Решение № 10253 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11387/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика (ОДОП) - София при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Горанов, срещу Решение 17015/17.09.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. д. 11747/2022 г., с което, по жалбата на Евро лифт 2000 ЕООД, ЕИК 201607514, е прогласена нищожността на Ревизионен акт (РА) Р-22221421005171-091-001/21.04.2022 г., издаден от Н. Иванова, възложил ревизията, и от Г. Генова, ръководител на ревизията, потвърден от директора на дирекция ОДОП София с Решение 1643/17.10.2022 г., с който в тежест на дружеството са установени задължения по ЗДДС за данъчните периоди от 01.12.2015 г. до 31.12.2018 г., от 01.02.2019 г. до 31.08.2019 г., м. 10.2019 г., от м. 02.2020 г. до 31.01.2021 г. и от м. 03.2021 г. до м. 07.2021 г. общо в размер на 149843.80 лв. главница и лихви за забава 58659.96 лв. и преписката е изпратена на директора на ТД на НАП София за администриране и произнасяне съобразно мотивите на решението. С твърдения за наличието на трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът, представляван в открито съдебно заседание от юрк. Йорданов, заявява искане за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд и за присъждане на деловодните разноски за всяка инстанция, алтернативно за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на жалбата срещу РА. Ответникът по касационната жалба, Евро Лифт 2000 ЕООД, ЕИК 201607514, гр. София, [жк], [адрес], представлявано от управителя Ц. Мечева, чрез адв. Димитров, оспорва основателността й и иска оставяне в сила на решението. Прокурорът от ВКП дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна, поради следните съображения: Първостепенният съд е приел за установено, че ревизията е започнала въз основа на ЗВР Р-22221421005171-020-001/10.09.2021 г., издадена от Н. Иванова - началник сектор Ревизии при ТД на HAП гр. Велико Търново, връчена на адресата си по реда на чл. 29, ал. 4 ДОПК на 10.09.2021 г. ЗВР е изменена със ЗИЗВР Р-22221421005171-020-002/09.12.2021 г. на същия орган, с която е определен срок за приключване на ревизията до 10.02.2022 г. Н. Иванова, заемаща цитираната длъжност, е оправомощена със Заповед З-ЦУ-2852 от 08.09.2021 г. и Заповед З-ЦУ-1659/05.05.2021 г. на заместник изпълнителния директор на НАП и Заповед РД-01-287 от 10.05.2021 г. на директора на ТД на НАП София Според инстанцията по същество със Заповед З-ЦУ-2852/ 08.09.2021 г., Заповед РД-01-287/ 10.05.2021 г. на директора на ТД на НАП София и Заповед З-ЦУ-1659/05.05.2021г. на заместник изпълнителния директор на НАП, издадена при действието на Заповед 3-ЦУ-ОПР-9/21.05.2021 г. на изпълнителния директор на НАП за делегиране на правомощия по чл. 12, ал. 6 от ДОПК, са дерогирани общите правила за териториална компетентност на органите по приходите. Посочената разпоредба гласи, че "правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 не се прилагат за органи по приходите или публични изпълнители, определени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощен от него заместник изпълнителен директор". В Заповед 3-ЦУ-2852/ 08.09.2021 г. на заместник изпълнителния директор на НАП се сочи, че определени със Заповед 3-ЦУ-1659/05.05.202 1г. на заместник изпълнителния директор на НАП служители на НАП са компетентни по отношение на включени в приложение към нея данъчно задължени субекти, сред които е и Евро Лифт 2000 ЕООД. В последната цитирана заповед са определени органи по приходите, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК, сред които са Н. Иванова, началник сектор Ревизии при ТД на HAП гр. Велико Търново, орган възложил ревизията и Г. Генова главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Велико Търново. При изложените факти съдът от първа инстанция е приел, че правилото на чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК препятства обосноваване на извод, че сама по себе си дерогацията на териториалната компетентност като последица от чл. 12, ал. 6 ДОПК, поражда универсална компетентност. АССГ подчертава, че универсалната компетентност за възлагане на ревизии принадлежи единствено на изпълнителния директор на НАП с възможност за делегиране на негов заместник. С тези доводи заключава, че РА е издаден при липса на компетентност на възложилия ревизията орган и от орган, който не отговаря на изискванията на чл. 119, ал. 2 ДОПК. Решението е неправилно с оглед разрешенията, дадени с Тълкувателно решение (ТР) 3 от 26.06.2025 г. по тълк. дело 2/2024 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. Според това решение не е нищожен ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите, определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на директора на друга териториална дирекция на Националната агенция за приходите въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изр. първо ДОПК и чл. 10, ал. 9 от ЗНАП, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция. С оглед изложеното неправилно административният съд е приел, че процесният ревизионен акт е нищожен. В решението липсват мотиви по останалите критерии за законосъобразност на ревизионния акт съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, което препятства решаването на спора по същество от касационната инстанция. Поради това и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските в настоящото производство. Мотивиран така и на основание чл. 222, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,