Решение № 644 от 23.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6295/2007 г.

Решение № 644 от 23.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6295/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производство по чл. 218а и сл. ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. С решение от 08.11.2005 г. по гр. д. № 83/05 г. СРС е отхвърлил иска на Д. Л. К. срещу С. Л. К. по чл. 30 ЗН, за възстановяване на запазената и част от наследството на Л. Г. К. чрез намаляване на дарение в полза на С. К. обективирано в нот. акт № 8*; от 30.10.1991 г., на апартамент с площ 92 кв. м., находящ се в гр. С., ул. "Княз Б." № 4 ет. 4, заедно с избено помещение от 8 кв. м. и таванско помещение от 10 кв. м., 15.06 % ид. ч. от общите части на сградата и от дворното място, цялото с площ 343 кв. м., представляващо парцел **** в кв. 378 м. "Буката" по плана на гр. С. О. е исковете на Д. К. срещу С. К. за делба на апартамента и срещу С. К. и М. Н. Г. за делба на лек автомобил марка " О. " модел " А. " с ДК№ С 6818 НП. С решение от 12.02.2007 г. по гр. д. № 853/06 г. Софийски градски съд е отменил частично първоинстанционното решение. Допуснал е делба на лекия автомобил при квоти по 1/6 ид. ч. за Д. К. и С. К. и 4/6 ид. ч. за М. Г. Оставил е в сила първоинстанционното решение в останалата му обжалвана част. Срещу решението на въззивния съд в частта, в която първоинстанционното решение е оставено в сила, е подадена жалба от Д. К. Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. О. по касация М. Г. и С. К. оспорват жалбата. Касационната жалба е допустима. Подадена е в срок от легитимирано лице, насочена е срещу решение което подлежи на касационно обжалване и отговаря на изискванията по чл. 218в ГПК (отм.). Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбата пороци на решението, приема за установено следното: За да остави в сила първоинстанционното решение в обжалваната му част въззивният съд е приел че наследодателят не е бил съсобственик на процесния апартамент и не е могъл валидно да прехвърли права на ответницата С. К. Съдебната спогодба с която го придобил била нищожна, защото един от съделителите не е получил дял в пари и натура, а получил само право на ползуване. Не била спазена нотариалната форма по чл. 18 ЗЗД за прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, каквото представлява правото на ползуване. След като не е придобил права, наследодателят Л не е могъл да прехвърли такива с договора за дарение. В касационната жалба се твърди, че решението е постановено в противоречие с разпоредбите на материалния закон. Съдебната делба не била нищожна, тъй като съделителката С получила в свой дял пожизнено право на ползуване. Жалбата е основателна. Видно е от данните по делото, че страните са наследници на Л. К., починал на 20.03.2004 г. Д. К. е дъщеря на наследодателя от предходен брак, М. Г. е преживяла съпруга, а С. К. е дъщеря от брака на наследодателя с М. Г. С нот. акт № 47 от 29.01.1964 г. Неделчо и С. Н. били признати за собственици на процесния апартамент. Неделчо Н. починал през 1982 г., като негови наследници са С. Н., Г. Г. и М. Г. Въз основа на съдебна спогодба от 28.07.1989 г. по гр. д. № 1894/89 г. М. Г. получила изцяло в свой дял апартамента, Г. Г. получил за уравнение на дела си 4 858.24 лв. която М. Г. се задължила да му заплати в срок от 1 г., считано от датата на спогодбата. Станка Н. получила пожизнено ползуване на апартамента. Не се спори, че делбата е извършена по време на брака на М. Г. с С. нот. акт № 8* от 30.10.1991 г. Л. К. и М. Г. дарили процесния апартамент на С. К. Въззивният съд е приел че договорът от 28.07.1989 г. е нищожен, тъй като при делбата М. Г. не е получила дял. Настоящият състав счита, че фактите не са съобразени с действуващата към момента на делбата правна норма, поради което е нарушен материалния закон. Неоснователно въззивният съд приема, че съделителят който получава в свой дял право на ползуване не получава дял в натура. Правото на ползуване е вещно право което обхваща правото на ползвателя да използува вещта лично, според нейното предназначение, както и правото да получава добиви от нея. С решение № 16 от 28.02.1985 г. по гр. д. № 131/84 г. ОСГК ВС приема, че вещното право на ползуване върху недвижим имот се оценява съобразно стойността на имота и предполагаемия бъдещ живот на ползвателя. Когато се касае до жилище, правото на ползуване включва възможността ползвателят да го обитава и да го отдава под наем. Въпросътза получаване в дял на това право при делба, е решен и законодателно. С редакцията на чл. 288, ал. 9 ГПК (отм.) с ДВ бр. 28 от 1983 г., действуваща към 28.07.1989 г., изрично е предвидена възможността по искане на съделител да се учреди право на ползуване върху реална част от жилището за определен срок или пожизнено, като изискването е то да бъде учредено в полза на възходящи на съделителя, каквато е била майката С. Н. В закона е записана и стойността на правото на ползуване - то се изплаща на месечни вноски, чийто размер се определя в троен размер на наемната цена по чл. 10 от ЗНО (отм.). Т. е. към момента на извършване на делбата законодателят е разрешавал в дял на съделител да се поставя учредено право на ползуване, стойността на което се определя по начин посочен в закона, поради което делбата не е нищожна и правата придобити с нея трябва да бъдат зачетени от съда. По изложените съображения, нарушението при обсъждане на фактите и по приложение на материалния закон налага касиране на обжалваното решение. Делото следва да се върне на въззивния съд за разглеждане на спора по чл. 30 ЗН и по извършване на делбата. Водим от горното и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), ВКС