 от 22.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2814/2011 г.

Решение № 10866 от 22.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2814/2011 г., V о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по протест на районния прокурор в районна прокуратура, гр. Свищов, срещу решение № 377 от 05.01.2011 г. на Административен съд, гр. Велико Търново, постановено по административно дело № 367/2010 г.

С обжалваното решение съдът постановил, че не е налице конфликт на интереси относно Андрей Боянов Захариев, по повод участието му като общински съветник в Общинския съвет, гр. Свищов, в обсъждането и гласуването за избирането на Пламен Пътев в съвета на директорите на "Водоснабдяване и канализация - Свищов" ЕАД, гр. Свищов. Съдът отхвърлил протеста на прокурора при районна прокуратура, гр. Свищов срещу решение от 23.04.2010 г. на Комисията за установяване на конфликт на интереси в Общинския съвет, гр. Свищов, с което е констатирано, че не съществува конфликт на интереси на Андрей Боянов Захариев като общински съветник да участва в разискванията и гласуването за избирането на Пламен Пътев в съвета на директорите на "Водоснабдяване и канализация - Свищов" ЕАД.

Протестиращият прокурор счита решението за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдебното производство е образувано по протест на прокурора в изпълнение на задълженията му по чл. 16 и 147, ал. 2 АПК. Съдът, постановил решението си като се произнесъл по същество, без да провери протестираното решение на Постоянната комисия за установяване на конфликт на интереси в Общински съвет, гр. Свищов (Комисията). Съдът не констатирал, че Комисията постановила решение извън компетентността си. Правомощията й са уредени в чл. 25 и 26 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ с название към процесния период Закон за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси) и между тях не е вземането на решение за наличието или не на конфликт на интереси. Вместо да разгледа сигнала на районна прокуратура, да извърши проверка и приеме доклад, Комисията приела решение, с което установила, че не е налице конфликт на интереси. Счита, че при липса на доклад съдът не следва да се произнася по въпроса налице ли е конфликт на интереси или не, тъй като е обвързан от констатациите на Комисията. Съдът не се произнесъл по законосъобразността на протестирания акт. Счита, че съдът следвало да обяви нищожността на решението на Комисията и да й върне преписката със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Моли съда да отмени обжалваното решение.

Ответникът по протеста - Комисията за установяване на конфликт на интереси в Общински съвет, гр. Свищов, счита същия за неоснователен. Съдът направил цялостна преценка на законосъобразността на административния акт, предмет на съдебен контрол и подробно мотивирал изводите си. Счита, че не е налице посоченото в протеста нарушение на съдопроизводствените правила. Комисията изпълнила законовата процедура по чл. 23 - 27 ЗПУКИ. Макар да не включила в решението си думата "доклад", тя изпълнила законовите си задължения. Моли съда да остави в сила обжалваното решение.

Ответникът по протеста - Андрей Боянов Захариев, счита същия за неоснователен. Твърди, че посоченият довод за нищожност на решението на Комисията е неоснователен. Комисията провела законовата процедура и макар да не нарекла акта си доклад, той изпълнява точно тази роля. Неоснователно счита и твърдението, че решението е взето от некомпетентен орган. След като установила липса на конфликт точно Комисията взела процесното решение. Твърди, че са неверни доводите на прокурора за липса на нормативно предписана форма на решението на Комисията, както и че съдът не извършил проверка относно неговата законосъобразност. Сочи, че обжалваното решение е мотивирано и моли да бъде оставено в сила. Ответникът се представлява от адв. Пламен Пенков.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на протеста. Първоинстанционният съд неправилно преценил, че не е налице конфликт на интереси. Съдът бил длъжен да направи цялостна проверка на представените от оспорващата страна доказателства. Съдът неправилно ценил доказателствата по делото, от които е безспорно видно наличието на конфликт на интереси. Като не обосновал решението си съдът допуснал и нарушение на материалния закон. Счита, че решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав.

Върховният административен съд счита протеста за допустим - подаден е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Съдът, като разгледа протеста на посочените в него основания счита същия за основателен, макар и по други основания.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че районна прокуратура, гр. Свищов била сезирана на 03.02.2010 г. със сигнал за конфликт на интереси на общинския съветник Андрей Захариев при гласуване в общинския съвет за избора на Пламен Пътев за чл. на управителния съвет на "Водоснабдяване и канализация - Свищов" ЕАД проведено на 30.04.2009 г. Подателят на сигнала считал, че Захариев не следвало да участва в обсъждането и да гласува това решение поради частен интерес - той е собственик и управляващ в много дружества, в които съдружник е и Пътев. Прокуратурата отказала да образува производство и на 26.03.2010 г. изпратила по компетентност сигнала на Постоянната комисия за предотвратяване на конфликт на интереси в Общинския съвет, гр. Свищов. На 23.04.2010 г. Комисията провела заседание и приела решение, с което установила липса на конфликт на интереси. Решението е взето при гласуване на четирима от общо пет общински съветници като трима гласували "за" и един - "въздържал се". Съдът приел също, че Андрей Захариев е общински съветник, който в подадената на 29.01.2009 г. декларация по чл. 12, т. 2 във вр. с чл. 14 ЗПУКИ декларирал участието си в търговски дружества, в които участвал и Пламен Пътев. Приел също, че по протокол № 35 от 30.04.2009 г. общинският съвет взел решение № 556 за преобразуване на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД във "Водоснабдяване и канализация - Свищов" ЕАД и избрал Пламен Пътев за чл. на съвета на директорите. Общинският съветник Андрей Захариев гласувал "за" избора на Пътев. Приел, че през м. юни 2009 г. Пламен Пътев декларирал пред Комисията за конфликт на интереси, във връзка с избирането му за чл. на съвета на директорите на "Водоснабдяване и канализация - Свищов" ЕАД, че за периода на участие в управлението на дружеството търговските дружества, в които е съдружник, от които притежава дялове или акции и в управителните органи, на които участва нямат предмет на дейност близък с този на "Водоснабдяване и канализация - Свищов" ЕАД и не са и няма да влизат в търговски отношения с него. Съдът приел също, че с декларация от 26.05.2010 г. Андрей Захариев декларирал, на основание чл. 30, ал. 4, т. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, предсрочно прекратяване на правомощията му като общински съветник.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че протестът е подаден от активно легитимирана страна против решение от 23.04.2010 г. на Комисията, което приел за индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Приел, че допуснатите от Комисията процедурни нарушения - формално извършена проверка по реда на чл. 26 ЗПУКИ и липса на завършващ доклад по ал. 4 на същата разпоредба не са съществени и не възпрепятстват произнасянето по съществото на спора. Приел, с оглед на бързина и процесуална икономия и при отчитане на обстоятелството, че липсата на доклад не препятства съдебното разглеждане на спора, че следва да извърши самостоятелна преценка на фактите и да установи има ли нарушение на ЗПУКИ. Приел, че Захариев е лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 9 ЗПУКИ. Приел, че въпреки дадените на прокуратурата указания, по делото не са доказани обстоятелства за наличие на частен интерес и/или облага по смисъла на § 1, т. 1 ЗПУКИ. Приел също за недоказано частният интерес да е повлиял на безпристрастието и обективното изпълнение на правомощията на Захариев. Наличието на съвместно участие в търговски дружества приел, че само по себе си не доказва Захариев да е воден от своя интерес в ущърб на публичния. Въз основа на това направил извод, че не е налице конфликт на интереси по отношение на Андрей Захариев и отхвърлил протеста срещу решение от 23.04.2010 г. на Комисията за установяване на конфликт на интереси.

Изводът на съда досежно липсата на конфликт на интереси е неправилен. Решението, в частта, в която отхвърля протеста срещу решението на Комисията е недопустимо.

По делото няма спор за факти. Съдът правилно установил фактическата обстановка, която не се оспорва от страните по делото и която настоящата инстанция възприема изцяло. Безспорно е, че Андрей Захариев имал качеството на лице, което заема публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 9 ЗПУКИ. Безспорно е също, че в изискуемия срок декларирал, съгласно чл. 12, т. 2 във вр. с чл. 14 ЗПУКИ, участието си в търговски дружества съвместно с Пламен

Пътев. Не се спори, че Комисията е сезирана със сигнал за наличие на конфликт на интереси, както и че тя взела решение, че не е налице такъв. Спорът по делото е досежно приложението на материалния закон.

Проверката на правилността на обжалваното съдебно решение налага да се отговори на следните въпроси: 1. Каква е компетентността на Комисията? 2. Какъв е характерът на акт, който приема? 3. Има ли право прокурорът да сезира съда, когато Комисията приела, че не е налице конфликт на интереси? 4. Кому е доказателствената тежест в хода на съдебното производство? 5. Какви са правомощията на съда в производството? В съответствие с отговорите на тези въпроси следва да се извърши проверка на правилността на правните изводи на съда.

1. По компетентността на Комисията:

Комисията за установяване на конфликт на интереси - комисията по чл. 25, ал. 2 ЗПУКИ, в редакция към процесния период, е административен орган със специална компетентност - да извърши проверка за наличие на конфликт на интереси, чл. 25, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗПУКИ, редакция към процесния период, и ако установи конфликт - да сезира съответния компетентен съд - чл. 27а, ал. 2 ЗПУКИ, редакция към процесния период. Законодателят е разписал точно правомощията, които Комисията има, за да реализира тази си компетентност - чл. 26 ЗПУКИ. Част от правомощията са задължителни, а други - по преценка на Комисията. Задължително Комисията събира доказателства от значение за случая, изслушва лицето и изготвя доклад - ал. 1 и 4 на чл. 26 ЗПУКИ. При необходимост, Комисията може да изисква информация от лицето и други субекти - ал. 2 и 3 на чл. 26 ЗПУКИ.

Видно от така установената законово материална компетентност на Комисията тя няма властнически правомощия, не е решаващ административен орган. Тя е само участник в производството по установяване наличието или не на конфликт на интереси. Това означава, че комисията има процесуална компетентност, поради което неизвършването от нея на дължимите процесуални действия е процесуално нарушение. В случая е безспорно, че Комисията извършила проверка по сигнала - обсъдила три броя удостоверения от търговския регистър и една декларация за липса на отношения между дружествата, с които под една или друга форма Пътев е свързан, и общинското дружество, в чието управително тяло е избран. Следователно формално, тя изпълнила едно от трите задължителни по закон правомощия. Доколко качествено и задълбочено е направила проверката е въпрос на преценка от решаващия орган - съдът, при произнасяне по съществото на спора. Що се отнася до другото задължително нейно правомощие - да изслуша лицето, за което се твърди конфликт на интереси, тя безспорно не го направила. Това задължение е установено от законодателя в интерес и защита правата на обекта на проверката. Доколкото в случая Комисията установила липса на конфликт на интереси, то обективно, макар и осъществено, това нарушение не е съществено, тъй като не е довело до накърняване правата на Захариев. Третото задължение на Комисията е да приеме съответния акт за резултатите от проверката. Комисията приела акт, който нарекла "решение" и с който установила, че няма конфликт на интереси.

2. По характера на акта на Комисията:

Тъй като няма властнически правомощия актът на Комисията, с който установява наличието или не на нарушение на закона, не е индивидуален административен акт. С него не се засягат пряко права или законни интереси на субекта на проверката. Този акт само констатира, въз основа на извършената проверка, определен юридически факт - нарушение на ЗПУКИ, който единствено поражда или непоражда за Комисията задължение да сезира компетентния съд. Той не рефлектира пряко в правната сфера на лицето, обект на проверка, не засяга негови субективни права или законни интереси. Едва съдебното решение ще рефлектира в правната сфера на проверявания субект. Съдът е този, който установява конфликта на интереси. За да подчертае този нерешаващ, невластнически характер на акта законодателят го наименувал "доклад". Безспорно е в случая, че Комисията нарекла акта, с който финализирала дейността си по проверка "решение". Наименованието на един акт, макар и да е индиция за неговия характер, не е абсолютно доказателство за съдържанието му. Само и единствено съдържанието на акта определя правното му значение. С оглед на това правилно съдът приел, че наименуването от Комисията на акта "решение" вместо "доклад", макар и да е нарушение, с оглед на законовото изискване за наименование на приемания от нея акт, не е съществено, тъй като актът има законовоустановения характер - установява релевантния юридически акт, в случая неговата липса.

Съдът обаче приел, че актът на Комисията има белезите на индивидуален административен акт. Този негов извод, с оглед изложеното по-горе, е неправилен, в противоречие с разпоредбите на закона. Неправилното приемане на акта на Комисията като индивидуален административен акт довело и до произнасяне по законосъобразността на акт, който не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Наличието на годен за обжалване по съдебен ред административен акт е абсолютна процесуална предпоставка за която съдът е длъжен да следи служебно на всеки етап от развитието на съдебното производство и липсата на която прави производство недопустимо. Следователно постановеният от съда диспозитив, с който е отхвърлен протеста на районния прокурор срещу решението на Комисията, е постановен по едно недопустимо съдебно производство и следва да бъде обезсилен, а производството в тази му част прекратено.

3. По правомощията на прокурора да сезира съда, когато Комисията установила липса на конфликт на интереси:

Съгласно чл. 127 от Конституцията прокуратурата следи за спазване на законността. В областта на административното производство нейните правомощия са конкретизирани в чл. 16 АПК. Съгласно ал. 1, т. 3 на чл. 16 прокурорът има право да започне производство, предвидено в кодекса, когато прецени, че това се налага от важен държавен или обществен интерес. Следователно прокурорът има право да сезира решаващия в конкретното производство орган с искане за образуване на такова. Фактът, че в производствата по установяване на конфликт на интереси решаващ орган е съответният съд не променя това негово право. Чл. 16 АПК е в дял първи "Общи положения", което означава, че правото на прокурора да инициира производство не е ограничено от съответна фаза на административния процес. Единствената предпоставка, която законодателят е поставил за упражняване на това право на прокурора, е наличието на важен държавен или обществен интерес. Преценката за това дали твърдения от прокурора интерес е важен държавен или обществен се прави от решаващия орган, в случая съда.

Видно от мотивите на съдебното решение съдът приел за допустим протеста на прокурора. Доколкото обаче той го приел като протест срещу индивидуален административен акт, а не като сезиране на решаващия орган, то в тази част мотивите му са неправилни. Както бе посочено по-горе, решението на Комисията не е индивидуален административен акт, поради което не може да бъде предмет на оспорване. В случая, макар да излага доводи за нищожност на решението на Комисията, на практика прокурорът упражнил правото си да сезира съда с искане за образуване на съдебно производство, тъй като не бил съгласен с извода на Комисията. Счита, че този извод на Комисията е в противоречие с доказателствата, което обосновава важен държавен и/или обществен интерес и това налага образуването на съдебното производство. Безспорно конфликтът на интереси у лица, заемащи публична длъжност, обосновава, с оглед характера на правоотношенията и на ценностите, които могат да бъдат засегнати, наличие и на държавен, и на обществен интерес. Същият е и важен, тъй като осигуряването на безпристрастно и в обществен интерес изпълнение на правомощията на лица, заемащи публични длъжности, е от съществено значение и за държавата, и за обществото. Следователно макар и по други мотиви, изводът на съда за допустимост на сезирането на прокурора е правилен. Без да има правно значение за конкретния казус, само като индиция за правилността на извода, че прокурорът може да сезира съда при становище на Комисията, че не е налице конфликт на интереси е и изменението на чл. 27, ал. 6 ЗПУКИ, в сила от 10.12.2010 г., съгласно което прокурорът, в тази хипотеза, изрично има право да подаде протест.

4. Кому е доказателствената тежест в съдебното производство, образувано по протест на прокурора?

Съгласно чл. 15, ал. 1 АПК прокурорът е страна в процеса. Фактът, че в него брани не свой личен, правно защитим интерес, а държавен или обществен такъв не е дал основание на законодателя да предвиди за него друга категория права, различни от правата на всяка страна в процеса. Това е изрично закрепено в чл. 16, ал. 2 АПК - прокурорът упражнява предоставените му от закона права съобразно правилата, установени за страните по делото. С оглед на изложеното правилата за разпределение на доказателствената тежест са в еднаква степен приложими и за протестиращия прокурор. Поради това и в съответствие с чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК именно прокурорът е следвало да ангажира доказателства (ако са били необходими), които да установят фактите, на които се обосновава твърдението му за конфликт на интереси. Съдът, видно от доказателствата, изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК и указал на прокурора, че за обстоятелства от значение за делото не сочи доказателства. В случая обаче, не е налице неизпълнение на задължението на протестиращия прокурор за ангажиране на доказателства по съществото на спора. Представените по делото доказателства са единствените, чието наличие в хода на съдебното производство се е твърдяло и въз основа на които прокурорът обосновал твърденията си. Следователно въпросът е не за неизпълнение на задължението за ангажиране на нови доказателства, а за преценката на представените по делото доказателства.

5. По правомощията на съда в производството:

От материалната и процесуална компетентност на Комисията, от липсата на изрична законова възможност за връщане на преписката за допълнителна проверка на Комисията (такава е създадена едва с изменението на закона от 10.12.2010 г.) и от задължението на съда да разгледа делото по същество и се произнесе с решение - чл. 27, ал. 4 ЗПУКИ, редакция към процесния период, следва, че съдът е задължен да реши делото по същество. Именно това направил и съдът. Решил спора по същество. С оглед на това неоснователно е искането на протестиращия прокурор за отмяна на решението на Комисията и връщане на преписката за нова проверка и установяване налице ли е или не нарушение на закона.

6. По преценката на доказателствата и правния извод на съда:

Въпросът е правилна ли е преценката на съда на доказателствата по делото. Съдът правилно установил елементите на фактическия състав на деянието - лице, което заема публична длъжност, наличие на частен интерес и този частен интерес да може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на служебните правомощия.

Безспорно е, че Андрей Захариев е лице, което заема публична длъжност. Що се отнася до наличието на частен интерес съдът приел, че фактът на съдружие сам по себе си не обосновава наличие на частен интерес, а други доказателства за наличие на частен интерес по делото не били ангажирани. Преди всичко следва да се посочи, че фактът, който се твърди, че обосновава наличие на частен интерес е съдружието на Захариев с Пътев в шест търговски дружества с предмет на дейност консултантски услуги главно в областта на финансите, квалификацията, човешките ресурси, регионалното планиране и програмиране. Вярно е, че забрана за участие в търговски дружества Законът за местното самоуправление и местната администрация не въвежда по отношение на общинските съветници. Такава има само за кметовете, заместник-кметовете, кметските наместници и секретарите на общини - чл. 41 от закона. Релевантният по делото въпрос е създава ли това участие основателни съмнения в безпристрастността и обективността на общинския съветник тогава, когато той изпълнява законовите си правомощия. Т. е. не всяко участие на общински съветник в търговско дружество, а само това, което създава основателно съмнение за исканата специална цел е от значение за конфликта на интереси. Съгласно § 1, т. 1 ЗПУКИ лицето, заемащо публична длъжност е свързано лице с физически лица, с които се намира в икономически зависимости, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност и обективност. Участието на Захариев като съдружник в шест търговски дружества заедно с Пътев безспорно установява икономическа зависимост между двамата. Наред с това и за Захариев, и за свързаното с него лице - Пътев, е налице частен интерес от участието на съдружника в управлението на общинското дружество "Водоснабдяване и канализация" ЕАД. За свързаното лице частният интерес се обективира във възможността за доход и влияние, по смисъла на чл. 2, ал. 3 ЗПУКИ, а за Захариев - във възможността за влияние. Т. е. и за двамата е налице частен интерес, който води до облага. Съдът като не ценил този факт съобразно закона направил неправилен извод за липса на частен интерес.

Налице е и третият кумулативен елемент на фактическия състав - възможността частният интерес да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на общинския съветник. Безспорно, при обсъждането и гласуването за състава на съвета на директорите на общинското дружество Захариев упражнява правомощията си на общински съветник - чл. 21, т. 9 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Наличието на частен интерес прави възможно повлияване на решението му за избор на Пътев от този интерес и поставя общинския съветник в конкретната хипотеза на чл. 7, ал. 1 ЗПУКИ. Действително, няма никаква пречка съдружникът на общинския съветник да бъде избран за чл. на съвета на директорите на общинското дружество, въпросът е, че съветникът е следвало да се отведе при обсъждането и гласуването. Фактът, че е декларирал при условията на чл. 12, т. 2 ЗПУКИ участието си в търговски дружества не го освобождава от задължението да предприеме конкретни действия за избягване на възможността да се постави в ситуация, при която да се окаже, че гласува в частен интерес при изпълнение на задълженията си. Като не сторил това Захариев осъществил фактическия състав на чл. 7, ал. 1 ЗПУКИ.

С оглед на изложеното съдът неправилно ценил доказателствата по делото и неправилно приложил материалния закон към фактите, поради което направил неправилен извод за липса на конфликт на интереси у общинския съветник Захариев при обсъждането и гласуването на съдружника му - Пътев, за чл. на съвета на директорите на общинското дружество "Водоснабдяване и канализация - Свищов" ЕАД. Това прави обжалваното решение неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Съдът следва да го отмени. Делото е изяснено от фактическа и правна страна, не се налага събирането на доказателства и в хода на съдебното производство съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което настоящата инстанция следва да постанови решение, с което да признае за установено наличието на конфликт на интереси у Захариев. С оглед на така установеното и на основание чл. 27а, ал. 4 ЗПУКИ, редакция към процесния период, съдът следва да наложи предвиденото в закона наказание. Разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗПУКИ предвижда за нарушение на задълженията по Глава втора на закона, т. е. и по чл. 7, ал. 1, наказание глоба в размер от 5000 до 7 000 лв. След преценка на релевантните за определяне на размера на наказанието факти съдът счита, че същото следва да бъде определено по предвидения минимум. Основания за приложение на чл. 33, ал. 2 и 3 ЗПУКИ не са налице, поради което съдът не дължи произнасяне.

Видно от изложеното съдът правилно допуснал за разглеждане протеста на прокурора, неправилно приел акта на Комисията за индивидуален административен акт и отхвърли подадения срещу него протест, вместо да остави без разглеждане протеста в тази му част, правилно установил фактите по делото, но неправилно приложил материалния закон като не допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед на изложеното и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение в частта, в която постановява, че не е налице конфликт на интереси относно Андрей Боянов Захариев по повод участието му като общински съветник, гр. Свищов в обсъждането и гласуването за избор на Пламен Пътев за чл. на съвета на директорите на "Водоснабдяване и канализация - Свищов" ЕАД следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се установи конфликт на интереси и се наложи наказание глоба в размер на 5 000 лв. В частта, в която съдът отхвърлил протеста на прокурора при районна прокуратура, гр. Свищов против решение от 23.04.2010 г. на Комисията за установяване на конфликт на интереси в Общински съвет, гр. Свищов, решението като недопустимо следва да бъде обезсилено и съдебното производство в тази част прекратено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 и чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд