Решение № 7893 от 30.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1796/2021 г.

ВАСIII отделение30.06.2021 г.докладчик Иван Раденков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7218 от 11.12.2020 г., постановено по адм. д. № 4002/2020 г. по описа на Административен съд - София-град. ОСЪЖДА "ЧЕЗ Разпределение България" АД, [ЕИК] да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева. ОСЪЖДА "ЧЕЗ Разпределение България" АД, [ЕИК] да заплати на "София парк" АД направените по делото разноски в размер на 1080 (хиляда и осемдесет) лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 7893 от 30.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1796/2021 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, чрез процесуален представител, срещу решение № 7218 от 11.12.2020 г., постановено по адм. д. № 4002/2020 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че Протокол № ПС-4 от 20.12.2019 г. не представлява доброволно уреждане на спора, а част от производството по разглеждане на жалби, тъй като липсвало писмено искане на страните. Сочи се, че съоръженията, изградени от "София парк" АД, са предназначени да захранват обектите в комплекс "Гаритидж Парк" и към тези съоръжения няма присъединени други обекти. Неправилно съдът е приел наличие на "свързаност между мрежите на отделните райони", развиване на мрежата на "ЧЕЗ Разпределение България" АД и завишаване разходите за "София парк" АД заради повишаване на сигурността на захранване на други клиенти извън присъединявания обект. Съдът не е направил разлика между безвъзмездното придобиване и придобиването на съоръженията срещу цена за присъединяване. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от "София парк" АД разноски. Ответникът – Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "София парк" АД, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на решение № Ж-173 от 6.03.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисията), с което Комисията е дала задължителни указания на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, а именно - в едномесечен срок след получаването на решението да извърши необходимите дейности за възмездно придобиване на изградените съоръжения от "София парк" АД, които не отговарят на чл. 117, ал. 5 и ал. 6 от Закона за енергетиката (ЗЕ), представляващи елементи на разпределителната мрежа, описани в диспозитива на т. 1 от решението и в седемдневен срок след приключване на дейностите да представи доказателства за извършването им. За да отхвърли жалбата на "ЧЕЗ Разпределение България" АД съдът е приел, че КЕВР е сезирана с жалба подадена от "София парк" АД срещу отправено искане от страна на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, всички изградени съоръжения по договор за присъединяване на обект на клиент да бъдат прехвърлени на електроразпределителното дружество безвъзмездно. В първоинстанционното производство е приета и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, която е кредитирана от съда, като посочените в диспозитива на решението на КЕВР обекти, както и съоръжения и материалните ресурси в и към тях, представляват енергийни обекти. Прието е, че в процесната възлова станция са инсталирани 8 броя комплектни разпределителни уредби (КРУ), предвидени за обслужване на обекти, извън обект "Гаритидж парк" на "София парк" АД. Има възможност и са създадени условия за други 4 КРУ, които би могло да бъдат инсталирани в станцията за електрозахранване на потенциални консуматори. Съдът е обосновал извод за правилност на мотивите на административния орган. Изложил е относимата правна уредба. АССГ е приел, че предложената от електроразпределителното дружество схема на присъединяване не е оптимална. Същата включва ненужни за присъединяването на обекта връзки, с които се извършва разширение и развитие на разпределителната мрежа - даване район на захранване от п/ст " Камбани", осигуряване на свързаност между мрежите на отделните райони. Посочил е изискването на разпоредбата на чл. 2, ал. 4, т. 4. 1 на Договор за присъединяване към разпределителната мрежа (ДПЕРМ) за оборудване с измерителни токови трансформатори за изграждане на мерене на ел. енергията, обменяща се между отделни структурни райони на разпределителното дружество в ТП. Съдът е счел, че по този начин необосновано са завишени обемът и разходите за изграждане на присъединителните съоръжения, вменени на "София парк" АД. По тези доводи АССГ е отхвърлил жалбата на "ЧЕЗ Разпределение България" АД срещу решението на КЕВР. Решението е правилно. Обжалваният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които налагат отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правно-релевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение. Правилно и обосновано е прието, че оспореното от жалбоподателя решение е издадено от компетентния за това независим специализиран държавен орган - КЕВР, в пределите на правомощията му, при съобразяване изискванията на чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от ЗЕ и чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране дейностите в енергетиката. В случая, първоинстанционният съд е извършил задълбочен фактически и правен анализ, като е изяснил всички относими към спора факти и обстоятелства. По силата на чл. 22, ал. 5 от ЗЕ в случаите, когато Комисията приеме жалба за основателна, тя с решението дава задължителни указания по прилагането на закона. Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ, КЕВР разглежда жалби на потребители срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи. Съгласно чл. 22, ал. 4 от ЗЕ, когато по такива жалби не е постигнато доброволно уреждане на спора или при отказ на страна от доброволно уреждане, Комисията взема решение по жалбата в срок от два месеца, след получаването й. Разпоредбата на чл. 22, ал. 7 от ЗЕ регламентира редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове по реда на Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката. При процедурата по чл. 150 от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката, КЕВР може да съдейства за доброволно уреждане на спорове при постъпване на жалба по чл. 142, ал. 1, т. 1 и при наличие на писмено съгласие на страните. Видно от събраните по делото писмени доказателства КЕВР не е стартирана процедура по Раздел II- Доброволно уреждане на спорове от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката, поради липса на писмено съгласие на страните. Протокол № ПС-4/20.12.2019 г. е съставен като част от производството по разглеждане на жалби на организираната по реда на чл. 144, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката среща и не е съставен по реда на Раздел II - Доброволно уреждане на спорове по Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № 6, мрежовият оператор определя условията на присъединяване, а съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, условията за присъединяване на обекта се определят съобразно оптимална схема за присъединяване. Правилен и законосъобразен се явява изводът, че същата включва ненужни за присъединяването на обекта връзки, с които се извършва разширение и развитие на разпределителната мрежа - даване район на захранване от п/ст " Камбани", осигуряване на свързаност между мрежите на отделните райони. В чл. 2, ал. 4, т. 4. 1 на ДПЕРМ има заложено изискване за оборудване с измерителни токови трансформатори за изграждане на мерене на електрическата енергия, обменяща се между отделни структурни райони на разпределителното дружество в ТП. По този начин необосновано са завишени обемът и разходите за изграждане на присъединителните съоръжения, вменени на "София парк" АД. Предложената и изпълнена схема с връзки на новата възлова станция, освен необходимите и достатъчни връзки с п/ст "Камбани" с п/ст "Черни връх" и други трафопостове и електропроводни линии е оптимална по отношение на захранването на всички клиенти на "ЧЕЗ Разпределение България" АД присъединени в една или друга посока от тези съоръжения, но не е оптимална спрямо обектите на "София парк" АД. В случая са включени и съоръженията, представляващи развитие на разпределителната мрежа и не са присъединителни съоръжения за обекта. Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ, развити в мотивите на обжалвания съдебен акт, които не намира за необходимо да преповтаря и към които препраща с оглед правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, поради което решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото "ЧЕЗ Разпределение България" АД следва да бъде осъден да заплати на ответника КЕВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Касаторът "ЧЕЗ Разпределение България" АД следва да бъде осъден да заплати и на ответника "София парк" АД разноски, в размер на 1080 лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото, направеното от процесуалния представител на "ЧЕЗ Разпределение България" АД възражение за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение