Решение № 1615 от 5.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10141/2008 г.

Решение № 1615 от 5.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10141/2008 г., III о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на командира на поделение 44380 с. Братово против решение № 487/27.05.2008 г. на Административен съд-Бургас, постановено по адм. д. № 1527/2007 г., с което е обявена нищожността на негова заповед рег. № 531/7.11.2007 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон-наложеното дисциплинарно наказание не подлежало на съдебен контрол и се иска отмяната му. Ответната страна Георги Димитров Димитров от гр. Бургас не взема становище. Заключението на представителя на Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира касационната жалба за допустима-подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение Административен съд-Бургас приема за допустима жалбата срещу заповед рег. № 531/7.11.2007 г. на жалбоподателя, с която на основание чл. 282, т. 1, б. "з" от ЗОВС на Георги Димитров Димитров е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение за срок от 6 месеца" и че заповедта е нищожна поради липса на компетентност на издателя й, който недопустимо и в противоречие с чл. 21, ал. 2 АПК два пъти преразглежда въпроса за налагане на дисциплинарното наказание. Решението е недопустимо и следва да се обезсили служебно от съда на основание чл. 218, ал. 2 АПК. Решението е постановено при липсващо право на жалба, тъй като наложеното дисциплинарно наказание не подлежи на съдебен контрол. Съгласно разпоредбата на чл. 289 от ЗОВС, на оспорване по административен или съдебен ред подлежат само дисциплинарните наказания - понижаване в длъжност с една степен, понижаване във военно звание с една степен и уволнение. Първите две наказания могат да бъдат оспорвани само по административен ред, а за наказанието уволнение е предвидена възможност за обжалване и по съдебен ред - чл. 141 и чл. 142 от Правилника за кадровата военна служба. За останалите, предвидени в закона дисциплинарни наказания - тези по чл. 282, т. 1, б. "а", "б", "в", "г", "д" и "з" от ЗОВС не е предвиден контрол за законосъобразност. Тази нормативна уредба, въпреки засягане правната сфера на кръга от субекти, за която се отнася, може да бъде обяснена с вида и характера на обществените отношения, уредени от този закон в светлината на целите на отбраната и въоръжението сили на Република България - чл. 1 и чл. 3 от с. з. Жалбата против наложеното на Георги Димитров наказание по чл. 282, т. 1, б. "з" - "предупреждение за уволнение за срок от 6 месеца", се явява недопустима поради липса на акт, подлежащ на оспорване. В случая не намира приложение и принципът, залегнал в чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България. Сочената разпоредба предвижда възможността гражданите и юридическите лица да могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените в закон. Настоящият случай попада в изключението от въведената с Конституцията обща клауза за обжалване на административните актове и след като законът изрично е изключил наложеното на Георги Димитров като кадрови военнослужещ дисциплинарно наказание от контрола за законосъобразност, не може да се приеме, че е нарушен конституционен принцип. Като се е произнесъл по жалба срещу акт, който не подлежи на оспорване, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили и делото да се прекрати. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, трето отделение,