Решение № 12735 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9873/2014 г.

Решение № 12735 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9873/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от ЕТ "Майкъл-42 Михаил Кръстев", подадена чрез адвокати Юрий Кучев и Красимир Донков - САК, против решение № 1767/19.03.2014 г. по адм. дело № 6202/2013 г. на Административния съд - София-град, второ отделение, 36-и състав. Твърди, че решението е неправилно, и иска да бъде отменено. Оспорва изводите на съда, че е налице изтекла погасителна давност по отношение на заявените претенции, както и че не е налице основание за предявяването им спрямо ответника - община Долни Дъбник. Оспорва с частна жалба определение № 3038/26.06.2014 г. по адм. дело № 6202/2013 г. на АССГ, с което е изменено решението в частта за разноските и е увеличен размерът на сумата, която ЕТ "Майкъл-42 Михаил Кръстев" е осъден да заплати на община Долни Дъбник, от 300 на 3000 лева. Делото не е от фактическа и правна сложност и посоченият хонорар е завишен. Претендира заплащане на направените по делото разноски. Ответникът - община Долни Дъбник, се представлява от адв. Якимова. Оспорва касационната и частната жалба и поддържа представения писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна. Постановеното решение е правилно и законосъобразно. Законосъобразно съдът е приел, че към датата на издаване на обжалваната заповед ЗОДОВ не е предвиждал отговорност на общините за вреди. Отговорността на общините е включена в обхвата на закона от 12.07.2006 г. Съдът е преценил и основателността на доводите за изтекла давност, като се е съобразил с ТР № 3/2004 г. на ВКС. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Административният съд е сезиран с обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявени от ЕТ "Майкъл-42-Михаил Кръстев" срещу община Долни Дъбник, с които ищецът моли съда да бъде осъдена община Долни Дъбник да му заплати сумата 471 304,50 лв. като обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди вследствие на нищожен административен акт - заповед № 252/21.11.2002 г. на кмета на общината, от които: 376 341,50 лв., представляващи нереализирана продукция от 1434,611 тона царевица, реколта 2003 г.; 44 963 лв. - разходи за изплатени наеми и арендни вноски за земеделски земи, и 50 000 лв. като обезщетение за претърпени болки и страдания и накърнена репутация. Претендира се и законна лихва върху сумите, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. С обжалваното решение Административният съд - София-град, е отхвърлил предявените искове. Приел е за безспорно установено наличието на първата предпоставка от фактическия състав - административен акт, който е бил прогласен за нищожен с влязло в сила съдебно решение. По направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност съдът е приел, че претендираните от ищеца имуществени и неимуществени вреди, причинени от нищожен административен акт - заповед № 252/21.11.2002 г. на кмета на община Долни Дъбник, са погасени по давност и следва да бъдат отхвърлени. Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Давността започва да тече от деня, от който вземането е станало изискуемо, а за вземания от непозволено увреждане - от откриването на дееца (чл. 114, ал. 1 и 3 ЗЗД). Съгласно т. 4 от тълкувателно решение № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС началният момент на погасителната давност за предявяване на искове за заплащане на обезщетение за вреди е влизането в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, а при нищожните - това е моментът на тяхното издаване. В процесния случай, доколкото вредите са настъпили от прогласен за нищожен административен акт, давността е започнала да тече от датата на постановяването му - 21.11.2002 г., и е изтекла на 21.11.2007 г., а искът е предявен на 26.01.2009 г. Съдът приема, че давността не е спирана или прекъсвана, тъй като предприеманите от ищеца действия не са такива по смисъла на чл. 116 ЗЗД. Освен това в мотивите съдът е посочил, че към датата на издаването на обжалваната заповед - 21.11.2002 г., действащият Закон за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, не предвижда отговорност на общините за вреди, причинени от административни органи и длъжностни лица при общините. Отговорността на общините е включена в предметния обхват на чл. 1 от закона едва с изменението с ДВ, бр. 30/2006 г., в сила от 12.07.2006 г. До този момент отговорността на общините се търси по общия ред, предвиден в чл. 49 ЗЗД. Едва след изменението на закона отговорността на общините за вреди от незаконосъобразна административна дейност се реализира по реда на чл. 1 ЗОДОВ. От фактическа страна по делото е установено, че ищецът е бил арендатор на земеделски земи в землището на община Долни Дъбник. Същият е обработвал 17 000 дка земи в землището на общината, като 1428,606 дка земи са били разположени в масиви 013, 014, 015 и 016. Със заповед № 252/21.11.2002 г. на кмета на община Долни Дъбник е наредено на ищеца да преустанови обработването на земеделските земи в масиви 013, 014, 015 и 016 и тези земи да се обработват от ЕТ "Камелия" - гр. Долни Дъбник. Не е спорно по делото, че въз основа на посочената заповед е било иззето държането на посочените в заповедта земеделски земи. С решение № 224/23.10.2003 г. по адм. дело № 19/2003 г. на Окръжния съд - Плевен, влязло в сила на 24.03.2004 г., заповедта на кмета на община Долни Дъбник е била обявена за нищожна. По искане на ищеца и във връзка с влязло в сила решение № 2833/16.03.2006 г. на петчленен състав на Върховния административен съд областният управител е издал заповед № РД-13-118/15.08.2006 г., с която е наредил на кмета на община Долни Дъбник да издаде заповед с правно основание чл. 301 АПК за възстановяване на нарушеното право на държателя ЕТ "Майкъл-42-Михаил Кръстев" или евентуално да го удовлетвори по друг начин. Не са представени доказателства държането на ищеца върху процесните земи да е било възстановено или да е бил удовлетворен по друг начин. При така изяснената фактическа обстановка касационната инстанция в настоящия състав не споделя изводите на административния съд, че предявените искове са погасени по давност. Правилно и в съответствие със съдебната практика съдът е приел, че погасителната давност тече от издаването на административния акт, който впоследствие е обявен за нищожен. В конкретния случай това е датата 21.11.2002 г. Съдът не е взел предвид разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД, съгласно която давност не тече, докато трае съдебният процес относно вземането. Поради това че вземането на ищеца е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, една от кумулативно изискуемите предпоставки за възникване на претенцията за обезщетение е претендираните вреди да са причинени от незаконосъобразен административен акт. Независимо дали оспорването на административния акт е съединено с иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ или е предявено в отделно производство, отмяната, респ. обявяването за нищожен на административния акт, причинил вредите, е предпоставка както за допустимостта на иска съгласно чл. 204, ал. 1 АПК, така и за неговата основателност. С оглед на това производството пред Окръжен съд - Плевен по адм. д. № 19/2003 г., по което предмет на жалбата е нищожността на административния акт, представлява съдебен процес относно вземането по смисъла на чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД. Този процес е задължителна предпоставка, за да възникне претенцията за вреди от незаконосъобразен административен акт. Поради това по време на срока на неговото времетраене давност не тече, от което следва, че общият петгодишен давностен срок се удължава със срока, през който производството по делото е продължило. /В тази насока решение № 856/26.01.2015 г. по адм. д. № 11916/2014 г. ВАС/. Видно от данните по делото, жалбата до Окръжен съд - гр. Плевен по адм. д. № 19/2003 г. е подадена на 14.01.2003 г., а делото е приключило на 24.03.2004 г. /решение № 224/23.10.2003 г. на Окръжен съд - Плевен, потвърдено с решение № 2697/24.03.2004 г. по адм. д. № 11272/2003 г. на ВАС, Четвърто отделение/. Продължителността на делото е 1 г., 2 месеца и 10 дни. От това следва, че давността, започнала да тече на 21.11.2002 г., е изтекла на 31.01.2009 г. Поради това че исковете по настоящото делото са предявени на 26.01.2009 г., погасителната давност за тях не е изтекла. Касационната инстанция не споделя становището на съда, че отговорността на общините е включена в предметния обхват на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ едва с изменението с ДВ, бр. 30/2006 г., в сила от 12.07.2006 г., а до този момент отговорността на общините се търси по общия ред, предвиден в чл. 49 ЗЗД. Съгласно решение № 696 от 12.03.2009 г. по гр. дело № 1818 от 2008 г. на ВКС - III г. о., ЗОДОВ е специален закон, който изключва приложението на общия. В решението е приет за неправилен изводът на въззивния съд, че по реда на ЗОДВПГ не е съществувала възможност общините да отговарят за вреди, произтичащи от незаконни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица. Пасивно легитимирани да отговарят по този закон са всички органи на държавна власт и управление, които осъществяват административна дейност, както и длъжностните лица, които изпълняват административна дейност, за действията им при и по повод тази дейност. Определящ е видът дейност, поради което длъжностните лица в общината, които безспорно осъществяват административна дейност, отговарят по реда на чл. 1 ЗОДВПГ. Същото становище е изложено в решение № 315/17.07.2012 г. на ВКС по гр. дело № 974/2011 г., по което съдът е приел, че ответникът като община е пасивно легитимиран по предявения през 2004 г. иск за обезщетение за вреди от незаконни административни актове. Според редакцията на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ до изменението (ДВ, бр. 30/2006 г.) държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Административната дейност се осъществява на общо основание не само от централните органи на изпълнителната власт, а и от териториални (местни) такива, поради което е допустимо от общините по ЗОДОВ да се претендират обезщетения за вреди и в периода от приемането му до изменението му през 2006 г. По изложените съображения касационната инстанция приема, че предявените обективно съединени искове от ЕТ "Майкъл-42-Михаил Кръстев" срещу община Долни Дъбник са допустими. Те не са погасени по давност и се основават на обявената като нищожна заповед № 252/21.11.2002 г. на кмета на община Долни Дъбник. Обжалваното решение № 1767/19.03.2014 г. по адм. дело № 6202/2013 г. на Административния съд - София-град, е постановено в нарушение на материалния закон и като неправилно следва да бъде отменено. Касационната инстанция дължи произнасяне по същество на основание чл. 227, ал. 1 АПК. Административният съд е събрал необходимите доказателства и е изяснил фактите по делото. Безспорно установен факт по делото е заповедта на кмета на община Долни Дъбник, обявена с влязло в сила решение като нищожна. Като следствие от тази заповед ищецът е бил отстранен от държането на обработваните от него земеделски земи, разположени в масиви 013, 014, 015 и 016 в землището на община Долни Дъбник, в края на м. ноември 2002 г. Поради това ищецът е бил лишен от възможността да обработи тези земи през 2003 г. и да прибере реколтата от тях. Разпитаните по делото свидетели установяват, че през есента на 2002 г. земите в процесните масиви са били изорани от ищеца. Поради неправомерното му отстраняване от обработените от него земеделски земи ищецът е претърпял вреди, които са пряка и непосредствена последица от обявената за нищожна заповед на кмета на община Долни Дъбник. Тези вреди представляват пропуснатите ползи от нереализираната печалба на продукцията от царевица, засята в процесните масиви през 2003 г. По иска за сумата 376 341,50 лв., представляващи нереализирана продукция от 1428,606 дка, реколта 2003 г., по делото е била представена съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж. Русков от 11.10.2010 г. и са събрани свидетелски показания. От тези доказателства се установява, че земите по масиви 013, 014, 015 и 016 в землището на община Долни Дъбник са поливни площи и през 2003 г. те са били засети с царевица. Средният добив на царевица от тях за 2003 г. е 1000 кг/дка. Пазарните цени на царевицата за този район през 2003 г. са изчислени от вещото лице на 266 лв./тон, а себестойността й е 211 лв./тон, поради което печалбата на търговеца е в размер на 55 лв./тон. При това от обработваните 1428,606 дка биха се получили по 1000 кг/дка, или 1428,606 т царевица, като печалбата от тях по 55 лв. на тон е в размер на 78 573,33 лева. Предвид тези данни предявените с иска пропуснати ползи за ЕТ от нереализирана продукция от царевица за 2003 г. поради издадения нищожен административен акт са в размер на 78 573,33 лв., в какъвто размер следва да бъде уважен предявеният иск, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска. За разликата до 376 341,50 лв. искът следва да бъде отхвърлен. Настоящият състав не намира, че е налице съпричиняване от страна на ищеца към настъпилия вредоносен резултат поради факта, че не е поискал спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед № 252/21.11.2002 г. на кмета на община Долни Дъбник, издадена на основание чл. 34 ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 5 ЗОДОВ, ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи, а когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. Законът предполага съпричиняването да е извършено виновно, т. е. ищецът да е съзнавал или допускал настъпването на вредите от неговото бездействие, и това бездействие да има пряка причинна връзка с последвалото увреждане. Самото предявяване на искането няма за сигурна последица спиране на изпълнението. Спирането на предварителното изпълнение на заповедта е резултат от преценката на съда, а не от искането на ищеца. По предявения иск за 44 963 лв. - разходи за изплатени наеми и арендни вноски за земеделски земи, по делото са представени договори за аренда и разходни касови ордери. От доказателствата става ясно, че за 2003 г. ищецът е бил задължен да заплати на собствениците на земи суми за наетите от него 1428,606 дка по 8 лв. на дка, или общо сумата 11 428,85 лева. Тази сума не представлява пряка и непосредствена последица от обявената за нищожна заповед на кмета на община Долни Дъбник и от последвалото въз основа на нея отнемане на ползването на 1428,606 дка земи. Задължението за заплащане на ренти на собствениците на земи произтича от сключените договори за аренда. Това е разход за търговеца, който се дължи, независимо дали той ползва или не земеделските земи. Пряката и непосредствена вреда за него е само размерът на печалбата, която е пропуснал да реализира през 2003 г. Поради това предявеният иск за сумата 44 963 лв. - разходи за изплатени наеми и арендни вноски за земеделски земи, следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По предявения иск в размер на 50 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания и накърнена репутация на търговеца, настоящият състав приема следното: При предявяването на иска не е посочен период, през който ищецът е търпял неимуществените вреди. Видно от изложените от него в исковата молба факти и обстоятелства, този период е определяем и следва да се счита от издаването на отменената като нищожна заповед до нейната отмяна с влязлото в сила решение на съда. При липсата на обособеност на имуществото на ЕТ от това на гражданина няма основание за реализиране на различен ред за отговорността на държавата. Вредите, нанесени на ЕТ, са вреди, настъпващи директно в правната му сфера като гражданин. На същото основание ЕТ може да претърпи вреди, изразяващи се в уронване на името и престижа му. Показанията на разпитаните по делото свидетели Цвета Ангелова, Васил Георгиев и Митко Ангелов установяват факти относно претърпените от касационния жалбоподател морални вреди. След изземването на обработваните от него земи въз основа на обявената за нищожна заповед е последвало масово напускане на собственици на земи. В общината се е говорело, че едноличният търговец е фалирал и не е можел да изпълнява задълженията си по обработката на земите. Свидетелите говорят, че Кръстев е бил афектиран както от проблемите в работата му, така и от започналите много съдебни дела. Въз основа на тези доказателства следва да се приеме, че ищецът е претърпял морални вреди от уронването на неговото име като изряден и добросъвестен арендатор. Настоящата инстанция приема, че обезщетението за тези неимуществени вреди, претендирани за посочения по-горе период, следва да е в размер на 3000 лв., а за разликата до 50 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Претенцията за присъждане на разноски по делото, направена от страна на касационния жалбоподател, е в размер 11 033 лв., в която са включени и нотариални такси за заверка на представени по делото документи. Съдът счита, че разноските по делото следва да са в размер на 10 901 лв., включващи адвокатски хонорар, държавна такса и разходи за вещи лица. От тази сума претенцията за разноски на касационния жалбоподател е основателна за сумата 2200 лв. - съобразно уважената част на касационната жалба, а претенцията на ответника е основателна в размер на 2500 лв. - съобразно отхвърлената част от исковете. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,